site.btaЗа „Дъждовната жена“, за духовете, които оправят лошо време и колко думи има за „любов“ на японски, разказаха ученици на празника „Бункасай“

Легенди, калиграфия и традиционни ястия бяха представени на празника на японската култура "Бункасай", организиран днес от учениците, изучаващи японски език в 138-о СУЗИЕ “Проф. Васил Златарски” в София. 

Митовете бяха водещата тема на празненството. За Аме-онна - "Дъждовната жена", разказа за БТА Гергана от девети клас, която е започнала да учи японски заради големия си интерес към японската култура и специално към митологията. Според легендата, Аме-онна е загубила новороденото си дете и, сломена, се отправила към отвъдното в търсене на рожбата си. Впоследствие се превърнала в дух, който отвлича чуждите деца, когато навън вали. Всяка майка, чието дете е попаднало в ръцете на "Дъждовната жена", се превръща в Аме-онна и тръгва по нейния път. 

Като "амулети“ срещу лошото време на специалния базар в училището се предлагаха бижута във формата на малки бели духове, като контрапункт на страшната легенда. Тези духове се правят, когато хората не искат навън да вали, обясни Гергана. Тя разказа, че според някои предания обичаят е свързан с легендата за будистки монах, който можел да промени времето. Според други - те са свързани с приказка за малко момиче, които обикаля с метла по небето и чисти облаците. 

Японските игри привлякоха интереса на посетителите. "Кендама" - с дръжка, чаши и топка, свързани с връв, носи идеята, че трябва да оставиш движението да те води, обясни Гергана. Друга интересна игра, популярна по време на новогодишните празници, е "Фукуарай", при която има хартиена рисунка на човешко лице без изобразени черти, както и изрезки на очи, уста, нос. Играчите трябва със завързани очи да подредят частите на лицето. Могат да играят и сами, а може и да има някой, който да ги води при подреждането. Пумпали, дърпане на въже, игра със стъклени камъчета – "охаджики", която цели да се съберат най-много камъчета, бяха подготвили още организаторите на празника.

Калиграфските умения бяха друг акцент на празненството. Всеки гост пожелаваше послание, което да отнесе, като най-често исканата дума беше "любов". Какъв вид любов – този въпрос задаваше десетокласничката Еми, която беше един от калиграфите на училището. Защото, обясни тя, думата "любов" на японски може да се напише поне по два начина, в зависимост от това дали искаш да изразиш по-скоро обич или влюбване. Желаещите да им напише "щастие" също трябваше да уточнят какво имат предвид - дали щастие, породено от нещо конкретно, или по-общо, безусловно щастие. 

За празника имаше стая за обличане на "юката" - традиционна японска дреха, много подобна на кимоното, оригами, аниме и манга стая, традиционна японска кухня и сладкиши.