site.btaНавършват се 80 години от обявяването на резерват "Баюви дупки - Джинджирица"

BOBSTH 06:10:00 13-02-2014
RM1514BO.001 06:10
Банско - НП "Пирин"

Навършват се 80 години
от обявяването на резерват
"Баюви дупки - Джинджирица"


Банско, 13 февруари /Емил Михайлов, БТА/
На 13 февруари 1934 г. в бр. 255 на Държавен вестник е
публикувано постановление номер 138, с което отделението за гори
и лова при Министерството на земеделието и държавните имоти
постановява, че се обявяват за строго охранителни местностите
"Баюви дупки", "Дунино куче", "Бански суходол" в землищата на
градовете Разлог и Банско, а целта е "да може да се запазят като
ценен природен паметник поне част от черно и беломуровите
насаждения в Пирин планина, които поради определянето им за
балтълъци на околните населени места, са обречени на изчезване".

"Горите в горепосочените граници и местности се обявяват за
резерват и в тях не се позволява пашата на никакъв добитък и не
може да се секат никакви други освен естествено изсъхналите или
повалени и от природни каламитети дървета", е записано още в
постановлението, подписано от министър Константин Муравиев.
Така преди 80 години на днешния ден се обявява създаването на
един от най-старите резервати в България, който сега е част от
територията на Националния парк /НП/ "Пирин". През 1977 г. той е
включен в листата на биосферите резервати към програмата на
ЮНЕСКО "Човек и Биосфера", разказаха от дирекцията на парка в
Банско. От 1979 г. обединява резерватите "Баюви дупки" /1934
год./, "Сегментепе" /1947 г./ и "Малка Джинджирица" /1952 г./ и
териториите между тях. Общата му площ днес е 2858,5 хектара.
Управлението, контролът и охраната на резервата се
осъществяват от Дирекцията на Национален парк "Пирин" към
Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. Резерватът
изцяло попада в границите на Пaрков район "Баюви дупки".
Съгласно Закона за защитените територии, Плана за управление на
НП "Пирин" и заповедта за обявяване на биосферния резерват, той
е с режим на строга защита, в която човешката намеса е
недопустима. При извършените теренни научнопроучвателни работи и
наблюдения на експертите от дирекцията на националния парк не
са констатирани нарушения на режима, което е от особено важно
значение за запазване на биоразнообразието.
Горната граница на резервата, с малки отклонения, следва
главното планинско било от връх Пирин до връх Бански суходол
/2884 м/, долната на места слиза до 1100 м н. в. Климатът в
биосферния резерват "Баюви дупки - Джинджирица" се характеризира
с продължителна зима и кратко лято. Сняг пада в началото на
месец ноември и във високите части се задържа до месец юни, а в
циркуса Баюви дупки се запазва вечен фирнов сняг, който образува
снежници. Почвите са предимно кафяви горски и хумусно-
карбонатни, а над 2200 м н. в. - планинско-ливадни.
В най-ниските части на резервата горите са черноборови и
смесени буково-иглолистни, които постепенно преминават в смесени
борово-смърчово-елови, с единични появи на планински ясен и
хиркански явор. Над тях са горите от балканския ендемит бяла
мура и от суббалканския ендемит черна мура. Над 2100 м н. в.
започват клековите формации, които стигат до скалните тераси и
сипеи, и заедно със сибирската хвойна и балканския зановец
запазват плиткия почвен слой от ерозия. Средната възраст на
белмуровите дървета по рида Джинджирица е над 300 години, а
отделни дървета са на възраст около 1100 - 1200 години.
Голямо е биоразнообразието на храстовата и тревната
растителност, заемащи високопланинските територии на резервата.
Тук се срещат множество пирински и балкански ендемити - давидов
лопен, пиринска острица, малка пиринска власатка, яворкова
клопачка, пиринска песъчарка, пиринска лазаркиня и др. Реликтни,
рядко срещащи се древни видове, са къдравата криптограма,
вилариева щитовидна папрат, скален пелин, алпийски лен,
високопланинско лъжичниче, дребно крайснежно звънче, сребърник,
пълзящо омайниче, алпийско великденче и др. В резервата се
намират най-големите находища на алпийски еделвайс и
жлезисточашкова очанка в Европа.
Богат е животинският свят в резервата. Той е убежище на едри
бозайници, чието присъствие е доказателство за съхранената дива
природа. По субалпийските пасища и стръмните скални терени на
2200 - 2600 м н. в. могат да се наблюдават стадата от диви кози,
в клека и девствените мурови гори живеят мечки, вълци, лисици,
сърни. От птиците най-често срещаните представители са скалният
орел - символът на Национален парк "Пирин", гълъбът хралупар,
планинският кеклик, хайдушката гарга, планинският кеклик,
гривяк, кълвач и много други. Обитателите на резервата -
мечката, златката, дивата коза, големият и малък ястреб,
скалният орел, соколът скитник и соколът орко, лещарката,
глухарът, червеният кълвач и смокът мишкар са включени в
"Червената книга на България".
Резерватът е обект на познавателен туризъм и научни проучвания,
които се извършват със специално разрешение от Дирекцията на
Национален парк "Пирин" и МОСВ. Част от международния
туристически маршрут Е4 /местността Предела - хижа "Яворов" -
хижа "Вихрен"/, преминава през резервата "Баюви дупки -
Джинджирица" по добре маркирана пътека, която позволява на
туристите да обходят най-високото било на Пирин. Към
популяризирането и съхраняването на биоразнообразието в
най-стария пирински резерват са насочени и част от дейностите,
които дирекцията на парка осъществява в изпълнение на проекта
"Устойчиво управление на Национален парк "Пирин" и резерват
"Тисата", реализиран с безвъзмездната финансова помощ на
Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.".

/РУМ/