site.btaОБНОВЕНА Вицепремиерът Атанас Пеканов и министър Сашо Пенов направиха първата копка на Лабораторния комплекс в кампус “Гео Милев”

Вицепремиерът Атанас Пеканов и министър Сашо Пенов направиха първата копка на Лабораторния комплекс в кампус “Гео Милев”
Вицепремиерът Атанас Пеканов и министър Сашо Пенов направиха първата копка на Лабораторния комплекс в кампус “Гео Милев”
Пресфото-БТА, снимка: Ирина Симеонова

Служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов, служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски участваха в церемония по първа копка на дейностите по реновиране на Лабораторния комплекс в кампус “Гео Милев”.

В нея участваха и Агнес Монфре, началник-отдел в ГД “Регионална и селищна политика” в Европейската комисия, както и кметът на район “Слатина” Георги Илиев.

Атанас Пеканов отбеляза, че подобни проекти ни дават правилната посока за развитие на страната ни. Според него това е силна, сериозна инвестиция от страна на държавата и Европейския съюз за нещото, което ще направи България по-добра. Той отбеляза, че по-силната среда за науката е ключова за него, защото това е възможността България да развива напълно потенциала си. Този проект е пример за това, че държавата трябва да бъде зад тези инвестиции, каза още Пеканов и допълни, че европейските средства трябва да отиват именно в инвестиции, насочени към бъдещето. Според него България трябва обаче да засили и резултатите си, защото чрез иновативни технологии е начинът, по който ние развиваме икономиката си, конкурентоспособността си, бизнесът отчасти се облагодетелства от това. Вицепремиерът напомни, че всичко това трябва да се случва и в партньорство с бизнеса, за да градим една по-силна и успешна икономика. Пеканов допълни, че в това отношение е необходима и насочена държавна политика, като най-вероятно трябва да се увеличи и делът на публичните инвестиции в иновации, за да бъдем там, където искаме да бъдем. Той отбеляза, че в предстоящите години ще имаме възможност да се възползваме от сериозен дял средства за научни изследвания и иновации, както от Плана за възстановяване и устойчивост (средствата по компонент “Иновативна България” възлизат на 1 746 милиона евро), така и от Европейските фондове при споделено управление (ресурсът по Цел на политиката 1 “По-интелигентна Европа” е 1 565 милиона евро).

Според вицепремиера науката днес се гради на партньорства по целия свят, на постоянна комуникация, на отвореност, на дискусии и ние трябва да правим така, че нашите български учени да бъдат добре представени и на международната сцена. Това означава от една страна, че са важни инвестиции, но означава и високи стандарти и високи изисквания, посочи той и допълни, че с високите стандарти и високите постижения ще идват и високите инвестиции и високите заплати. “Само ако си дадем сметка за това, за тези високи изисквания, които се поставят в целия свят в днешно време в науката, ние ще стигнем там, където искаме да бъдем, а смятам, че всички искаме България да бъде по-просперираща, по-иновативна и да се гордее с талантите, които има”, каза Пеканов. 

Министърът на образованието и науката Сашо Пенов отбеляза, че България разполага с учени, които имат капацитет да развиват не само българската национална наука, а да бъдат достойни участници в световния научен прогрес. Винаги съм смятал, че ние се нуждаем само от материалната помощ, която благодарение средствата от ЕС беше осигурена, за да може да се изгради този център и за да може да се продължи с националния център за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии, защото именно по този начин, когато осигурим съвременна материална среда, българските учени ще могат да докажат своя потенциал, каза той. Според него е забележително, че комплексът се създаде чрез съвместното участие на институти от БАН, на няколко университета, на структури от бизнеса, което всъщност показва съвременната тенденция за обединяване на учените от различни научни структури. По думите му предимството на изграждането на такива структури за върхови постижения е, че те ще станат център, в който ще се привличат млади хора. “Срещал съм млади хора, които заради физическата среда в БАН, заради физическата среда в университетите някак си се отказват да се занимават с научни изследвания и предпочитат да отидат в лъскавите сгради на фирмите, но когато сърцето им е отдадено на научните изследвания и когато ние им създадем такива условия, с такова съвременно оборудване, до което те трудно биха имали достъп на други места, те отново ще се върнат и ще имат своето присъствие във висшите училища и в БАН”, каза Пенов. Той допълни, че трябва да възпитаваме поколение, което да продължи традициите на българските научни работници.

Акад. Юлиан Ревалски отбеляза, че този център за върхови постижения е най-мащабният не само като средства, които са вложени, но и като участие на научни институции. По думите му за този проект е от изключително важно значение наличието на високо ефективна и на световно ниво научна инфраструктура, която предстои да бъде разположена в сградата, чието реновиране започва днес. Ревалски отбеляза, че подобни проекти са ключов момент както в извършването на научните изследвания, така и в привличането на нови млади учени, които да дойдат да работят в тези съвременни лаборатории. “Този проект, този център за върхови постижения е един изключително ярък пример за успешно сътрудничество между учени от висшите училища и от БАН, с което ние показвам тази синергия, която е необходима за българското общество. Това ще бъде място, където ще идва и бизнесът. В проектите са предвидени начини, по които да се комуникира с бизнеса, да могат да се ползват тези лаборатории”, каза той и допълни, че в Плана за възстановяване и устойчивост има предвидени средства за продължаване на обновяването в района и със съседната сграда, където ще бъде разположен единен център за иновации.

Акад. Константин Хаджииванов отбеляза, че центърът обединява усилията на учени от 17 научни институции, като това са водещи университети като Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Техническия университет и др., но водеща организация е БАН. Той допълни, че ние следваме нашия европейски път за развитие и средствата, ползвани за изграждането на този център са предимно от ЕС.

Агнес Монфе отбеляза, че е важно да работим заедно. Когато го правим заедно отнема време, но пък стигаме по далеч, посочи тя. По думите ѝ благодарение на средствата от кохезионната политика и от програмата за интелигентен растеж това сега е факт. Според нея това е уникален център за върхови постижения. Манфре благодари за цялата работа, която е извършена.

Кампус “Гео Милев” е част от Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии - най-големият по капацитет и концентрация на научния потенциал проект с бюджет от близо 70 милиона лева, който ще бъде създаден до края на 2023 г. по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Структурата на кампусa представлява обединение от 12 научни звена на БАН, в което дейността на учените е  фокусирана върху каталитични и сорбционни технологии в енергетиката, транспорта и опазването на околната среда, създаване на нови функционални материали чрез екосъобразни технологии, технологии  за преобразуване и съхранение на чиста енергия, технологии за получаване, пречистване и съхранение на водород, технологии за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства. Основната цел на провежданите изследвания в комплекса е постигане на върхови научни постижения, което ще допринесе за повишаване конкурентоспособността на българската индустрия във важни технологични области като механика, електроника, системи за управление, електромобилност и съответно за един по-бърз преход към зелена, енергоефективна и кръгова икономика.

В 14-те действащи лаборатории се провежда интензивна изследователска работа и получените резултати през 2022 г. са представени в 55 публикации в реномирани международни списания. Изграждането на модерната специализирана инфраструктура на Лабораторния комплекс в кампус “Гео Милев” ще позволи да се оформи един център както по чисти технологии, така и по мехатроника, в който да се правят изследвания на европейско и световно ниво, да се подготвят млади изследователи в приоритетните научни области на Националната програма за развитие “България 30”, да се подпомага бизнесът с иновативни решения и да се заздрави връзката наука-бизнес.

/АКМ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:46 на 25.03.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация