site.btaМоделът на хлебните къщи като културен център ще бъде представенна Международна среща

BOBSTH 08:30:00 23-12-2013
NZ1550BO.004 08:30
хлебни къщи - движение

Моделът на хлебните къщи като
културен център ще бъде представен
на Международна среща


с. Лобош, община Ковачевци, 23 декември /Елка Робева, БТА/
Моделът на хлебните къщи като вид културен център ще бъде
представен на Международна среща на читалищни мрежи от 56
страни, която ще се състои през идната година във Велико
Търново. Това съобщи пред репортер на БТА д-р Надежда Савова -
председател на Международния съвет на самодейните средища "Мрежа
хлебни къщи". Според нея хлябът носи послание за сплотяване и
споделяне, а месенето на насъщния вдъхновява и обединява хората.

Хлябът ни прави по-добри, обединява ни около базисните
човешки ценности, твърди жената, обявена за "Пътешественик на
2012 година". Движението ползва хлебна терапия за социална
интеграция на хора с увреждания. Негови доброволци правят
организирано месене на хляб в сиропиталища, домове за инвалиди и
в други социални заведения. По данни на движението подобна
практика вече е дала положителни резултати в Тайланд сред деца,
употребявали наркотици.
Стотици видове хляб съществуват в света, разказа д-р Савова,
която е обиколила 70 страни. По думите й има 15 вида брашна за
производство на насъщния. В Перу хляб се прави от картофи, в
Мексико - от царевица, в Етиопия - от специално жито, което
расте само там. Най-вкусен е хлябът, зареден с любов, а това е
майчиният, уверява д-р Савова, която е месила хляб и под Мачу
Пикчу, и с африканските племена, и в азиатските степи. Сега тя
меси със 100-годишен квас, предаден й от възрастна жена в
габровско село.
Хлябът за Бъдни вечер задължително е постен, питката е
содена, обяснява д-р Савова. Според нея питката се декорира с
голям, незатворен кръг, който е символ на къщата. Вътре в него
се нареждат грозд и овчарска гега, изработени от тесто,
символизиращи плодородие сред овцете, нивите и лозята. Малки
топченца се слагат за членовете на семейството. "Важно е да се
направи кръг и Витлеемската звезда. Тя се изработва от два
преплетени кръста, което образува звезда с осем лъча",
препоръчва още д-р Савова.
"На Бъдни вечер - вечерта преди Рождество Христово, най-
важното, което трябва да помним, е какво ни е събрало с
най-близките ни хора около празничната трапеза, а именно:
Раждането в плът на Божия син Господ Иисус Христос", каза за БТА
Александра Карамихалева - началник на отдела "Връзки с
обществеността" при Св. Синод на Българската православна църква.

"Това събитие е центъра на празника и нашата основна грижа
трябва да е да го посрещнем достойно, с очистено от всяко зло,
гордост и суета сърце. Всичко останало - подреждането на дома и
трапезата, украсата на хляба, другите ястия и интериора са
второстепенни неща без особено значение. Колкото и добре да сме
подредили и украсили всичко, ако сме пропуснали да очистим
сърцата си от всеки грях, ако не сме подредили добре душите си
та в тях да цари мир, ако не сме ги украсили с добродетели:
кротост, търпение, милосърдие, благост... и най-вече с любов -
все едно нищо не сме направили и не сме готови за достойно
посрещане на празника. Същината на празника е събитието, което
честваме, което актуализираме чрез възпоменаването му, и това
как вътрешно преживяваме това събитие", се посочва още в
посланието на Св. Синод, предоставено на БТА.
Хлебното движение възнамерява да направи "маршрут на
хлебните къщи в България" и така да развие културен туризъм.
Мрежата издирва и възстановява стари фурни. Те са били народни
средища, хората са носели да изпекат там домашно приготвения
хляб, събирали са се и са общували помежду си. Искаме да
възродим духа на старите фурни и седянките в тях, да одухотворим
районите с месене на насъщния, посочи д-р Савова. У нас
вече има три действащи хлебни къщи - в Габрово, в Златарица и в
ковачевското село Лобош.
Община Пловдив е дарила на мрежата стара фурна в стария
град, която ще бъде преобразена в хлебна къща на тракийската
столица.
Двайсет български града членуват в мрежата на хлебните къщи.

/НЗ/