site.btaПроф. Добрин Добрев: Алеко Константинов като социален образ и текстовете му в съвременния свят са заплашени

Алеко Константинов като социален образ и текстовете му в съвременния свят са много заплашени. Това каза дългогодишният преподавател в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ и бивш негов ректор проф. Добрин Добрев на среща-разговор в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) по повод инициативата "Алеко днес" на агенцията, в присъствието на генералния директор на БТА Кирил Вълчев и доц. Георги Лозанов - директор на дирекция ЛИК в агенцията.

Кампанията е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов и включва поредица от срещи-разговори в пресклубовете на БТА в цялата страна, чийто модератор е доц. Йордан Ефтимов – литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет.

В началото на изказването си проф. Добрев, което е преподавал и в университети в чужбина посочи, че ще започне с две свои притеснения, свързани с Алеко Константинов и творчеството му. Преди това той отбеляза, че „що се отнася до шуменски топоним, при Алеко Константинов има едно намекване за Шумен и региона, като там се появява барон Гьо Дивдядово" - иронично така е назован един герой. (Дивдядово е село, сега квартал на Шумен – б.а.). 

„Алеко Константинов и творчеството му според мен са заплашени, може да ви звучи прекалено, но има две напълно противоположни сили в съвременния свят", коментира проф. Добрев, като припомни призива от модератора на срещата да се говори за съвременността и проекцията в тази съвременност на самата личност на автора и творчеството му. Едната сила е тоталният патриотизъм, т.е. патриотизъм на всяка цена, навсякъде и във всичко. Напоследък забелязвам в методическата литература, в изказвания на функционери в сферата на образованието – призивът Бай Ганьо, текстът за него, да бъде някак си изнесен в периферията на учебната програма“, каза проф. Добрев. 

Според него се повтаря „синдромът с „Български дневник“ на Константин Иречек. Започва печатането на превода от чешки език през 1928 година, моментално се надава неистов вой срещу тези публикации и набързо вестник „Мир“ приключва с печатането на дневника и се принуждава преводача да издаде двата тома в Пловдив“, отбеляза проф. Добрев. След това  „Български дневник“ не е издаван до 95-та година (на 20-ти век – б.а.) когато е публикуван за пръв път този превод“, каза той. Защо „Български дневник“ не е издаван -  защото това е крайно нелицеприятен текст, допълни проф. Добрев, като призова присъстващите на срещата да го прочетат, ако не са се запознали досега с него. „В него ние виждаме една уродлива, просташка България… Това е един текст, който разколебава нашата идея, че всичко българско и родно е велико, прекрасно и в много отношения този текст е в синхрон с Бай Ганьо. Дори да погледнем и Иречек, и Алеко Константинов, те са като еднояйчни близнаци, със сходна съдба, сходен манталитет, двамата губят сестрите си рано, обичат да пътешестват, обичат природата, двамата са честни и неподкупни. В един момент аз си мисля, че тези хора са като че ли един човек“, посочи проф. Добрев и призова  българските учители да предлагат на своите ученици като извънкласно четиво „Български дневник“.

"Хубаво е да познаваме уродливото в нас. Когато ти познаваш уродливото, вървиш към съвършенство. И това Алеко Константинов спазва като пример. Бай Ганьо не е разрушаване на националния образ, а това е опит да съградиш от калта статуя, човек“, каза още проф. Добрев. По думите му това е едната опасност. Затова патриотарите в България не харесват много Алеко Константинов, не харесват много Бай Ганьо, защото той разрушава техния патриотичен екстаз,смята той. От друга страна обаче са активистите. Активизмът в момента е стигнал такива размери, имам предвид по отношение на политкоректност - във всички сфери на социалния живот, посочи ученият и добави, че  Алеко Константинов може да бъде съсипан, ако бъде прочетен от този зрителен ъгъл. 

Много опасни, крайно леви активисти могат да съсипят образа на Алеко Константинов и затова призовавам българската общественост – да пазим тези текстове, апелира проф. Добрев. Ако започнат да изрязват пасажи от там, край с Алеко Константинов, коментира той и даде пример, че определени групи могат да имат възражения за текстове в „Бай Ганьо прави избори“.

„Когато ти се надсмиваш над себе си и над народа си, за да го усъвършенстваш, трябва да бъдеш оставен да се надсмиваш и над другите, и над техните несъвършенства“, смята той.  

„Значи може Бай Ганьо да е миризлив, да плюе по килими и да размазва, да събира остатъка от супата,  да я връща в чинията и да превърне супата в чорба, а пък прекрасната бяла покривка – в омазана бохча. Вижте как дребните детайли променят нещата, а недостатъците на другите да не могат да бъдат показвани“, допълни проф. Добрев и обобщи, че Алеко Константинов като социален образ и текстовете му във съвременния свят са много заплашени.  

Както БТА съобщи по-рано, инициативата на БТА "Алеко днес" събра в Шумен представители на културно-образователния и обществения живот на града.