site.btaОБНОВЕНА Ако по изключение не се изпълни 3% дефицит, това няма да наруши дългосрочната фискална перспектива пред страната, смятат от КНСБ

Ако една или няколко години по изключение не се спази 3-процентният дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни. Това се посочва в позиция на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), представена по време на пресконференция по актуални проблеми, свързани с фискалната устойчивост.

Не предлагаме "да се развърже кесията", но не трябва и да сме "по-големи католици от папата", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той подчерта, че България съумява да спази и изискването за 60% дълг от брутния вътрешен продукт (БВП).

В средата на март Съветът по икономически и финансови въпроси на Европейския съюз за първи път разгледа идеята за промяна на Маастрихтските фискални правила и се чуха мнения как да изглежда евентуалната промяна за Пакта за стабилност и растеж, отбеляза Димитров. Той призова държавата също да изрази позиция за възможността за фискална свобода на страните, които са били достатъчно дисциплинирани по отношение на фискалното управление на бюджетите.

България е сред отличните в ЕС, подчерта и Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията.

За ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 1 юли т.г. настоява КНСБ. Според синдиката целта е компенсиране на прогнозираната инфлация до края на настоящата календарна година.

Сред другите искания са 524 млн. лв. за поддържане на средната заплата за педагогическите специалисти на 125% от средната работна заплата за страната, съгласно сключения Колективен трудов договор. Конфедерацията отбелязва и необходимостта от 248 млн. лв. за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. Увеличение на заплатата от 1 юли на 850 лв. минимална работна заплата искат също от синдиката. 

Димитров посочи, че очакваният от финансовия министър ръст на МРЗ на 940 лв. през 2024 г. е в рамките на приетите законодателни промени от последния парламент. 

Очаквам да има работещ кабинет, но дори и да няма – парламентът трябва да приеме бюджет за 2023 г., коментира по-късно пред журналисти Пламен Димитров.