site.btaТрябва да се създаде екосистема за дигитална трансформация в здравеопазването, каза проф. Рифат Атун

Трябва да се създаде екосистема за дигитална трансформация в здравеопазването, за да знаем какво се случва в системата, къде не се справя тя и къде трябва да се внесат промени. Това каза проф. Рифат Атун, професор по глобални здравни системи в Harvard School of Public Health по време на конференция „За по-устойчива здравна система на България". Организатори на събитието са Българо-швейцарската търговска камара, Германо-българската индустриално-търговска камара и Американската търговска камара в България.  

Въз основа на тази информация, трябва да се разработи стратегия за справяне с тези проблеми. Необходимо е и внедряване на иновации, както и да създадем търсене за иновации в сектора, защото ако няма желание за тяхното ползване, няма да разполагаме с „магистрала“, която да ни поведе с голямо ускорение към постигане на квантов скок в грижата, която предоставяме на хората. Дигиталното здравеопазване трябва да бъде институционализирано. По думите му трябва да се обединят университетите, научни изследователски организации и лечебните заведения, да има научни платформи, които дават възможност за изследвания на световно ниво.

Голямо е предизвикателство на иновациите. Разходите за здравеопазване са една от най-добрите инвестиции, но тук произтичат някои несъответствия от гледна точка на политиките, които се прилагат – създаваме иновациите, но някои системи не ги въвеждат, добави той.

Има вълнуващи иновации, но те остават скрити – в технологиите, в цифровото здраве, в лекарствата. Те са само 25 на сто от всички разходи за здравеопазване, а ние съсредоточаваме разговорите върху разходите.

За да изградим система, която предоставя наистина високо качество, се изисква промяна на институционалната логика, за да престанем да разходваме средства и да започнем да инвестираме в здраве. Ако искаме да променим резултатите, трябва да променим системата. Иновациите трябва да бъдат внедрявани в системите на здравеопазване, за да можем да променим нещо в живота на лекарите и в качеството на лечение на пациентите, както и да постигнем по-висока ефективност. Това е свързано с реални предимства, които можем да извлечем от иновациите, каза още той.

Когато говорим за развитие на здравни системи чрез стратегически партньорства, трябва да разберем как се създава стойността в здравните системи. В България са се сменили няколко правителства, множество избори, има много и различни социокултурни промени тук и в света и това се отразява върху здравните системи и показателите им, на управлението и организирането на здравеопазването, в разпределението на ресурсите. Много важно нещо, което засяга стойността, е, че тези резултати трябва да бъдат ефективни, да се предоставят ефикасно, да създават условия за равен достъп и да са гъвкави, за да отговарят на контекста. Всяка здравна система може да създава стойност, когато откликва на промени в дълъг период от време и непрекъснато създава ефективни и ефикасни услуги, като трябва да осигурява и равнопоставеност.

Предизвикателствата са свързани със застаряването на населението, с хронични заболявания, които стават все по-важни, с неравенства, пандемия, икономическа несигурност, бюджетни ограничения, високи очаквания на гражданите, но и ренесанс на науката и технологиите, както и рискове, свързани с цифровите иновации. Най-новите данни на „Евростат“ показват, че България по смъртност от заболявания, които подлежат на лечение сред лица под 75-годишна възраст, е на трето място по най-висока смъртност. Ако има по-добра система на здравеопазване, може да се предотврати тази смъртност. По предотвратими заболявания смъртността в България отново е с по-висока в сравнение с останалите страни от ЕС.

Малките ежегодни увеличения на бюджетите не ни помагат да достигнем до инвестицията. Получаваме инфлация, без да генерираме стойност за отделния човек, за семействата и общностите. Трябва да се инвестира в резултати, в изхода от едно заболяване, а не просто да финансираме дейности, каза още той.

На форума присъстват посланиците на Германия, Швейцария и САЩ, на съответните двустранни търговски камари, заместник-министри, ръководството на Българския лекарски съюз, ръководството на Българския фармацевтичен съюз, на сдружения на частни болници, на фармацевтични сдружения, директори на лечебни заведения.