site.btaКои са най-емблематичните ястия за Югоизточна България

Кои са най-емблематичните ястия за Югоизточна България
Кои са най-емблематичните ястия за Югоизточна България

Щипка девесил прави рибената чорба в Бургаско неповторима

Рибената чорба е едно от най-типичните от години назад ястия за региона на Бургас, а приготвянето ѝ изисква търпение и голям майсторлък. Рибена чорба тук винаги се е приготвяла, живеем на море, има риба. Носителите на традицията са рибарите, те знаят и една от най-добре пазените тайни по Черноморието ни – рецептата за най-вкусна рибена чорба. Това каза за БТА Пламена Кирова, уредник на отдел "Етнография" към Регионалния исторически музей в Бургас.

Има интересна ритуалност, която е свързана със стара легенда. Тя гласи, че веднъж Свети Никола излязъл с приятели с една гемия в морето. Неочаквано ги връхлетяла буря и гемията се продънила, започнала да се пълни с вода и да потъва. Спътниците на светеца му се подиграли, че не може да направи чудо и да ги спаси. Тогава той уловил с ръце шаран и с него запушил дупката на пробитото дъно. Така възникнала традицията за приготвянето на рибена чорба.

Тя обаче се приготвя не само на Никулден, а и без поводи, а нещото, което я прави неповторима, е девесилът, казват рибари от рибарското селище "Ченгене скеле" край Бургас. Според тях в бургаския край думата супа най-често се свързва с вкусна рибена чорба. Приготвя се от няколко вида риба - сафрид, чернокоп, барбун, попчета, шаран, лефер, както и кромид лук и други зарзавати. Сервира се гореща, хубаво върви с ракийка, твърдят рибари. В бургаския край ястието е известно и като рибен курбан. 

От община Бургас добавиха за БТА, че тази година са раздали безплатно на жителите и гостите на града книжка с най-вкусните и автентични бургаски рецепти за рибена чорба. Освен тях, има и рецепти за пълнен шаран в тесто, риба в бекон, пастет от паламуд и други.

Рецептурникът не може да бъде намерен по магазините, раздава се безплатно и е безценен подарък за всяка кухня, казаха от общината.

Милинките са кулинарната емблема на Сливен

Сливенските милинки са кулинарна емблема на града, сочи анкета във Фейсбук страницата на БТА в Сливен. Най-много участници са посочили именно тестеното изкушение, поръсено обилно с пудра захар, което се консумира топло и за предпочитане от фурната "Двата аслана" в града. Много от хората си спомнят с носталгия за някогашните автентични милинки и смятат, че днес вече не се правят такива.

Милинките са сред четирите най-емблематични за района храни и напитки, съобщи за БТА Мария Павлова, експерт по връзки с обществеността към Регионалния исторически музей (РИМ) "Д-р Симеон Табаков" в Сливен. От музея са подготвили информация за местната кухня по повод участие в изложба, в която има и рецептата за предпочитаната сливенска закуска - "приготвят се от брашно, мая, вода, масло, захар, сол, замесва се меко тесто, от което се оформят малки топчета. След като втасат, се заливат със специална заливка от брашно, масло и щипка сол. Пекат се до зачервяване и се консумират горещи, поръсени с много пудра захар".

Друга кулинарна емблема е Сливенският тюрлюгювеч (ястие, приготвено от различни зеленчуци). За разлика от традиционното за балканската кухня ястие, в него не се слагат сурови продукти. Месото и зеленчуците, които са в съотношение 1 кг към 3 кг, се запържват предварително и поотделно, изсипват се последователно в дълбок глинен съд, разбъркват се, добавят се подправки, а най-отгоре се нареждат доматени кръгчета, гласи рецептата, която предоставя РИМ.

В презентацията на музея са включени още сливенските праскови, дали на района името "Долината на прасковите", от които се правят компоти, сладка и дори ракия. Емблема на града е ракията "Сливенска перла", наричана „Перлата на сливенските гроздови ракии, дамското колие на ракиите от Сливен”.

Сред изброените от участниците в анкетата автентични местни ястия са още Рулца по сливенски, Боб по хайдушки, Тархана (смлени зеленчуци и подправки с брашно и мая), подправката Самардала, характерна за Новозагорския край.

В Старозагорско пълнят чушките със зеленчуци, варят сладко от хинап

Едно от най-типичните и различни ястия, което старозагорските домакини готвят, е пълнени чушки със зеленчуци. „Различното при приготвянето на оригиналната рецепта е, че чушките не се пълнят с ориз и гъби или кайма, а със зарзават- моркови, целина, магданоз и малко кромид лук“, разказа за БТА доц. д-р Евгения Иванова, завеждащ отдел „Етнография“ в Регионален исторически музей Стара Загора.

Тя посочи, че за региона е много характерно и сладкото от хинап. „Рецептата за неговото приготвяне е много лесна, но като всяко нещо си има тънкост“, обясни още Иванова. Необходимите продукти са 1 килограм, изчистени от костилките плодове; 500 грама захар и 250 милилитра вода. Първоначално плодовете се сваряват леко във водата и след това се прибавя захарта. „Като всяко сладко, то трябва да се бърка, но много важно при приготвянето на сладко от хинап е да се бърка бавно и в една посока, за да може да се запази целостта на плода“, разказа още завеждащият отдел „Етнография“ в РИМ Стара Загора. От думите ѝ стана ясно, че през 30-те и 40-те години това е била традиционната почерпка за гости в града.  Хинапът е един малко познат, но полезен плод, който има свойството да понижава артериалното налягане, да регулира холестерола.

Халва и „ледено“ са емблемите на Ямбол

Ямболските милинки, халва и „ледено“ отличават града на кулинарната карта на страната през миналия век, разказа за БТА етнографът и дългогодишен служител на Регионалния исторически музей Динка Ангелова.

По думите ѝ трудно може да се открои кулинарна емблема на Ямбол, тъй като в равнинната част на страната храненето е било сходно. Все пак, градът е бил известен със своите милинки. В началото на миналия век в Ямбол е имало над 50 фурни, които са произвеждали дъхав топъл хляб, различни закуски, но най-известни са милинките, каза Ангелова.

Градът е популярен и с един сладък занаят, чиито корени са още по-назад във времето – производството на халва. Над десет вида халва се е произвеждала в Ямбол. Халваджийството навлязло в града още с идването на османските завоеватели по нашите земи. Запазило се е обаче и до днес – в Ямбол има много фирми, които произвеждат и изнасят в други градове и в чужбина, допълни етнографът.

„Отначало се е правела само от турци, но впоследствие занаята преминава в ръцете на местното население. В края на 19-и век ямболската халва дори е отличена на Първото пловдивско изложение със сребърен медал. Приготвянето на халвата през 20-и век преминава от ръцете на майсторите-сладкари към заводите, след одържавяването“, разказа още тя.

Картината допълват сладките сиропи, разредени с газирана вода, наричани в Ямбол „ледено“. Павилионите за тези разхлаждащи напитки съществуват в града почти до края на миналия век. „Сред най-популярните сиропи бяха „биричка“, „мешано“, „мента“ и много други, на които вече сме забравили наименованията. Това действително отличаваше нашият град от останалите“, каза още Ангелова.

По материала работиха кореспондентите на БТА Галина Тенева, Велина Василева, Павлина Дудева, Мира Безус

Кои са емблематичните ястия за Северозапада, Североизтока и в Югозападния район – четете утре в сайта на БТА.

 

 

 

 

/ВД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:47 на 02.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация