site.btaТърсенето на драмата и съпротивата срещу ограниченията са най-характерни в творчеството на Любомир Далчев, казва кураторът Красимир Илиев

Търсенето на драмата и съпротивата срещу ограниченията са най-характерни в творчеството на Любомир Далчев, казва кураторът Красимир Илиев
Търсенето на драмата и съпротивата срещу ограниченията са най-характерни в творчеството на Любомир Далчев, казва кураторът Красимир Илиев
Снимка: Фейсбук

„Това, което е много характерно за Любомир Далчев, е търсенето на драмата. Този процес се засилва след 1962 г., когато прави своята творба „Бунт“. Любомир Далчев е особено непокорен човек по характер и много трудно приема догмите на социалистическия реализъм, управлението на културата и се бунтува срещу всичко това, което му тежи.“ Това коментира пред БТА кураторът Красимир Илиев във връзка с творчеството на Любомир Далчев, което ще бъде в акцент на две предстоящи изложби в Софийска градска художествена галерия (СГХГ).

Експозициите, озаглавени „Любомир Далчев. Неспокойният дух“ и „Продължение на разказа…“, са по повод 120-ата годишнина на художника и скулптор. Те ще бъдат открити на 15 юни в СГХГ и нейния филиал „Васка Емануилова“. Изложбите са подредени от кураторите Красимир Илиев, Аделина Филева и Галина Декова. В тях ще могат да разгледани творби от всички периоди на Любомир Далчев, разказва Илиев.

Пред БТА кураторът и изкуствовед коментира, че целта на експозициите е да се обогати представата на публиката за твореца, който „продължава да бъде непознат, въпреки че десетки негови скулптури са поставени в публичните пространства на столицата“.

Г-н Илиев, какво ще видят посетителите в изложбите „Неспокойният дух“ и „Продължение на разказа…“?

- Подбрани творби от всички периоди на Любомир Далчев. Започваме експозицията с негови произведения като живописец. Защото той, както знаете, е завършил в специалност „Живопис“ при Никола Маринов. След това отново специализира живопис в Рим и там той се насочва всъщност към скулптурата, тъй като попада на един много взискателен професор Лупи, който очевидно оказва влияние върху него. Но той все така продължава да бъде живописец.

Минавайки през Париж, където учи пластична анатомия и въоръжен с две дипломи, се прибира в България, за да се опита да стане преподавател по пластична анатомия в Художествената академия. Това обаче не се осъществява. Кой знае защо професорите в академията не одобряват неговата кандидатура. Първата изложба, която всъщност Далчев прави, е с анатомични рисунки опитвайки се да покаже, че той е един високообразован познавач на пластичната анатомия и неговото място е в академията като преподавател. Въпреки това не се осъществява този негов план. Той става лектор по пластична анатомия няколко години по-късно, като пластична анатомия в академията се преподава от лекар, който всъщност преподава медицинска анатомия. И така, първите стъпки на Далчев на родна територия са доста спънати може би от завист, може би от корист. Защото в изложбите, в които той участва, неговите работи, все още живопис, е посрещната от критиката много радушно. Дори го сравняват го с Дечко Узунов и неговия състудент и приятел Илия Петров, като специално изтъкват достойнствата на неговите работи. Идва момент, в който най-неочаквано за критиката и публиката, Далчев показва една скулптурна творба, показваща, че той е минал в друга област на пластичния език в областта на скулптурата. 

Важно е да се отбележи, че първите стъпки на Далчев като скулптор са посрещнати с овации. И много скоро той печели най-голямата обществена поръчка – скулптурната украса на Съдебната палата, която за това време – края на 30-те, началото на 40-те години – е най-голямата сграда в България, най-представителната и най-скъпата сграда. Любомир Далчев печели конкурса да направи четири орелефа и четири капителя. Общо осем скулптурни композиции. Това е една изключително тежка задача, която трябва да се изпълни в кратки срокове. Но така или иначе войната спира направата на последните две композиции. Те са изпълнени повече от 30 години по-късно.

По същото време, когато прави Съдебната палата в София, той работи по скулптурната украса на Съдебната палата в Русе. Съдебната палата в Русе е също много представителна сграда за времето си. За разлика от София, той прави работите от камък. Задачата, разбира се, е съвсем различна - става дума за фасадна украса, а не за интериор, както е в София. И той работи и прави три мащабни монументални фигури. Войната прекратява до голяма степен възможността да се правят големи обществени поръчки. Има ограничение върху използването на метала. И след 1944 г. се случва мечтата на Далчев да бъде наистина назначен като преподавател, а не хоноруван лектор. И той бива назначен в Художествената академия като преподавател по декоративна пластика.

Ако трябва да поговорим конкретно за тези две изложби, които правим в Софийска градска художествена галерия и в нашия филиал галерия „Васка Емануилова“, ние показваме всъщност някои възлови негови творби през различните негови периоди до 1979 г., когато емигрира, бяга – както се казва тогава – и напуска България. В първа зала, в централната ни зала, показваме серия от негови портрети. Изложили сме и негови работи от втория период, правени след 1962 г., когато Далчев вече има свой собствен, намерен след дълги години търсене, пластичен език с подчертана ъгловатост, ръбатост на формата.

Постарали сме се да осветим по специален начин творбите на Далчев, като светлината пада само върху самите произведения. Има възможност да се види играта между светлина и сянка. Докато в нашия филиал „Васка Емануилова“ показваме повече документални неща, малки пластики и др. Показваме и архивни снимки от неговото ателие, което продължава да бъде недостъпно за изследователи. Тъй като неговите роднини в Америка все още са наложили възбрана върху произведенията му, които се пазят в ателието и дома. И всъщност всички наши усилия да опитаме да направим така, че поне малка част от тях да участват или в изложбата, или да станат част от изданието, което правим във връзка с изложбата, не се увенчаха с успех. Но чрез тези архивни материали, снимки, малки пластики, които по неведоми пътища са излезли от ателието на Далчев и се намират в частни колекционери, публиката ще може да види и работния процес, и творби, които са напълно непознати. Тоест, по някакъв начин се опитваме да разгърнем представата за този наистина бележит творец, който продължава да бъде непознат, въпреки че както всички софиянци знаят, десетки негови скулптури са поставени в публичните пространства на столицата.

Има ли основни мотиви и послания, които наблюдаваме и в живописта, и в пластиката на Далчев?

- Едно от живописните му произведения се казва „Пиета“. Това е творба, която е част от малък негов живописен цикъл, който е на тема Библия. Става дума за неговото тогавашно отношение към християнската религия. Самата „Пиета“ показва ръката на един бъдещ скулптор, защото той се опитва да изгради фигурите в композицията по един начин, който ги прави пластични и едновременно с това показва, че четката, живописта на картината не му е достатъчна. Някак си не го удовлетворява. Така че това е много интересна композиция, която показва един живописец, който ще стане скулптор. Не е доволен от плоскостта, в която трябва да работи.

Ако говорим за някаква тематика, това, което е особено характерно за него, е всъщност търсенето на драмата. Дори когато прави скулптурен портрет, той постига някаква драматичност в изражението на своя модел. Така е дори в дамските портрети, където тук-таме има сянка на драма. Но особено този процес се засилва след 1962 г., когато прави своята творба „Бунт“. Той е в дълготраен, непрекъснат конфликт с ръководството на академията, с опитите да го контролират, да му казват какво да прави. Той е особено непокорен човек по характер и много трудно приема догмите, които се налагат по това време, догмата на социалистическия реализъм, управлението на културата и той се бунтува срещу всичко това, което му тежи. И изразът на този бунт е новият пластичен език, съвършено различен от този, който се харесва и се прави по негово време. За което, разбира се, той е нападан в пресата и не само там. Неговото ателие е наричано „западна зона“, обвиняван е, че обучава своите студенти по американски метод. Тоест, в тази непрекъсната борба и съпротива срещу ограниченията, догмата и идеологията, Далчев всъщност стига до един собствен стил на работа, който може да се нарече бунтовен, рязък. И разбира се, има много последователи. Неговите ученици и не само, които започват да работят с много по-обобщена форма като израз. Тоест, той влияе на едно ново поколение творци. И едновременно служейки на идеологията и бунтувайки се срещу нея, той както знаете стига до момента на нетърпимост и напуска страната.

Кои са основните исторически събития в живота на Любомир Далчев, които оформят почерка му като творец?

- Без съмнение, голямото събитие е 9 септември 1944 г. Нищо не се случва в художествения живот на тази дата, но се налага един съветски модел на пластичен език, който е съвършено чужд за нашите автори. Но по-слабите духом започват да го имитират. Тези творци, които имат собствен пластичен език, воля и характер, те всъщност са поставени в положение, в което трябва или да се примирят, или да престанат да творят. Това са характеристиките на епохата, в която нашият художествен живот претърпява много драматична катастрофа.

Казахте, че благодарение на архивните кадри от ателието на Любомир Далчев можем да видим някои от нереализираните му проекти. Какво можем да научим за него като творец от тези нереализирани проекти?

- От гледна точка на това, което трябва да се опитаме да направим като историческа картина на събитията от близкото минало, безспорно документът и снимковият материал са много важно. Когато ние гледаме обаче едно триизмерно произведение на снимка, то никога не може да бъде видяно както трябва. То трябва да се гледа в пространството. И всъщност ние малко стоим под масата, при трохите, на творчеството на Далчев. Говорим за това, което не е в публичното пространство.

А дори когато говорим за това, което е в публичното пространство, трябва да кажем, че дълго време, десетилетия, името на Далчев беше изтрито от неговите произведения. Тоест, произведенията съществуват реално, но никой не знае кой е авторът им или много малко хора знаят. Тоест, публиката минава покрай някакви скулптури. Другият момент е с големия паметник, който той прави в Братската могила в Пловдив, където всъщност след промените вандалски са изкъртени и разрушени от крадци заради бронза почти всички негови композиции, 19 на брой. Най-странното е, че въпреки че тези елементи, доколкото ми е известно, се намират все още в Историческия музей, никой не си е направил труда да се опита да ги възстанови. Самата Братска могила е затворена. Тя от една страна се счита за един идеологически мемориал, а от друга страна е разрушена и наистина не може да бъде показана.

Могат ли и ако да – по какъв начин, посланията в работата на Далчев като художник и скулптор да се пренесат в настоящето? 

- Едно от основните послания, носещи творбите от последния период на Далчев, е това, че всъщност скръбта е тази, която е достойна да бъде изобразена. Неслучайно една от неговите мащабни композиции, които могат да се видят в столицата, е „Самуиловите воини“. Това е моментът на тоталната драма, ако може така да се каже, която сполетява България в този момент. Драмата на ослепените войници, които пристигат при Самуил, водени от един едноок на сто души. Това е историческата катастрофа, която може би по някакъв начин остава – поне според Далчев, в нашата памет като цялостна историческа орисия на нашата страна.

 

Красимир Илиев е изкуствовед и уредник в Софийска градска художествена галерия (СГХГ). Сред известните негови проекти е изложбата "Форми на съпротива 1944-1985", в която бяха събрани рядко или непоказвани досега творби на репресирани български художници и скулптори. Той е куратор и на изложбата "Илия Бешков – свян и страсти", включваща непознати еротични рисунки на именития художник. На 15 юни ще бъдат открити изложбите „Любомир Далчев. Неспокойният дух“ и „Продължение на разказа…“, част от чийто кураторски екип е Илиев. Те са по повод 120-ата годишнина от рождението на Далчев.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:53 на 07.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация