site.btaЗа гъвкаво изписване на рецептите за инсулин призовават специалисти и пациенти с диабет

За гъвкаво изписване на рецептите за инсулин призовават специалисти по ендокринология и представители на организации на хора, болни от диабет, на пресконференция в БТА. Те предлагат, когато пациентът види, че необходимият му инсулин намалява, да има възможност да отиде при личния си лекар и да поиска нужното количество. 

На 14 ноември се отбелязва Световният ден за борба с диабета, който има за цел да повиши информираността на обществото по отношение на заболяването, припомниха от Националната асоциация на децата с диабет. 

Диабетът вече е епидемия, тип 2 при възрастните вече обхваща над 10% от населението в индустриално развитите страни, детският диабет вече се утрои, каза ендокринологът  доц. Радка Савова. От шест на 100 000 деца с диабет през 80-те години, девет на 100 000 през 90-те години, последното десетилетие вече имаме 18 на 100 000, посочи тя. Според нея контингентът болни изисква съответно и увеличаване на производството на инсулин, както и на другите препарати за лечение на диабет. От една страна имаме повишено потребление, от друга страна – недостиг на тези лекарства не само в България. Пациенти в Холандия и Дания съобщават за недостиг на инсулин, посочи още специалистът. 

Според нея трябва да се обърнем към вътрешните си резерви и да се разпределят по-справедливо и по-икономично инсулиновите препарати между пациентите. „Получава се аномалия с месечните задължителни електронни рецепти. Обикновено даваме малко по-големи количества инсулин, тъй като съвременната концепция за лечение е гъвкавото дозиране на инсулина според ежедневните нужди, според двигателната активност, според състоянието на болестта, според хранителния прием“, обясни доц. Савова. 

Пациентите обаче не са заковани към някаква инсулинова доза, те ежедневно променят своите дози, което на месечна база означава различно потребление на инсулин. Те трябва веднъж месечно да получат едно и също количество, обикновено надписано от ендокринолозите, за да има резерви при липса на препарати. Получава се така, че пациенти трупат инсулин в хладилника, а други обикалят аптеките, за да намерят същото лекарство, заяви доц. Савова. 

В момента има огромен „вторичен пазар“ – пациентите си разменят инсулин в мрежата, а това влошава качеството на препарата, добави тя.  Според нея лекарите се превръщат в диспечери, а всичко това се случва на фона на едно презапасяване. Ако направим гъвкаво изписването на рецепти, ще освободим големи резерви и те ще бъдат в складовете, където се съхраняват правилно, посочи доц. Радка Савова. 

Институциите и Министерството на здравеопазването да подобрят планирането поиска и Майа Викторова - председател на Българска асоциация „Диабет“. При децата има по-голямо натрупване на резерви, те по принцип имат по-малка доза, която им се поставя, обясни тя. Това не отменя факта, че живяхме месеци наред в опасна ситуация – хора да търсят помощ, защото не могат да се снабдят с инсулин, припомни Викторова. Според нея е важно количествата да се следят постоянно и да има гъвкавост на доставките и разпределението. При гъвкавото изписване на инсулин ще се подобри и контролът на заболяването, смята тя.