site.btaМладите фермери използват дигитални технологии при управление на своя бизнес

Младите фермери използват дигитални технологии при управление на своя бизнес
Младите фермери използват дигитални технологии при управление на своя бизнес

Младите фермери, които сега започват да правят бизнес, използват дигитални технологии при управлението на своя бизнес модел. Това заяви доц. д-р Петър Борисов от Аграрния университет в Пловдив на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. Тя бе по повод успешното приключване на проекта "Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие" – ДИАГРО, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

Проектът има за цел да разработи методически подход за въвеждане на дигитално земеделие и модели за развитие на цифрово земеделие. 

Задачите на проекта бяха представени от проф. д-р Димитър Николов от Института по аграрна икономика. Те включват определяне на същността на „дигитално управление“ и насърчаване на въвеждането на информационните технологии в земеделието. Други задачи са извеждане ролята на дигитализацията в екологичното и конкурентното земеделие и разработване на модели за внедряването на технологии, които да повишават икономическия потенциал на земеделските стопанства. 

Отбелязано беше, че в рамките на проекта са функционирали работни пакети, свързани със създаването на мрежа от заинтересовани страни чрез срещи и обмен на информация между тях, анализиране на съществуващите знания относно теоретичните модели за дигитално земеделие и тяхното разработване. 

При абонаментния модел клиентът плаща потребителска такса за достъп до дигитална услуга или продукт, посочи проф. Николов и уточни, че това позволява временно изпробване на дигитално решение. Резултатният модел позволява клиентите да плащат само за действително ползваната информация. Перспективният модел дава възможност за получаване на приходи от предоставянето на услуги, свързани с ползването на иновативен хардуер или софтуер. Съществува и модел, при който клиентът заплаща само за времето на ползване на конкретната услуга или продукт. Друга идея е ползването на модел, при който се получават допълнителни приходи чрез съвместно финансиране на активи. 

Гл. ас. д-р Красимир Костенаров от Нов български университет посочи, че резултати от анкетиране на фермери на национално ниво показват, че най-висока оценка получава перспективния модел – 31 %, следван от резултатния модел, с 28,8 % и съвместният модел, с 17,3 % подкрепа. Тестването и оценяването на тези модели е част от последния работен пакет. 

Проектът е изпълнен съвместно от Институт по аграрна икономика, Аграрен университет – Пловдив, Институт по животновъдни науки – Костинброд и Нов български университет. 

/ИС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:14 на 06.07.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация