site.btaНеобходими са кампании на повишаване информираността за мащабите на вредите от мръсния въздух, смята доц. Ангел Джамбов

Необходими са кампании на повишаване информираността за мащабите на вредите от мръсния въздух, смята доц. Ангел Джамбов
Необходими са кампании на повишаване информираността за мащабите на вредите от мръсния въздух, смята доц. Ангел Джамбов
Доц. Ангел Джамбов. Снимка: личен архив

Необходими са кампании и инициативи за повишаване на информираността на хората за мащабите на вредите от мръсния въздух. Това заяви в интервю за БТА доц. дмн. Ангел Джамбов, преподавател в Катедрата по хигиена, Медицински университет – Пловдив. Той е магистър по медицина, има докторска степен по хигиена и е доктор на науките по психиатрия. Понастоящем е и изследовател в Института по магистрално инженерство и транспортно планиране, ТУ-Грац, Австрия.

Повечето от нас са наясно, че дишането на мръсен въздух е вредно, но това донякъде е абстрактна представа и рядко си даваме реална сметка за цената, която като общество, а и индивидуално, плащаме през годините. Вредите обаче се наблюдават дори и под праговите стойности на замърсителите, които се приемат за допустими в законодателството, каза още Джамбов. 

Хроничното излагане на замърсен въздух повишава вероятността от увреждане на всички органи и системи на човека, предупреждава той.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-н Джамбов, от колко години се занимавате с темата за качеството на въздуха и до какъв извод сте стигнал за състоянието на проблема в България?

- От шест години професионално изучавам влиянието на градската среда върху здравето, като работата ми обхваща здравните ефекти от замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и градската зеленина. Имам възможността да развивам научна дейност в тази област както у нас, така и в рамките на международни проучвания в Австрия. През последните години по-активно изследвам влиянието на мръсния въздух, като понастоящем съм част от екипите по няколко действащи и предстоящи проекти по темата в България.

По-рано тази година имахме възможността да организираме в Медицински университет – Пловдив международен уъркшоп за качеството на въздуха в България (виж тук). На него беше представен доклад по темата, изготвен съвместно от специалисти от България и Института за здравни ефекти в САЩ (виж тук).

Проблемът с контрола върху качеството на въздуха е предизвикателен, но не поради липсата на решения, а поради факта, че това не е единствено екологичен или здравен проблем, а социален такъв. Повечето от нас са наясно, че дишането на мръсен въздух е вредно, но това донякъде е абстрактна представа и рядко си даваме реална сметка за цената, която като общество, а и индивидуално плащаме през годините. Вредите обаче се наблюдават дори и под праговите стойности на замърсителите, които се приемат за допустими в законодателството. Например, нормата за средногодишната концентрация на фини прахови частици (ФПЧ2.5) в ЕС е 25 микрограма на кубичен метър, а наскоро Световната здравна организация снижи препоръката си до 5 микрограма на кубичен метър 

По какъв начин мръсният въздух влияе на здравето?

- В световен мащаб замърсяването на въздуха, особено с ФПЧ2.5, се нарежда сред първите десет рискови фактора за преждевременна смърт и води до над 6,6 милиона смъртни случая годишно. Така замърсяването на въздуха изпреварва други рискови фактори, като например диабет, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, тъй като на практика почти цялото световно население диша въздух, който има потенциала да увреди здравето. В България този фактор е на седмо място и се свързва с около 11 000 смъртни случая годишно.

У нас между 10% и 20% от смъртните случаи от най-честите хронични заболявания (дихателни, диабет, инсулт, инфаркт на миокарда) се свързват с дишането на мръсен въздух. В най-голяма степен това се дължи на  ФПЧ2.5, отделяни от битови източници и въглищни електроцентрали. Това е така, тъй като чрез директните си токсични ефекти, както и чрез предизвикания в организма оксидативен стрес и системно възпаление, хроничното излагане на замърсен въздух повишава вероятността от увреждане на всички органи и системи, водейки до хипертония и сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване и диабет, влошено психично здраве и неврологични увреждания, влошени резултати от раждането (ниско тегло на новороденото, преждевременно раждане).

И това са само ефектите, за които имаме натрупани достатъчно научни доказателства, а има и редица други потенциални рискове, за които данните се трупат.

Кои са най-уязвимите групи?

- Най-уязвими са децата и възрастните хора. В България 68% от всички смътни случаи, свързвани с мръсни въздух, са при хора над 70 г.

Децата имат физиологично незрели защитни механизми, по-ниска резистентност и по-ограничени възможности да модифицират поведението си, за да намалят излагането си на мръсен въздух. Възрастните хора с вече съществуващи заболявания и онези с други рискови фактори, като пушачите, и изложените на вредности в жилищната си среда или на работното си място също изпитват по-силно вредите от мръсния въздух.

Домакинствата с по-ниски доходи и маргинализираните етнически малцинства са друга рискова група, тъй като не само са изложени на по-високи нива на замърсяване, но имат и ограничен достъп до социална подкрепа и здравни грижи.

Може ли да дадете съвети как хората да намалят това вредно въздействие?

- Ако оставим настрана мерките, насочени към източниците на замърсяване - промяна в технологиите и енергийните ресурси, планирането на населените места и трафика - хората биха могли да направят редица малки промени в ежедневния си живот, които до известна степен да намалят излагането им на мръсен въздух. Тук можем да включим активното следене на качеството на въздуха в средата, която обитават, включително чрез гражданските мрежи за мониторинг, използване на маски с висока степен на филтриране на финия прах (като маските против COVID-19) при повишени нива на замърсяваното във външната среда, избягване на излагане на замърсен въздух при придвижване навън, избор на по-малко замърсен маршрут, дори и той да отнема повече време, например да се използват приложения за телефон, които показват най-малко замърсения път за придвижване.

Избягването на физическа активност на открито в среда със замърсен въздух, да не се проветрява жилището при силно замърсен въздух навън, използването на пречистващи въздуха системи за дома са друга част от препоръчителните действия.

Приемът на антиоксиданти с храната и средиземноморският тип диета (богата на ненаситени мастни киселини) биха могли донякъде да намалят образуването на свободни радикали и възпалителни медиатори в организма, на които се дължат част от увреждащите здравето ефекти на мръсния въздух.       

Според Вас как темата за качеството на въздуха може да бъде по-сериозно застъпена в обществото, особено сред младите хора?

- В последно време наблюдаваме позитивни тенденции в ангажирането на гражданите и младите хора с проблема с мръсния въздух, като роля за това изиграват неправителствени организации и обществени инициативи и проекти. Като пример мога да посоча стимулирането на гражданската наука и активното участие на гражданите в оценката на качеството на въздуха, който дишат в ежедневието, участието на граждани и учени в съвместни уъркшопи за намиране на работещи решения и др.

Вярвам, че е от изключително значение в България да бъдат повеждани проучвания със съвременна методика за изчисляване на хроничните ефекти на замърсения въздух върху здравето, тъй като използваните до момента математически модели за определяне на заболеваемостта и смъртността, дължащи се на замърсения въздух, са базирани на данни от други държави, в които условията на живот и нивата на замърсяване са различни.

Имам възможността да участвам в епидемиологично проучване, ръководено от учени от Софийския университет и финансирано по програма на Фонд "Научни изследвания", в което целим да установим връзката между често срещани хронични заболявания, психичното здраве и замърсения въздух в представителна извадка от пълнолетни лица от София (виж тук). Надяваме се, че когато бъдат готови, резултатите ще стимулират допълнителен обществен интерес към проблема.

Необходими са кампании и инициативи за повишаване на информираността на хората за мащабите на вредите от мръсния въздух, включително икономическите загуби.

Може ли да посочите някоя инициатива, която смятате, че е стойностна и може да се приложи и на родна почва за подобряване на ситуацията?

- Тъй като решаването на проблема с емисиите на замърсители на въздуха, особено от автомобилния трафик в градовете, е обвързан с трансформация на градската инфраструктура, мога да посоча инициативи в европейски градове за намаляване на зависимостта на гражданите от личните превозни средства и създаването на достъпна, лесна за навигация и придвижване пеша или с колело среда.

Например,  квартали от типа „компактен град“, „суперблок“ в Барселона, „15-минутен град“ се характеризират с къси разстояния и възможност за достигане на различни локации от ежедневния живот, без необходимост от личен автомобил, с инфраструктура, стимулираща ходенето пеша и карането на колело, и с висока степен на озеленяване. Подобни инициативи обаче изискват голяма степен на обществен консенсус, интердисциплинарни екипи и инвестиция на ресурси.

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:08 на 01.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация