Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация. "За" измененията гласуваха 112 народни представители, 53 бяха "против" и "въздържал се" - четирима.
Предвижда се правата и задълженията за работниците, служителите и работодателите по закона да не засегнат правото им да се консултират с представителни или синдикални организации, както и правото им да сключват колективни трудови договори.
С проекта на закон се предвижда премахване на ограничението за образуване на производство, когато от нарушението са изминали повече от две години. Урежда се задължението за изпращане на потвърждение за получения сигнал до сигнализиращото лице в седемдневен срок от получаването му и се регламентира своевременното предаване на информацията до съответните компетентни институции, се посочва в доклада на комисията по правни въпроси.
В изпълнение изискванията на директивата се ограничава възможността за използването на общ вътрешен канал за докладване на сигнали, като тази възможност за споделяне на ресурси и употребата на общ канал за подаване на вътрешни сигнали се предоставя само на дружества с общ брой работници или служители от 50 до 249 лица, а на дружествата с повече 250 работници или служители се вменява задължението да създават свои собствени вътрешни канали. Със законодателната инициатива се въвежда също възможността за документиране на разговорите чрез записването им, когато сигналът се подава устно, и се предоставя правото на сигнализиращите лица да избират метода и каналите за докладване на сигнала, се посочва в доклада на комисията.
Предлагат се мерки за обезпечаване на правната защита на лицето, подало сигнал, и пълно обезщетение за вредите, понесени от него, като например действия за възстановяване на работа след уволнение, възстановяване на отменено разрешително, лиценз или договор. Със законодателната инициатива се прецизират и административнонаказателните разпоредби, посочват вносителите.
В хода на разискванията Цвета Рангелова от "Възраждане" разкритикува отпадането на давността. По думите ѝ това ще дава право информацията да се държи на трупчета и да се дава и в удобен момент да я оповестява. Тя коментира, че давността е институт, регламентиран в нашето законодателство със закона за административните нарушения. Тя и колегата ѝ Цончо Ганев заявиха, че с приемането на законопроекта се насърчава доносничеството.
Смиляна Нитова Кръстева от "БСП за България" заяви, че също няма да подкрепят законопроекта. Текстовете, които ни предлагат, няма да бъдат работещи и още повече функциониращи, заяви тя. Когато изпълняваме европейска директива, трябва да знаем дали няма да създадем други проблеми, каза Нитова и добави, че няма гаранции за защита правата на лицата, срещу които се поддават сигнали. Тези норми ще създадат повече проблеми, отколкото трябва да решат, добави депутатът.
