Енергийната политика трябва да отстоява обществения интерес и да води до предвидимост в икономиката. Това заяви Гълъб Донев, началник на кабинета на държавния глава, на работна среща с експерти в президентската институция за протичащите процеси в българската енергетика и икономика, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. В срещата участваха Атанас Пеканов и Христо Алексиев, служебни заместник министър председатели; Никола Стоянов, служебен министър на икономиката; Александър Пулев, служебен министър на иновациите и растежа и Стефан Савов, служебен заместник-министър на иновациите и растежа.
По време на срещата беше подчертано, че ръстът в цените на горивата допринася за инфлацията в страната и има негативно влияние върху покупателната способност на гражданите и това е устойчива тенденция след края на мандата на служебното правителство. Липсва приемственост в действията на редовното правителство по отношение на политиката на служебния кабинет за понижаване на цените на горивата и това влияе чувствително върху редица сектори в икономиката – земеделието, транспорта, туризма и търговията със стоки от първа необходимост, подчертаха участниците в срещата.
Откроено беше значението на преместването на дейността на "Лукойл Нефтохим Бургас" в България по време на служебното правителство. Отчетена беше и неяснотата пред бъдещето на рафинерията в Бургас с оглед на противоречивите изказвания на представителите на управляващите.
Обща бе позицията, че въведените от българските управляващи „енергийни вноски“ върху транзита на природен газ през страната ни, което доведе до искането на Унгария Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България, са в противоречие с Конституцията, с Договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС) и създават заплаха за декапитализирането на „Булгартрансгаз“. Подобен подход вреди и на партньорските ни отношения с редица европейски държави.
По време на срещата бе отчетена и липсата на инициатива да се използват създадените от служебното правителство предпоставки България да се утвърждава като страна, транзитираща енергийни ресурси за държавите от ЕС и нашия регион и допринасяща за диверсификацията и сигурността на доставките в съответствие с визията на Европейския съюз.
БТА припомня, че в петък парламентът прие отново промените в Закона за енергетиката и преодоля ветото на президента Румен Радев. Текстовете, оспорвани от държавния глава, предвиждат пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г. Законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система, се посочваше в мотивите на Радев.
/РН/
news.modal.text
