site.btaЗа сто петдесет и четвърти път силистренци празнуват Деня на славянските просветители

BOBSTH 12:48:30 24-05-2014
MH1247BO.052
Силистра - 24 май

За сто петдесет и четвърти път
силистренци празнуват
Деня на славянските просветители


Силистра, 24 май /Пеню Николов, БТА/
За сто петдесет и четвърти път силистренци празнуват Деня на
славянските просветители.
Близо два часа продължи празничното шествие в крайдунавския
град.
В навечерието на празника петдесет и двама
абитуриенти-отличници получиха сребърни значки и грамоти от
кмета на Силистренската община д-р Юлиян Найденов. За награди
бяха предложени близо 100 учители и директори на учебни
заведения. В Силистренската община има 18 общински и държавни
училища с близо 5 000 ученици, работят и 4 обслужващи звена
-общежитие "Младост", Ресурсен център, ОДК и Народна
астрономическа обсерватория "Галилео Галилей". Деветте детски
градини в общината са с 1 450 питомци.
Традициите на просветното дело в Силистренско са многолетни.
Край силистренското село Цар Асен при разкопки е намерен един
от най-ранните кирилски надписи у нас - от края на девети и
началото на десети век. През 1890 година в Силистра е открито и
педагогическо училище.
Според исторически свидетелства още през 1857 година
Силистренско има училище, наречено на светите братя-просветители
- училището в с. Калипетрово. Доказателство за това е
запазеният училищен печат, върху който са изобразени църквата и
училищната сграда с кацнал на покрива петел - символ
на пробудата.
В селото става и една трагикомична случка, свързана с
първото честване на празника на славянските просветители преди
сто петдесет и четири години, на която издаваният от Драган
Цанков в Цариград вестник "България" посвещава три публикации.
Според покойния краевед Вълчо Радев, когато на 11 май 1860
година българите в Силистра и селата около града решават да
отбележат Деня на славянските просветители за пръв път, някой си
Язаджи Георги ги наклеветява пред пашата, че ще "повдигнат бунт
срещу Високото правителство". Като знак за бунта клеветникът
посочил биенето на черковните камбани. Пашата нарежда да
затворят в конака първенците на българското население. В
околните села са изпратени заптиета да арестуват свещениците,
които дават съгласието си на 11 май да се бият камбаните на
църквите. Един от тях е поп Чока от съседното на Силистра село
Калипетрово. Като разбира, че ще го арестуват, той получава
разрив на сърцето и умира. Оттогава българите от този край
започват да наричат Кирило-Методиевия празник и Попчоков.

/МХ/