Общият бюджет, заложен за ремонт на хидроагрегатите на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) „Чаира“, е 79 млн. лева. Това заяви министърът на енергетиката Румен Радев пред депутатите при изслушването на него и на премиера Николай Денков относно ситуацията с неработещата от пролетта на 2022 г. ПАВЕЦ „Чаира“.
Заложили сме около 12 млн. лева за ремонтирането на хидроагрегат 1, за хидроагрегат 2 - 9,6 млн. лева, 10,4 млн. за хидроагрегат 3 и според възможностите, според това как поръчваме оборудване – близо 47 млн. лева за хидроагрегат 4, посочи той. Радев добави, че са провели разговор с Министерството на финансите, за да поискат от тях не толкова подкрепа с финансов ресурс, а с държавни гаранции, за да може при заемен ресурс да постигнат по-добро лихвено ниво.
Рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“ не е извършвана от изграждането на централата и реално това е първото задълбочено обновяване на всички системи за контрол и управление от пускането на централата, същото важи и за част от основните турбини компоненти, посочи той. Основни ремонтни дейности трябва да се извършват на всеки 12 години от въвеждане в експлоатация, категорично е пропуснат първият етап на основен ремонт, каза министърът. Радев отбеляза, че рехабилитацията започва през 2019 г., 24 години след пускането в експлоатация на първия хидроагрегат.
Министърът обясни, че ПАВЕЦ „ЧАИРА“ е най-голямата подземна централа на Балканския полуостров, тя е под язовир „Белмекен“ и има четири хидрогенератора. Текущата рехабилитация се осъществява по договор между Националната електрическа компания и консорциума "АББ Войт Хидро", подписан през 2019 г., посочи той. Рехабилитация като обем и обхват се базира на проведено обследване на централата през 2013 г. от нейния оригинален проектант и производител на основна част от оборудването – „Тошиба“. Сериозна е амортизацията на съоръженията, настъпила през периода 2013-2019 г. допълнително, отбеляза Радев.
Основният инцидент, който е предмет на това обсъждане, е от 22 март 2022 г. с хидроагрегат 4, посочи енергийният министър. Той обясни, че при приключване на първия етап от рехабилитацията, при един от планираните тестове, след силен шум и пропуск на вода от турбината се констатират необичайни пукнатини по части от статичната част на спиралната камера, това са т.нар. статорни колони. Впоследствие всички тестове са спрени до установяване на причините, довели до инцидента, както и за намиране на безопасно и надеждно решение за възстановяване на тази машина, допълни Радев.
Имаме фиксирани, ясно разписани вече като пътна карта дейности, които следва да се извършват за всеки от хидроагрегатите, посочи министърът. Планираме срокове, в които да се завършат тези дейности, добави той. Факт е, че хидроагрегат 3 като група е функционално пригоден, рехабилитационните формални дейности по отношение на този агрегат са завършени, но доколкото пукнатини с характера на тези, които впоследствие установихме в хидроагрегат 1, имаме и там на статорните колони, докато не се завършат докрай дейностите по отстраняване на причините, довели до аварии и в хидроагрегат 2, няма да пристъпим към пускане на хидроагрегат 3, тъй като рискуваме да повредим оборудването там, заяви Радев.
Министърът на енергетиката коментира, че разговори с производителя на основното оборудване "Тошиба" са започнали през юни и вече е направено обследване от техни специалисти. Към момента има поет ангажимент от тяхна страна, все още не е писмен, договорен, за обвързваща оферта и за извършване на нужните рехабилитационни дейности по отношение на хидроагрегат 1, заяви Радев. Той добави, че е направено нужното, за да "отвържат" ангажиментите по отношение на хидроагрегат 1 от договора с консорциума „АББ Войт“, който извършва рехабилитацията на цялата централа. Министър Радев обясни, че по отношение на хидроагрегат 1 пукнатините са изключително дълбоки, т.е. там проблемът не е само в "елементарно наваряване".
По отношение на хидроагрегат 2, той посочи, че преговорите с консорциума са довели до предоставяне от тяхна страна на технически решения, които са обект на верификация. При това технологично решение те предвиждат и се ангажират със срок 31 декември 2024 г. на пускане в експлоатация на хидроагрегат 2, каза енергийният министър. Ако това решение е успешно, те имат готовността да приложат точно същото и за статорните колони на хидроагрегат 3, допълни той. Ако се справят така с хидроагрегат 2 в рамките на периода, за който са се ангажирали - 31 декември 2024 г., в 2025 г. ще имаме потенциала да пуснем и хидроагрегат 3, каза Радев.
Енергийният министър коментира, че хидроагрегат 4 е "съвсем друга опера". Заради аварията там е увредено и оборудването, т.е. там трябва да влезем в режим с поръчване на оборудване, производство и доставка на такова оборудване и това отнема доста време, коментира той. Радев обясни, че след инцидента са стартирани интензивни преговори с консорциума, със застрахователя, с Европейската банка за възстановяване и развитие, и е взето решение задачата за определяне на причината за инцидента да бъде извършена от трета независима страна с доказана експертиза в световен мащаб. Той уточни, че следващата седмица е крайният срок за предоставяне на доклада.
/ЛРМ/
news.modal.text
