site.btaКостюми на преселници от Егейска и Вардарска Македония от 19-20 век с ценна историческа, художествена и родова стойност се съхраняват в Благоевград

BOBSTH 11:49:30 11-12-2013
AM1149BO.001
Благоевград - музей - носии - облекла - интервю

Костюми на преселници от Егейска и Вардарска
Македония от 19-20 век с ценна историческа, художествена
и родова стойност се съхраняват в Благоевград


Благоевград, 11 декември /Емил Михайлов, БТА/
Костюми на преселници от Егейска и Вардарска
Македония от 19-20 век с ценна историческа, художествена, родова
и емоционална стойност се съхраняват в Благоевградския
исторически музей, разказа в интервю за БТА Румяна Хаджиева,
завеждащ отдел "Етнография" в музея.
Регионалният исторически музей в Благоевград има
етнографски фонд от над 12 000 експоната - богата колекция от
традиционно народно облекло, които отразяват особеностите на
бита и културата на населението от югозападните български земи в
периода от средата на 19 век до средата на 20 век, уточни
експертът.
Особено ценни, и с висока експозиционна стойност, са
колекциите от образци на народното художествено творчество,
сред които и на традиционно облекло. Сътворени от ръцете на
изкусния майстор или сръчната домакиня, те разкриват не само
разбиранията на българина за красота и удобство, но дават израз
на социални връзки и отношения - и в делник, и в празник, в
рамките на семейството, рода, селищната общност.
Събраните традиционни женски и мъжки костюми
демонстрират многообразието и особеностите на облеклото в
отделните етнографски подрайони, като същевременно споделят
общобългарските характеристики на народния костюм, поясни Румяна
Хаджиева. Тя отбеляза Банско като пример за по-бърз преход към
по-градски тип облекло, заради икономическите връзки,
движението на банскалии из Европа и чужбина.
"Голяма част от колекцията народни
облекла, особено ценни за нас, това са костюмите на преселници
от Егейска и Вардарска Македония, т. нар. бежанци, които знаем,
че още от 1903-а до края на 20-те години на миналия век
прииждат на няколко вълни в майка България, отсядат в Пиринския
край и се разселват чак до Варна, Бургас, Русе", отбеляза
Румяна Хаджиева. Основният декоративен елемент от женското
празнично облекло - т. нар. големи македонски пафти, са
наричани така от изследователите заради размера и пищната им
украса. Те са характерни, особено за преселническите костюми от
Вардарска Македония, като обикновено са изработени от по-чисто
сребро, някои са и с позлата, уточни Румяна Хаджиева.
Празничните традиционни костюми са допълнени от
богата украса - накити за кръста, накити за гърдите, за главата
и ръцете. Тези произведения на златарския занаят сами формират
друга наша богата етнографска колекция. Куюмджиите или
майсторите-златари използват за суровина главно среброто и
неговите сплави, а в работата си прилагат три основни златарски
техники - отливане, коване и филигран, допълван от монтиране на
седефени плочки, разноцветни камъни и емайл. Пафти, т. нар.
копчета със закопчалки и синджири, украшения за главата и ръцете
допълват пищния вид на женския празничен костюм. Накитите не
само блестят, но и звънтят при игра на хорото и така "гонят"
злите сили, разказа експертът.
Професионалните фолклорни ансамбли, като
благоевградския "Пирин", които представят фолклора по
по-съвременен начин, се стараят да останат верни на
традиционните, характерните, автентичните костюми и носии.
Много често ги консултираме и работим с тях, обменяме идеи,
защото пазим оригинала, каза Румяна Хаджиева.
* * * * * *
София и Югозападният регион са кандидати за
"Европейска столица на културата 2019" .

/АМ/