site.btaМиналото е за да се учим от него, а хуморът ни помага да открием себе си в една различна светлина, каза единадесетокласничката

Миналото е за да се учим от него, а хуморът ни помага да открием себе си в една различна светлина, каза в интервю за БТА единадесетокласничката от Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен Цветелина Симеонова, която получи първа награда в конкурс за есе на тема „Преди да се родя и след това“, посветен на стогодишнината от рождението на Ивайло Петров.

Конкурсът е организиран от Столична община, от Софийска градска библиотека и от семейството на писателя. В него са участвали 47 автори, оценени от жури с председател Недялко Йорданов. Цветелина Симеонова получи наградата си на 21 януари от кмета на София Йорданка Фандъкова, а на церемонията са присъствали съпругата и дъщерята на писателя. „За първи път почувствах , че нещо, което съм написала, е оценено по този начин, каза тя. За мен важно бе преживяването, запознанството с близките на Ивайло Петров."

Първото негово произведение, което е прочела е „Хайка за вълци“. „Открих, че с автора имаме много общи гледни точки“, каза тя в отговор на въпрос как приема хумора, с който писателят описва живота на родителите си преди неговата поява на бял свят. „Свикнала съм да гледам на минали моменти от живота си по не толкова романтичен начин, защото смятам че миналото е създадено да се учим от него и за да може да не виждаме себе си в идеална светлина. В Ивайло Петров ми хареса това, че той не представя човека само с неговите хубави моменти, но и с тези, в които не е в пълния си блясък, но можем да си извадим поука от тях. Хуморът ни помага да открием себе си в една различна светлина.“

Единадесетокласничката се вдъхновява от темата на конкурса и пише есето си за час. „За мен тази тема е много специална, тъй като и в семейството си имам доста истории, които са свързани с времето преди и след моето раждане, споделя Цвети. Аз съм дълго чакано дете и моето семейство ми е казвало, че преди да се родя, техният свят е бил по-сив. След като съм се родила, за тях е започнала нова ера. Есето ми е написано за семейството ми, като искам да им докажа, че цялото това чакане си е заслужавало.“

Родителите й са преподаватели по български език и литература, като за конкурса й казва именно майка й. „Тя често ме информира за такива конкурси и когато темата ми харесва и получа вдъхновение, участвам“, разказва Цвети. Сред скорошните й участия е конкурсът на сливенската хуманитарна гимназия по повод рождението на патрона й Дамян Дамянов, в който също е спечелила първа награда за есе. Участвала е в конкурс, посветен на Петя Дубарова, както и в много олимпиади.

Специалността й в елитната гимназия е с профил „Биология и химия“, но тя се увлича по хуманитарните науки и журналистиката, каквато е била професията на баща й. Интересна специалност за нея е „Европеистиката“, като споделя, че една от мечтите й е да бъде в Европейския парламент. „Смятам, че там гласът на хората може да бъде чут и бих искала да представя там проблемите им. Искам да помогна да се чува гласът на държавата, той да бъде важен“, разказа тя. „Надявам се един ден професията ми да е свързана с хората и с това да помагам за тяхното развитие. Много обичам да пътувам, мечтая за професия, чрез която да си купя кемпер и да обикалям из България. Мечтая да разговарям с хора от различни краища на страната, да ги интервюирам, да видя различни гледни точки. Искам да събера тези интервюта в книга. Знам, че във всеки един от тях се крия история, искам да надникна в нея.“

Въпреки желанието да работи в Европарламента и да учи в чужбина, тя е сигурна, че ще живее в България. „Дори и да уча в друга държава, съм сигурна, че ще се върна, защото корените ми са здраво пуснати в България, сподели Цветелина. Свързана съм със словото и изразявам мислите си чрез българския език.“

„Всеки един от нас е свързан със земята и по някакъв начин и със селото, смята Цвети. В момента младите може би не сме толкова свързани, но който иска да бъде и да запази миналото си, то той ще остане свързан със земята.“ Тя цитира своята любима българска писателка Виктория Бешлийска, която в романа си „Глина“ казва  „… Всеки един от нас има сърце от глина и можем да запазим родното в него“. 

Неин любим автор на поезия е Недялко Йорданов, който е бил и част от журито в конкурса „Преди да се родя и след това“. „Бях много щастлива да се запозная с него, занесох му за автограф любимата си стихосбирка „И все пак любов“ от 1968 година, в която откривам много от себе си. Буквално се пренасям в Бургас и мога да съпреживея миналите години чрез неговите думи.“

Неин любим автор от българските класици е Иван Вазов. „Беше ми много интересно да чета „Под игото“, разказа тя, открих неща и от нашето ежедневие, научих много неща за българския народ. Вазов не представя хората идеалистично, а напротив – може да те пренесе в картината на тяхното съществуване, интересен ми е начинът, по който той разказва.“

Тя е била подготвена за изобилието от архаизми в романа, които затрудняват учениците в днешно време. „В романите на Виктория Бешлийска има много архаични думи, тя има и блог „По дирите на думите“, където са публикувани стари думи с техните значения.  Много от думите в тази страничка, ги имаше и в „Под игото“ и не ми се наложи да ползвам речник.“ Любима нейна дума е „синева“. „Звучи ми много красиво, Павел Матев има едно стихотворение с това заглавие, което е много близко до мен. Свързвам небето с необятността и ми звучи толкова хубаво – синьо и изразяващо това голямо пространство.“

Освен писането, сред хобитата на Цвети е да свири на укулеле – хавайски инструмент с четири струни, подарен й от приятел. Сега се учи да свири и на китара. Обича фотографията на сгради, тъй като вярва, че зад всяка една се крие история, която само фасадата не може да покаже. Определя се като "вълночувствен човек", който търси нови предизвикателства.