Проблемът с монумента „Паметник на Съветската армия“ е политически въпрос, а не градоустройствен. Неговото премахване изисква категорична политическа позиция и целенасочени управленски действия. Това каза за БТА проф. Вили Лилков, кандидат за кмет на София, издигнат от инициативен комитет.
„Самият паметник изразява една историческа неистина. Съветската армия не е освободител, а окупатор на България. Освен това, този паметник не е издигнат от признателния български народ, а е издигнат с решение на Политбюро, което е един политически орган. В този смисъл паметникът се е превърнал в символ на окупацията на България. За това той трябва да бъде разглеждан на първо място като политически въпрос“, според Вили Лилков.
Той отправи призив към управляващите да приемат пътна карта, в която да има ясно разписани срокове и отговорности, свързани с премахването на монумента.
„Този въпрос е свързан с това, че достойнството на свободните българи се накърнява и българинът е унизен да се кланя през всички години пред една историческа лъжа. Не може този въпрос да се свежда до някакви процедури“, добави той. Според Лилков не бива управляващите да се оправдават с въпроси, свързани със собствеността на монумента, както и със спорове дали паметникът е изкуство или не.
„Управляващите имат пълната власт и в Столичния общински съвет, и в държавата, а в частност и в район „Средец“, на територията на който се намира този паметник. Те трябва много бързо да изработят ясно разписана пътна карта с категоричните действия, които трябва да се предприемат, за да се премахне“, каза още той.
„Да, законът трябва да се спазва и да се изминат определени процедури, но не бива този въпрос да се оставя за решаване през следващата година, както чухме от областния управител“, каза Лилков. Според него кмета на район „Средец“, областния управител, министър-председателя, дори и председателя на парламента, тъй като този въпрос е разглеждан и в Народното събрание, трябва да заявят ясна политическа позиция.
Той припомни, че дебат по този въпрос се води вече години наред. „Проведени са множество дискусии и обсъждания, чути са всякакви мнения. Оказва се, че всички аргументи на хората, които са против премахването на паметника, са чисто емоционални. Не се опират на историческата истина, нито издържат чисто естетически за това този паметник да се намира в Княжеската градина. Емоционалните аргументи не издържат срещу политическите. Признавам правото на всеки човек да има своята емоция и мнение по тази тема, но когато съпоставим политическите аргументи, историческата истина и аргументите на градоустройството, срещу емоцията и историческата заблуда, естествено е на коя страна трябва да се застане“, коментира още Лилков.
„Този паметник е умъртвил пространството около себе си. Паметникът е един натрапник в една градина, която е изключително ценно място. Паметникът е разделил нашето общество. Публичните пространства като Княжеската градина са създадени по своя замисъл да събират хората, а не да ги разделят. Именно това е още един аргумент този паметник да бъде премахнат“, според Лилков.
