site.bta"Бай Ганю" от Веселин Стоянов е център на програмата на Софийската филхармония в "Музикферайн"

"Бай Ганю" от Веселин Стоянов е център на програмата на Софийската филхармония в "Музикферайн"
"Бай Ганю" от Веселин Стоянов е център на програмата на Софийската филхармония в "Музикферайн"

Гротескната сюита "Бай Ганю" от Веселин Стоянов е центърът на програмата, с която Софийската филхармония гастролира за втори път в последните три години в центъра на класическата музика "Музикферайн" във Виена. Изпълнението се посвещава на 120-годишнината от рождението на големия български композитор. БТА е партньор на Софийската филхармония.

След  операта "Женско царство" (1935), Веселин Стоянов  отново се обръща към комичния жанр, но в още по-предизвикателен ракурс. През 1941 г. създава най-известното си произведение - гротескна симфонична сюита "Бай Ганю" по едноименната книга на Алеко Константинов

"Поводът да напиша тази творба, е безспорно Алековия “Бай Ганю”. Но същността е по-скоро едно отношение на интелигенцията ни към бай Ганю. Този здрав българин ни разсмива. Ние понякога се мръщим от неговите похвати, укоряваме го за нравите му, но, в края на краищата, виждаме в него добрия, здравия българин, със своя философия, проста и земна. И затова бай Ганю, ако е смешен във Виена, той тежи в селото си. Работата ми се състои от четири части, в който съм искал да предам това отношение към бай Ганю", разказва Веселин Стоянов

Сюжетна основа на първите три части от сюитата са епизоди от първата част на Алековата книга. Произведението на композитора започва с "Бай Ганю пътува“ (устремен да види и покори Европата). Тук са експонирани тематичните мотиви и похвати, характеризиращи героя: преднамерена тромавост и грубоват моторен ритъм,  карикатурни ефекти с джазови елементи в хармонията. Тези лайтмотиви звучат, подложени на деформация, и по-нататък в цикличната форма.

Втората част - "Бай Ганю във Виена", е изградена върху две образни сфери - противопоставянето на музикално "нашенското" (недодяланата ръченица на протагониста) и "европейското” (изящният валс  на прелестната виенчанка, която среща и започва дебелашки да ухажва).

Изобразителните елементи, предадени с ефектна оркестрация, насищат и веселите забавления на безпардонния търговец на розово масло в третата част  - "Бай Ганю в банята".

Пасторалната четвърта част ("На село”) е своеобразен идиличен апотеоз на българското, на ценното, което с пречистващата сила на хумора е лек за личностните и обществени недъзи. Премиерата на гротескната сюита е на 20 януари 1942 г. със Софийската филхармония под диригентството на Любомир Романски - диригент от Франкфуртската опера. 

Както писа БТА, събитието в "Музикферайн" е на 17 май, а в програмата са включени и два Славянски танца от Дворжак, както и Петата симфония от Чайковски. 

/ДД/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:38 на 13.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация