site.btaАрхеологически разкопки осветяват

BOBSTH 12:30:00 23-07-2013
AM1637BO.002 12:30
Смолян - крепости*ИЗПРАТЕН*

Археологически разкопки осветяват
крепости в Родопите, свидетелстващи
за възход и крах на няколко империи


Смолян, 23 юли /Христина Георгиева, БТА/
Следи от светилище, датирано около 4200 г. пр. Хр. са
разкрити в основата на крепостта "Калето" край смолянското село
Кошница. Находката е на археолозите от Регионалния исторически
музей в Смолян при проучвания и реставриране на верига крепости,
представящи античната и средновековна фортификационна система в
Родопите.
Най-новите разкопки на крепости в Смолянска област
разбулват пласт след пласт свидетелства за периоди на възход и
крах на няколко империи и цивилизации. Останките от родопските
крепости се превръщат в най-красноречивия хронологичен разказ
хилядолетия назад, защото стратегическите отбранителни
съоръжения в планинския регион са оставали почти едни и същи
през различните епохи, надграждани върху руините от предишни
владетели.
Проведени през последните години по-мащабни
археологически проучвания на крепости очертават най-новите
маршрути за културно-исторически туризъм в Смолянска област.
Пътуванията по стъпките на някогашните завоеватели включват
археологически обекти като Момчиловата крепост, "Калето" край
Кошница и Смолян, "Кечик кая" край Рудозем, "Градище" край с.
Гела.
Културни пластове от каменно-медната епоха са
регистрирани при проучванията както на тракийските крепости при
с. Гела и с. Страшимир, така и на византийските и български
крепости при с. Беден - "Беаднос", при с. Подвис -
"Повисдос"/"Момчиловата крепост"/ и при с. Кошница, обяснява
археологът от Регионалния исторически музей-Смолян Дамян
Дамянов.
Според предположенията на историците,
приемствеността на изграждане на част от крепостите може да се
проследи до най-ранните пластове от светилища, укрепени убежища
и тракийски крепости. По върховете, където траките са издигали
светилища и култови места, в по-късни епохи са надграждани
укрепления и крепости.

И ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ В ДРЕВНОСТТА ЗАВЗЕМАТ ПЪРВО "СВЕТИТЕ МЕСТА"

Хипотезите на археолозите за "Калето" при Кошница
се насочват към заключения за съществувало на върха
праисторическо селище, най-вероятно укрепено. Този коничен връх
със сигурност е бил избран и като местно светилище, съдейки по
намерената ритуална култова керамика от 5-о хилядолетие пр. Хр,
смята Дамян Дамянов. Според него археологическите проучвания са
потвърдили унаследяването на "светите места".
Находките от проучванията на тракийските
крепости при с. Гела и с. Страшимир илюстрират завземането на
светилището от късно бронзовата епоха. Най-важното за
завладяването на едно население е да му отнемеш светилището или
светите места, които те са охранявали с тези свои крепости,
обяснява Дамянов.
Артефакти от тракийски светилища и християнски
храмове са намерени в повечето от проучените крепости в
Смолянско. Ранни тракийски светилища-крепости са регистрирани
при разкопките на "Градище" при Гела и при Страшимир /община
Златоград/.
"Градище" е най-добре запазената у нас
тракийска крепост и издигната на най-голяма надморска височина -
1875 м. Достъпна за пешеходен и офроуд туризъм, крепостта при
Гела демонстрира непреходността на строителни техники от преди
хилядолетия.
До основи от два християнски параклиса е
достигнато при сондиране на терена на "Калето" при Кошница, а
при разкопките на крепостта в местността "Турлука" край Смолян е
проучен ранно византийски манастир от 5 век. И двата
археологически обекта са част от КРЕПОСТИТЕ В РОДОПИТЕ,
ОХРАНЯВАЛИ ПОДСТЪПИТЕ КЪМ БЕЛОМОРИЕТО още от Античността.
По земите на днешната Смолянска област
са останали запазени участъци от античен трансродопски път,
свързвал някога известните в древността трасета "Виа Игнатиа" и
"Виа Диагоналис". С ролята да охраняват и контролират движението
по Централния трансродопски път са издигнати калетата при
Кошница и в местността "Турлук" над Смолян, смятат археолозите.

Тези крепости са строени в началото на 6-и
век, когато Византия не може да се защити от славянските и
аварските нападения и преминава от активна политика на нападение
извън своите граници в стратегия на отбрана, обяснява Дамян
Дамянов. Сред археологическите находки при Кошница са 30 медни и
една златна монета на Юстиниан Първи - императорът, при който
на територията на Византия са възстановени, изградени и
поправени 400 крепости.
Намерени при разкопките на "Момчиловата
крепост" и "Калето" при Кошница предмети за бита като игли,
прешлени за вретено, прибори за готвене показват, че наред с
военните функции, тези крепости са имали и роля на убежища, там
населението се е криело в случай на опасност, обяснява Николай
Бояджиев, археолог от Регионалния исторически музей - Смолян.
След опожаряването на късноантичните
крепости от славяните в края на 6-и и началото на 7-и век,
крепостната система в Средните Родопи е възстановена от Византия
през 11 век, допълва Бояджиев. Според него разкопките на
"Калето" при Турлук показват как върху късноантичните руини е
построена средновековната стена, следваща приблизително трасето
на предишния крепостен зид. От средновековните пластове на
калетата при Кошница и Турлука са изровени керамични съдове,
върхове на стрели, медна обица, метални предмети и медни монети,
една от които е българска имитация на византийски монети,
сечена вероятно по времето на Калоян.
Разкопките на "Калето" при Кошница засега не
са намерили доказателства в подкрепа на тезата, че това е
крепостта "Козник", спомената в "История" на византийския
император и хронист Йоан Кантакузин. Още в края на 19-и век
Константин Иречек поставя "Козник" при Кошница, а други
изследователи търсят крепостта в местността "Кечик кая" над
Рудозем, посочва Николай Бояджиев. Според него и след най-новите
проучвания остава открит въпросът къде точно е "Козник".
Превърнатата в туристическа
забележителност "Момчилова крепост" всъщност е споменатата в
хрониките на император Йоан Кантакузин крепост "Повисдос". Това
е една от осемте родопски крепости, които според Кантакузин
българският владетел Иван Александър получава от Ана Савойска.
Археологическият обект съживява и легенди за Момчил, и
историческите факти за периода на османското нашествие.
При "Повисдос" има запазени
свидетелства за обитаване до края на 14-и век, т.е. крепостта е
завзета при османското нашествие в Родопите, твърди Николай
Бояджиев. Според него намерените голямо количество върхове от
стрели и части от оръжия пред входа и стените свидетелстват за
сериозно сражение при превземането на крепостта. Това показва,
че всички тези легенди, свързани с ожесточената съпротива на
родопското население срещу османското нашествие все пак почиват
на историческа основа, смята Бояджиев.
Според Дамян Дамянов част от проучените
крепости в Средните Родопи маркират загиването на една
цивилизация и края на влиянието на Византийската империя на
Балканския полуостров, а в по-късен етап - и временното
заличаване на Българската държава.
Веригата крепости в Смолянска област се
превръщат постепенно в енигматичните забележителности на
съвременния турист. Стратегическите места, на които са строени
укрепленията откриват неповторима панорама от върховете в
Родопите. Нетрадиционните подходи на античните стратези остават
впечатляващи и за съвременния пътешественик. Входът към
крепостта "Калето" при Кошница например е удивителна проходна
пещера.
Преобладаваща част от разкопките на
крепостите са финансирани по европейски проекти. Загадките и
находките от проучванията се предвижда да бъдат представени в
музей на открито в района на "Калето" при Турлука над Смолян.
/ХГ/

/АМ/