site.btaРежисьорът Андрей Аврамов поставя Дарио Фо за девети път, този път - в Сатирата

BOBSTH 09:49:31 03-09-2020
GI0948BO.008
култура - театър - премиера - Сатирата - Дарио Фо

Режисьорът Андрей Аврамов поставя Дарио Фо за девети път, този път - в Сатирата


София, 3 септември /Даниел Стоянов, БТА/
Режисьорът Андрей Аврамов очевидно е най-ревностният почитател на Дарио Фо в българския театър, тъй като досега е поставил девет негови пиеси, някои от които по няколко пъти. Това разказват от Сатиричния театър по повод предстоящата премиера на "Марихуаната на мама е най-добра".
Както писа БТА, първото представление ще се играе на 10 септември, а на 1 октомври Аврамов ще получи наградата за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев, по време на церемонията "Златен кукерикон".
Досега режисьорът е поставял от Дарио Фо "Архангелите не играят флипер", "Няма да платим, няма да платим!", "Грешката е вярна", "Ако откраднеш крак ...", "Едно налице, две наопаки", "Само за жени", "Само за мъже" и "Случайната смърт на един анархист".
В "Марихуаната на мама е най-добра" - 338-ата премиера на Сатирата, участват Ана Вълчанова - като майката, Димитър Баненкин е дядото, заедно с Асен Мутафчиев, Васил Грънчаров, Богдан Казанджиев и Ивайло Калоянчев.
През 1997 г. италианският драматург, актьор и режисьор бе удостоен с Нобеловата награда за литература, като в мотивите на Шведската академия се казва: "Творчеството на Дарио Фо е уникална смесица от сатира и сериозност, насочена срещу недъзите на днешното общество". Тази оценка, с пълна сила, важи и за комедията "Марихуаната на мама е най-добра", в чиято основа е проблемът за наркоманията, смята Аврамов.
Звучи парадоксално - комедия на такава болезнена тема, но точно този изненадващ ход гарантира успеха на пиесата, продължава режисьорът. По думите му, там, където назиданията и поученията предизвикват обратна негативна реакция, смехът и иронията правят хората съпричастни. Без да спестява горчивите истини, заразителният театрален хумор върши по-добра работа от всяка нравоучителна проповед, смята Аврамов. А според него смехът на Дарио Фо е ярък, карнавален и фарсов. Самият той казва: "Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат".
"Бог е шегобиец!", обяви Дарио Фо при получаването на Нобеловата награда за литература за 1997 г., очевидно доволен от гнева на Ватикана по повод награждаването на един артист, който редовно осмива папата. Не само официалната църква бе скандализирана от решението Фо да стане Нобелов лауреат. Консервативните политици и академици, често мишена на шутовското остроумие на автора, също отхвърлиха наградата, припомня списание "Америкън тиатър".
Според списанието за Дарио Фо това неодобрение само издигна престижа на наградата. Когато той нарече бог "шегобиец", той употреби думата guillare, която е трудно преводима. Тя произлиза от средновековното название на пътуващите артисти, които в своите представления са осмивали несправедливостта на феодалното общество. Чрез силата на смеха тези комедианти се подигравали с помпозната власт.
Решението на Шведската академия да отличи Дарио Фо за постижения в областта на литературата е историческо признание за театъра, който често е смятан за незаконородено дете на литературата. За първи път тази награда се присъжда на актьор, пише още "Америкън тиатър.
Дарио Фо е създал над 50 пиеси, някои от които в сътрудничество с Франка Раме - негова съпруга и партньорка на сцената. Три от тях - "Няма да платим, няма да платим!", "Случайната смърт на един анархист" и "Грешката е вярна", както и моноспектакъла "Мистеро Буфо", са крайъгълни камъни в неговата кариера. Но нито една от творбите му не са "свещен" текст - най-малко за самия автор. Дарио Фо насърчава постановчиците на неговите пиеси да импровизират и променят, както прави самият той когато ги играе.


/ГИ/