Кохезията е сближаване и движение, а не уеднаквяване. Европейският съюз не би имал смисъл, ако всички държави изглеждат по един и същи начин. Това заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на откриването на втората регионална конференция по проект "Европа в България: Общо бъдеще", изпълняван от БТА с подкрепата на Европейската комисия.
Вълчев направи видеообръщение към участниците в конференцията и изрази съжаление, че не може да присъства на форума. "Не мога да бъда с вас във Варна, защото БТА открива поредния национален пресклуб в Анкара, столицата на Турция, в присъствието на вицепрезидента на България Илияна Йотова".
Директорът на БТА отправи основно послание на форума разговорът да се води по начин, който да показва, че сближаването не е Варна да се премести и да започне да изглежда като западноевропейските градове, а напротив - да дава добри примери за градовете от Западна Европа. Вълчев каза, че има една опасност в тези конференции, които организира БТА, и това е непрекъснато да разказваме как в България трябва да се поправя нещо, да се подобрява, като се оприличава на това, което виждаме в Западна Европа.
Смисълът на кохезията е съвършено различен, на латински думата означава "сплотеност", заяви Вълчев. В граматиката идеята на кохезията е да се държи текстът заедно, това е по-широкото понятие за съгласуваност. Един текст няма смисъл, ако се повтаря непрекъснато една и съща дума. ЕС не би имал смисъл, ако всички държави изглеждат по един и същ начин, подчерта директорът на БТА. Като пример Вълчев даде и химията, където кохезията е привличането между сходни, а не еднакви молекули. При компютрите кохезията е мярката за това доколко кодовете в един модул работят добре заедно. А в социалните науки се говори за връзка между членовете на една общност, а не за превръщането на всички в еднакви. Става дума за сближаване, за движение и от двете страни, а не за уеднаквяване по западноевропейски модел, отбеляза той.
По думите на Вълчев целият смисъл, който се влага в идеята за кохезионните политики, на пръв поглед изглежда меркантилен - да се помага на тези държави членки, които са с БВП под 90 процента от средния за ЕС, за да може те да намалят своите икономическо и социално изоставане, да се стабилизират. Според него не трябва да се възприема само материалният критерий в кохезионната политика. Има неизмерими с пари неща, които са в основата на Европа, подчерта той.
Варна е пример за Европа преди модерното разбиране за европейско. Най-големият аргумент от миналото е откритото през 1972 г. златно съкровище - Варненският халколитен некропол. Това е най-старото технологично обработено злато в света на повече от 6 хиляди години - хиляда години по-древно от Шумерската и Египетската цивилизация, припомни Кирил Вълчев. Според анализите технологичното развитие на Варна е толкова високо, че даже в науката се говори за културата "Варна", която според някои учени се смята за първата европейска цивилизация. Европейците има какво да вземат в сближаването от региона на българския Североизток, подчерта Кирил Вълчев.
Той каза още, че Варна е пример в образованието - медицинското образование, икономиката с Икономическия университет. Най-яркият пример обаче е морското образование, заяви Вълчев. Той подчерта, че винаги в челните места на морските университети по света е именно варненското Висше военноморско училище "Н.Й. Вапцаров". Варна води в Европа със своето морско училище. То дава аргумент за бъдещето, каза Вълчев и припомни за кораба, който тръгна на 27 декември миналата година за Антарктида. Този кораб е пример за това, че България инвестира в бъдещето и в инвестициите в науката. Само БТА има постоянен кореспондент за всичките дни на пътуването и престоя на експедицията о. Ливингстън и това е Константин Карагьозов. Той вече предава всеки ден новини от кораба, посочи генералният директор на БТА.
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".
/ЛРМ/
news.modal.text
