site.btaЕмине Садкъ: Керванът за гарвани е метафора за сблъсъка на различните идеи за живот

Романът на Емине Садкъ „Керван за гарвани“ ще бъде представен във Велико Търново. Талантливата писателка е родена през 1996 година в Дулово, израснала е в Исперих, средно образование завършва в Хуманитарната гимназия във Велико Търново. Бакалавърска степен защитава във Великотърновския университет по специалността „Връзки с обществеността".

Представянето на книгата ще се състои на 28 октомври от 17:30 часа във фоайето на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Организатор на събитието е Студентският съвет към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" 

Керванът е нещо, което пътува постоянно и обменя информация. Дали ще е търговска сага, дали ще става дума за изкуство, във всяко едно отношение керванът е един път, който освен че приема много културна информация, той същевременно я предава. Гарванът е същество, което не пътува, то е статична птица, вярна на навиците си. Това е сблъсък между идеите за живот. Хората са статичните същества, независимо къде пребивават, ние сме гарваните, които носим със себе си, каза в интервю за БТА писателката Емине Садкъ. Лудогорието ми даде тази широка картина за свят, в който мога да възприема всеки един човек, независимо от това какви културни белези носи. Аз самата съм представител на турския етнос, но същевременно съм „роб“ на българския език. Бидейки в тази общност аз получавах само благини - езикови, културни, човешки. Когато попаднах в Търново този периметър се разшири, разказва тя.

Вторият тираж на книгата ще представят писателката Йоана Елми и заместник-кметът на Велико Търново Нейко Генчев. „Йоана е човекът, който спечели конкурсът „Южна Пролет“ тази година в раздел „Проза“, аз съм със съпътстваща награда. Ние имаме почти еднакъв старт в литературата, разказа Емине.

За представянето на книгата „Керван за гарвани“, Йоана Елми, автор на книгата „Направени от вина“, пристига от САЩ и за мен това е голяма чест, посочи Садкъ.

Какво за Емине Садкъ е Велико Търново- един красив и самодостатъчен град, как светът се разширява с керваните, колко е важно да имаш добър учител и какви са тайните на Лудогорието- едно от най-неизследваните световни пространства, кой и къде е гарванът, разказва писателката в интервю за БТА.

Този красив и самодостатъчен град Велико Търново, това е една от репликите в романа, която се е запечатала в мен, след като прочетох първото му издание през миналата година. Какво какво означава?

- Търново е една от последните дестинации на нашия главен герой Николай Тодоров в книгата. Това изречение е продължение на един разговор между мен и моя близка приятелка, поетеса, която е рускиня и е на 78 години, по време на разходка в Търново преди време.  Пред изгледа, който се разкрива на една от панорамните тераси, тя възкликна – в този град няма как да не бъдеш поет и допълни, а имате ли много поети тук? Аз й отговорих - не той си е самодостатъчен, и тя разбра, че той е до такава степен красив, че повече от себе си не може да роди. Това е едно особено пространство, където хората левитират и тръгват. И в моя път Търново е една спирка, но и град, който много ми липсва. Той за мен е като неизживяна любов, винаги, когато се връщам в града, пеперудите в корема започват да пърхат…

„Керван за гарвани“ вече има второ издание, първото е през 2021 година, а сега издателство „Фабер“ пуска нов тираж, с нова корица. Каква е причината и каква е историята, която се крие под това заглавие?

- Книгата е факт, защото в четвърти курс- студентка във Великотърновския университет, участвах и спечелих голямата награда на 42-то издание на Националния конкурс за студентско творчество на Шуменския университет на името на Боян Пенев. Наградата е издаване на книга, и именно „Керван за гарвани“ е книгата. Заглавието е една метафора за мен самата. Керванът е нещо, което пътува постоянно и обменя информация. Дали ще е търговски, дали ще става дума за изкуство, във всяко едно отношение керванът е един път, който освен че приема много културна информация, същевременно я предава. Гарванът е едно същество, което не пътува, то е статична птица, интелигентна и вярна на навиците си. Това е сблъсък между идеите за живот. Хората са статичните същества, независимо къде пребивават, ние сме гарваните, които носим със себе си. Второто издание е вече с предговор, в който уточнявам, че първото издание излезе като своеобразна пънкарска чернова. Автор на новата корицата е Екатерина – Мария Миткос, редактор Азиз Таш, а коректор - Милена Йовчева.

Лудогорието e вашето рождено място, то заема една съществена част и от романа, но същевременно то сякаш е една неизследвана територия.

- Това е една територия, която може да бъде безкраен ресурс за литература, независимо дали е художествена или научна. На мен Лудогорието ми даде тази широка картина за свят, в който мога да възприема всеки един човек, независимо от това какви културни белези носи. Аз самата съм представител на турския етнос, но същевременно съм „роб“ на българския език. Бидейки в тази общност аз получавах само благини - езикови, културни, човешки. Когато попаднах в Търново този периметър се разшири. В Хуманитарната гимназия видях истинския учител в лицето на Валентина Камбурова, която буквално стоеше до мен и въпреки трудностите на израстването, ми казваше да пиша. Това непрестанно насърчение ми даде език и перо. Търново ме възпита като човека, който съм.

Сега, като автор на книга, оценена високо от безкомпромисна критика, какво е усещането, когато застанеш срещу публиката, представяйки себе си чрез словото си?

- Нереално е, но е чудесно, че критиката толкова добре прие книгата.  Всяко представяне е много вълнуващо, защото срещу теб са хора, които искат да те чуят. Аз съм бъбрив човек и искам много да споделям. Обичам да събирам истории и да ги разказвам. Чрез книгата имам комуникацията с хората. Усещането за постоянно споделяне зная и пазя от студентските си години във Велико Търново. Нашата тайфа се събра на много случаен принцип, но в основата бяха разказите и разказването, което ние самите създавахме. Александър Николов, Богомил Иванов, Нели Кирилова, Денис Нуф и още много приятели бяха в основата на нашето приключение тук. Всеки го хвана неговият си кораб, когато завършихме, но ние обичаме да се срещаме отново и отново. 

Каква е концепцията за представянето на книгата във Велико Търново?

- Книгата ще бъде представена от писателката Йоана Елми и заместник-кмета Нейко Генчев. Йоана е човекът, който спечели конкурсът „Южна Пролет“ тази година в раздел „Проза“, аз съм със съпътстваща награда. Ние имаме почти еднакъв старт в литературата. Тя  е автор на книгата „Направени от вина“- една автобиографична фикция, която разглежда взаимоотношенията между поколенията жени, които отрастват в едно патриархално и политически нестабилно общество. Тя ще пристигне от САЩ, и за мен е голяма чест, че ще участва в представянето.

Четящ човек ли си?

- И да, и не. В момента вдигам покрив на къща в село Гарван и не съм чела книги от седмица и половина, но слушам радио и новини. В КОВИД кризата си купих имот в това село, за да намеря мястото за работа сред всички ограничения. Селото е прекрасно, прилича на едно диво Мексико, но е спокойно, хората са много печени и носят една приемственост. Селото е на Дунав, с много рибари. Мисленето на тези хора е, че който дойде е от техните – защото е рибар, затова може би и аз бях приета добре. По принцип в този район има много агресивни села, но Гарван, не е от тях. Преди години там са живели 7000 души, имало е болница и две училища. Сега постоянните жители са 300, но те се радват на огромен площад, ресторант, два магазина, фитнес площадки – изобщо един хубав български квартал. Чета цялата нова българска литература. Иначе – Фокнър, Орхан Памук, а за мен Казандзакис е авторът. Той ме оставя без дъх. 

Откъде се роди тази любов към четенето, трансформирала се в писането?

- Писането се появи преди сериозното четене, защото от малка си измислях рими, които диктувах на майка ми. Тя е поетеса, и в Исперих, точно когато бях на осем години, тя  отвори кръжок по писане. Аз влязох в него и тогава започнах да чета с разбиране. Тогава започна и изграждането за литература в мен. Първите ми разкази бяха свързани със скръбта по изгубени домашни любимци. Тогава разбрах, че съм човек, който прощава на смъртта, но му е трудно да възприеме липсите, които тя налага.

Какви са заниманията в промеждутъците от писането?

- Работя за фестивали, свързани с готвене на живо по атрактивен начин. Организирам събития, които се реализират в Сборяново – мястото, където миналото и настоящето се срещат. Историческият декор и столицата Хелис превръщаме в сцени за съвременно изкуство, така се опитваме да създадем един достоверен разказ за Лудогорието. През 2018 година организирах тридневен празник за съвременно изкуство “В шепите на Демир Баба“. Организатор съм на Националния конкурс „Разкажи ми Лудогорието“, който започна през 2021 година, замислен е да се състои през година, за да има повече идеи, които да представят участниците. Много са задачите и по отношение на моята особена отдаденост на Ска пънк културата в България. Постоянно чета и пиша, следващата книга се пише със свой собствен ритъм, и вероятно ще бъде книга с разкази, защото ми се бъбри много за различните истории, които събирам.