site.btaСливенското село Желю войвода ще бъде домакин на Регионалния празник „Маскарадни игри“

Сливенското село Желю войвода ще бъде домакин на Регионалния празник „Маскарадни игри“ на 11 февруари. Това съобщиха от пресцентъра на община Сливен, които са организатори заедно с кметството на селото и Народното читалище „Даскал Димитър Димов 1908”.  Празникът на маскарадните игри е със състезателен характер и се провежда всяка година в общината със смяна на домакинството на селищата.  

Дванадесет самодейни състава от различни селища са подали заявка за участие. Сред тях са сливенските села Блатец, Камен, Драгоданово, Трапоклово, Младово и Калояново, както и тунджанските села Хаджидимитрово и Завой. "Традиционният празник бе прекъснат за две години поради пандемията", каза за БТА Десислава Куртова, експерт от отдел "Култура и образование" към община Сливен. Кукерските игри са характерни само за някои от сливенските села и те се правят в навечерието на Заговезни. През тази година, датата 11 февруари е избрана, за да не съвпадне с празника "Кукерландия" на 25 февруари в Ямбол, където ще участват и сливенските самодейци.          

Представянето на колективите ще бъде тематично в рамките на традиционния годишен календар на обредния цикъл в следните категории:  - зимна, пролетна, лятна и семейна маскарадна обредност. Те ще възпроизведат обичаите „Бабинден”, „Кукувден”, „Джаркане на стрели“. По време на събора ще се проведат конкурси за най-точно възпроизвеждане на обред с подчертани специфики на фолклорната култура от съответното селище;  за най-точно възпроизвеждане на  фрагмент от обред и за обредно облекло, маска, реквизит и вярната им реконструкция. Съставите ще бъдат оценени от жури от фолклористи, етнолози и хореограф. Всички групи ще получат сувенир и диплом за участие, а за класираните на първо, второ и трето място ще има парични награди.

Празникът ще започне в 10 часа на площада пред читалището, като преди това ще има дефиле на съставите.

Съборът се прави ежегодно в навечерието на Сирни заговезни, като домакини са кметствата и читалищата в селата с традиция в кукерските шествия и игри. За първи път маскарадни игри са се състояли през 1999 година в село Камен. В посочените села традицията се пази от незапомнени времена. Кукерски дружини през целия ден обикалят къщите в селото и изпълняват ритуали, удряйки силно земята с т.нар. "помети"- тояги с вързани накрая кожи. С тези фалически символи те удрят и дърветата и хората, за да се плодят. В миналото кукерите, единствено мъже, са се обличали извън селото, за да не ги познаят. Днес сред маскираните има и жени и деца, както и маски, различни от традиционните. Сред основните персонажи в празника са годеник, булка, поп, които обикалят къщите и бръснат ергените, като символ на инициацията на момчето в мъж. Вечерта кукерските дружини се събират на селския мегдан и символично го "заорават", като накрая "благославят" присъстващите с непристойни думи и изрази. Карнавалът има за цел да прогони злите сили, да донесе здраве и плодородие.