site.btaБългария - отлична и непозната къмпинг дестинация

България - отлична и непозната къмпинг дестинация
България - отлична и непозната къмпинг дестинация

​България е непозната като къмпинг дестинация, заяви в интервю за БТА Радослав Минков - председател на Асоциацията на къмпингите у нас. По думите му в страната ни се предлагат отлични условия за къмпинг туризъм. Много българи смятат, че къмпингите са занемарени, стари, от времето на социализма, което отдавна не е така, уверява Минков. Според него новите ни къмпинги са равностойни, а понякога и превъзхождат европейските.

В България има над 130 места за къмпинг настаняване

В България има над 130 места за настаняване на кемпери, каравани и палатки, бунгала и глемпинг единици. Сред тях са и кемперстоповете, обособени за спиране на каравани и кемпери.

Приблизително 40 на сто от къмпингите са разположени на Черно море, останалите са във вътрешността на страната. Те са концентрирани предимно в района на Велико Търново и Габрово, по поречието на Струма, около Казанлък и Пловдив, Западните и Източните Родопи. "Белите петна" са Североизточна България, с изключение на крайбрежието, областите Монтана, Плевен и Ловеч, където няма нито едно място за настаняване на каравани и кемпери, по данни на Асоциацията на къмпингите в България (АКБ).

Къмпинг туризмът е предимно семеен бизнес и подкрепя местната икономика

Къмпинг туризмът в огромната си част е семеен бизнес и подкрепя местната икономика, защото къмпингите обикновено се намират в отдалечени места, подчертаха от АКБ. Къмпингарите купуват продукти от местни ферми, локални магазини, ресторанти и така стимулират развитието на региона.

Голяма част от 130-те места имат категоризация като туристически обекти. В района на Велико Търново къмпингите са на много добро ниво, термалният във Велинград е единствен на Балканите със собствен спа комплекс и е на изключително високо равнище, каза Минков. Той посочи като добър пример и морските къмпинги в Шкорпиловци, АйлякЪ и др.

Концентрирали сме се да работим върху категоризацията на къмпингите, защото по наредбите на Министерството на туризма тя не отговаря изцяло на европейската, каза още Минков. Според него официалната държавна категоризация не отразява реалното количество на къмпингите и качеството на туристическата услуга в тях, както и разликите и спецификите между отделните места. Наличието на басейн например, също и на други екстри, не е признак за получаване на по-висока категория. Основни показатели са брой места за каравани, кемпери и брой посетители.

Обсъжда се категоризация на къмпингите от една до пет звезди

От асоциацията подготвят предложение към Министерството на туризма за привеждане на категоризацията на къмпингите в съответствие с реалните услуги, които те предлагат. Обсъжда се въвеждане на категоризация от една до пет звезди, идентична на европейската. Според съществуващата сега, къмпингите могат да бъдат от една до три звезди.

Много къмпинги у нас са категоризирани само с една звезда, но реално предлагат удобства на европейско ниво, допълни Веселин Вълев - секретар на АКБ. По думите му има и такива, които изобщо не могат да получат категоризация, заради административни пречки. Поради това за българските туристи броят на звездите на къмпингите у нас не е критерий за избор на място за почивка. Неработещата система на категоризацията обаче обърква европейските туристи, подчерта Вълев. Паркингите за кемпери и каравани пък въобще не подлежат на регулация и оценка.

Нужно е регламентиране на свободното къмпингуване

От асоциацията са и за регламентиране на свободното (дивото) къмпингуване, като да бъде ограничено в места с минимални хигиенни условия - например да има организирано сметоизвозване и сметосъбиране, санитарни възли или място, където хората с каравани могат да си обслужват тоалетните. Необходимо е да се систематизира и продължителността на бивакуване в определен срок, а не както е масовата практика в момента - със собствена каравана от началото на април на дадено място край морето, или язовир, което се обособява като собствена вилна зона, почти до октомври. Това не е къмпингуване, а живеене по нерегламентиран начин, категорични са от АКБ.

От асоциацията посочват, че в почти цяла Южна Европа свободното (дивото) къмпингуване е забранено, а в скандинавските страни е ограничено до определен брой дни, в зависимост от зоната. Също така има изисквания като отстояние от сгради и от частни имоти. Не сме против свободното къмпингуване, но то трябва да бъде подходящо организирано, да е наистина къмпингуване, а не хората да се превръщат във виладжии с каравани, или палатки, посочиха от АКБ.

Засега 5% от къмпингите у нас приемат посетители целогодишно

Къмпингуването не е само летен туризъм, както смятат много хора, посочи още Минков. Морските къмпинги са най-популярни сред туристите през трите летни месеца. Все повече места за настаняване на кемпери и каравани във вътрешността на страната обаче набират скорост и работят целогодишно. Засега едва пет на сто от къмпингите у нас приемат посетители през 12-те месеца на годината. Сред тях са термален къмпинг- Велинград, "Глемпинг Алианс" в Пловдив, къмпинг "Верила" в Сапарева баня и др.

Върху по-пълноценното използване на базата влияе и туристопотокът от Европа, който прекосява страната ни през цялата година. Много от транзитно преминаващите туристи с кемпери избират краткосрочното настаняване в кемперстопове, където могат да преспят, да ползват баня и тоалетна, пералня, сушилня и др.

Какъв е профилът на къмпингарите у нас?

Няма точна статистика, но вероятно около 300 000 души, по данни на АКБ, са къмпингарите у нас - от тийнейджъри до възрастни пенсионери. Най-масова е групата на семейства с деца. Това са хора от голям град, със средни и високи доходи, които имат възможност да работят дистанционно и избират да живеят сред природата, поясни Вълев. Много от тях са с домашни любимци, защото в почти всички къмпинги е разрешено пребиваването с домашен любимец.

Европейските къмпингари, които идват в България, са предимно младежи и пенсионери, посочи още Вълев. Чужденците заемат скромните 5-10 процента и са най-вече румънци, поляци, чехи и германци. Има и такива организирани с туроператори. Част от чуждестранните къмпингари попадат в България случайно. Те преминават транзит и биват много изненадани, че в страната ни се предлагат много добри условия.

Затова сред приоритетите на асоциацията е и популяризирането на родната къмпинг дестинация.

/РЗ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:45 на 06.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация