site.bta"Помни, че си жив" е четвъртата изложба от фотографския фестивал "ФотоФабрика"

BOBSTH 06:45:06 05-08-2021
GI1805BO.036 06:45
култура - изкуство - проект - фотография

"Помни, че си жив" е четвъртата изложба от фотографския фестивал "ФотоФабрика"


София, 4 август /Даниел Стоянов, БТА/
Memento Vivere (Помни, че си жив) е четвъртата изложба от програмата на осмото издание на фотографския фестивал "ФотоФабрика". В нея са събрани за първи път работите на 15 съвременни български и световни автори, които по покана на фестивала изпратиха своите произведения, запечатали моментите, които ни напомнят, че сме живи, разказват организаторите.
По думите им Memento Vivere продължава и темата на миналогодишната експозиция на "ФотоФабрика" - Memento Mori (Помни, че си смъртен).
Както писа БГА, френският фотограф Пиер Гонор е в София за откриването на изложбата.

УЧАСТНИЦИТЕ

Алекс Майоли е италиански фотограф. Основният фокус в цялото му творчество е театърът на нашето всекидневие. Многогодишният му опит в заснемането на хората във всевъзможни ситуации го кара да изследва идеята за човека като актьор в собствения си живот. Снимките му се превръщат в сцени от филми, където хората изразяват себе си чрез своята игра, а зрителят започва да се чуди дали кадрите са факт или фикция. От 2001 г. е член на "Магнум" - най-престижното в света фотографско сдружение в света. Представлява го галерия "Хауърд Грийнбърг" в Ню Йорк.

Антоан Д`Агата е роден в Марсилия. В началото на 20-те си години напуска Франция и след серия пътувания се установява в Ню Йорк. Там негови учители са Лари Кларк и Нан Голдин. Първите му фотокниги са De Mala Muerte и Mala Noche. През 2001 г., след публикуването на Hometown, печели френската награда за млади фотографи на името на Нисефор Ниепс. Следват регулярни публикации и няколко филма. Темите, по които работи, обикновено са определяни като табу: зависимости, секс, лични обсесии, проституция. От 2008 г. е пълноправен член на "Магнум". През 2009 г. излиза документален филм за него, озаглавен "Камбоджанската стая: Ситуации с Антоан д`Агата".

Гаро Кешишян е сред големите имена от старата школа във фотографското изкуство и е минал през всичките му значими прояви у нас, получавайки най-високите отличия. През годините е имал самостоятелни изложби в Ла Рошел и Арл - Франция, в Лестър - Великобритания, в Будапеща, Токио, Хюстън, Лос Анджелис, Ню Йорк, Копенхаген, Венеция. Носител е на наградата на град Варна за 2019 г.

Георги Кожухаров е съосновател на платформата за документални истории Lens2Lens. Носител е на първа награда три поредни години в конкурса БГ ПРЕСФОТО за репортажите си от войната в Сирия, Украйна и за материала си за бежанската вълна в Европа. Носител е на специалната награда на Асоциацията на европейските журналисти, на златен медал за фотожурналистика от "Фотографска академия", на наградата на "Канон България" - "Снимка на годината", както и на голямата награда за социална фотожурналистика в конкурса "Шаварш Артин".

Денис Бучел е израснал из улиците на Молдова, Израел и България. С фотография се занимава от началото на 2007 г. Има отделни публикации в български и международни електронни и печатни издания. Негови снимки са участвали в различни изложби в България и по света - Китай, Молдова, Украйна, Русия, Тайван, Израел, Полша. През 2014 г. в София е първата му самостоятелна изложба, представяща кадри от цикъла "Кучешки живот".

Денислав Стойчев е роден в Ямбол. Завършва журналистика в Софийски университет. Носител е на награда за най-добър млад фотожурналист от конкурса "БГ пресфото". Негови текстове и фотографии са публикувани в над 20 български и чуждестранни издания.

Димитър Дилков е един от 100-те най-добри фотографи в света в класацията на Си Ен Ен за 2019 г. Роден е във Враца. На 14 години получава фотоапарат "Смяна 8М" и оттогава не е спирал да снима, макар да твърди, че сериозните му занимания с фотография започват през 1990 г. Скоро след това става фотограф на "Ройтерс". В момента е кореспондент на "Франс прес" в Москва.

Емил Христов е оператор на някои от най-успешните български филми в последните години: "Шивачки" (реж. Людмил Тодоров), "Положителни емоции" (реж. Елдора Трайкова), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (реж. Стефан Командарев), "Дзифт" (реж. Явор Гърдев), "Каръци" и "Страх" (реж. Ивайло Христов), "Ако някой те обича" (реж. Киран Коларов).

Ломовера (Вера Гоцева) има опит в журналистиката, рекламата, организирането на събития и създаването на онлайн съдържание. Вълнува я начинът, по който фотографията променя погледа ни върху света. От няколко години води семинари, курсове по фотография и публични лекции в различни формати. Има 8 реализирани изложби.

Мисирков/Богданов са визуални артисти, оператори, фотографи, продуценти. Впечатляващият им творчески тандем е в основата на редица успешни визуални проекти и документални филми. Съучредители са на Българското фотографско сдружение и основатели на продуцентска компания "Агитпроп".

Михаела Аройо започва като фоторепортер в медия, а след това продължава професионалния си път на свободна практика. Жанрът, в който работи, е документална фотография. Тази година бе открита първата ? самостоятелна изложба "Корен".

Пепа Христова е фотографка с изложби в някои от най-големите артцентрове в Европа - Deichtorhallen в Хамбург, C/O в Берлин, NRW-Forum в Дюселдорф, Академията на изкуствата в Берлин, Bozar в Брюксел. В ръцете й обективът е най-силното средство за разказване на неразказвани, неподозирани и невъзможни понякога истории.

Пиер Гонор е френски фотограф, живеещ в Мадрид от края на 80-те години. През 1998 г. започва да снима човешки лица в необикновени, емблематични за работата му портретни серии. Пред обектива му застават жители от перифериите на мегаполисите. В Япония снима могъщата мафия Якудза. Неговите серии (заедно с Regards (2000-2003) и Utopicos (2004-2005)) са задълбочен поглед към човешките общности и особено към членове на маргинализирани групи, на които обществото обичайно обръща гръб.

Стоян Ненов е фоторепортер на "Ройтерс" и първият българин, носител на наградата "Пулицър". Отличен е заедно с колегите си от фотоотдела на агенцията в категорията "Снимки от горещи новини". Признанието идва след работата им по отразяването на драмата на стотиците хиляди бежанци, пристигащи в Европа, след като са загубили всичко.

Чема Мадос е испански фотограф. Започва през 80-те с паралелно изучаване на история на изкуството и фотография в Мадрид. Първата му самостоятелна изложба е от 1984 г. Днес Чема Мадос е сред великите мистификатори във фотографията - най-важното в неговите снимки е онова, което не се вижда. Фотографът създава нова реалност с предметите, които ни заобикалят. Кани зрителя да довърши композицията и да открие втория, третия, скрития смисъл на посланието.

/ГИ/