site.btaХудожникът Димитър Добрев: Всеки има нужда от повече светлина, красота и любов

BOBSTH 13:01:31 19-04-2018
AM1300BO.003
изобразително изкуство - художник - Димитър Добрев - интервю

Художникът Димитър Добрев:
Всеки има нужда от повече
светлина, красота и любов


София,19 април /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Мисията на моите картини е да доставят радост на хората и да пръскат позитивизъм, красота и добро настроение. От това има нужда всеки в нашите времена - от повече светлина, красота и любов, а аз щедро ги раздавам в картините си, каза в интервю за БТА художникът Димитър Добрев. Посредством любовта всеки един от нас може да е творец на красота, допълни той. На 26 април с ретроспективна изложба в Пловдив творецът отбелязва 70-годишния си юбилей.
Добрев посочи, че за него е изключително важно българщината да не напуска платната му. "Това е мисията на поетите, писателите, художниците и представителите на изкуството - да описват с думи и да обличат в багри родното. Затова български сюжети - пейзажите от Родопите, старите къщи и църкви, натюрмортите, са неразделна, вечна част от моето творчество. По този начин напомням на хората за красотата на родината ни и им помагам още повече да я обикнат", каза художникът.
"Петлите в картините бяха моето увлечение, с което наистина се поувлякох - нарисувах 43 петли. А ютиите са необяснимото ми спокойствие и уют", сподели юбилярът пред БТА.
Димитър Добрев е роден на 5 април 1948 г. в Пловдив. През годините работи като художник в системата на ДП "Българска фотография", както и на свободна практика. В Смолян твори цели 25 години. Там става член на Дружеството на смолянските художници и взема участие във всички общи изложби. Участва и в две Национални изложби "Родопи". Димитър Добрев е неизменна част от културния живот на Пловдив. Между 1976 г. и 2017 г. Добрев има 12 самостоятелни изложби в Смолян, Пловдив, София, Стара Загора, Брюксел. Негови картини са притежание на частни и обществени колекции в България, Сърбия, Италия, Германия, Канада и др. Носител е на приза "Рицар на четката '2016" в категорията "Рицар на поетите" от международния проект "Картина от мнозина".

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Добрев, на 26 април ще зарадвате пловдивчани и гостите на града с новата си изложба. Какъв е поводът?
Отговор: Надявам се да създам радост на всички в този прекрасен пролетен месец с моите нови творби. Изложбата ще е в къщата на мексиканското изкуство на Градската галерия в Стария град. Поводът е - моят 70-годишен юбилей. Прието е при творците да отбелязват юбилеите си с изложби или концерти. Използвам случая от свое име и от името на Градската художествена галерия - Пловдив да поканя всички ценители на самостоятелната ми изложба, която се открива на 26 април от 18.00 ч. в Постоянна експозиция "Мексиканско изкуство" в Стария град.
Изложбата има ретроспективен характер и с нея отбелязвам своята 70-годишнина. Винаги се старая да съм щедър и внимателен към всички хора, и в този ред на мисли се раздавам като творец и не пазя видяното само за себе си, а го споделям с радост и възхищение, както прави едно дете, което всеки ден отново преоткрива света. Надявам се и този път да съм успял да преоткрия красотата, която ни заобикаля. Изложбата ще продължи до 13 май.

Въпрос: Вие сте художник-любител. Как се пробуди любовта към изкуството? Кога взехте за пръв път четката в ръка?
Отговор: Да, нямам специално образование, но любовта към рисуването не пречи човек да се занимава с това, което обича и може, с това, което му идва отвътре и му доставя удоволствие, и най-вече радост на хората. А моите картини имат точно такава мисия - да пръскат позитивизъм, красота и добро настроение. От това има нужда всеки в нашите времена - от повече светлина, красота и любов, а аз щедро ги раздавам в картините си.
Още в началните класове обичах да рисувам, тогава взех и за първи път четката в ръка. И тази четка ми е най-верният другар, споделящ моя свят, моя мироглед.

Въпрос: Спомняте ли си първата си картина? Какво Ви вдъхнови точно за нея?
Отговор: Разбира се. Първата истинска професионална картина е като първата рожба. Още я пазя. На нея е изобразена с маслени бои "Хисар капия".

Въпрос: Казват, че "художник къща не храни". Това така ли е според Вас? От картините ли се препитавате?
Отговор: От 50 години съм в занаята и съм посрещал нуждите си с него. Не съм съгласен с това твърдение. То е отживелица. Изобразителното изкуство се цени навсякъде по света, в България - също. Страната ни може да се похвали с много майстори, доста от които са известни и в чужбина. Така че художник къща храни, и още как.

Въпрос: Не сте рекордьор по изложби в родния Пловдив, но затова пък сте имал самостоятелна изложба в Брюксел, която е пожънала сериозен успех. Разкажете за нея?
Отговор: В Пловдив съм правил 3 самостоятелни изложби. Имам много участия в групови изложби. А в Брюксел бях поканен от културния отдел на ЕК, беше изключително вълнуващо и респектиращо за България като цяло. Експозицията беше под мотото "Там някъде в България" от 19 май до 20 юли 2015 г. Участвах с 33 картини, които припомниха на много наши сънародници за България. Изложбата пожъна наистина сериозен успех.
Доц. д-р Кирил Божков оцени творбите ми по следния начин: "Творчеството на Димитър Добрев е подчертано българско, трайно белязано от темата за Родопите. Невъзможно е да се добави или махне нещо в картините на художника. Дотолкова осмислени и балансирани са елементите им, че няма как да не оценим великолепната мярка и усета за синтез. "Зелената планина", тополите и туфите - всички те пресъздават неповторимата виталност на неговите сюжети. "Някъде там в Родопите", е нарекъл авторът една от картините, но бих могъл да кажа, че усещането е: "някъде там в България". Със спомена за златните тикви, алените мушката и кукерските маски на Димитър, макар и далеч от Родината, българите можем да я помним и обичаме, и така - да ни бъде".
Това бе усещането и чувството, което предизвика изложбата ми в Брюксел.

Въпрос: Рисувате типично български сюжети - пейзажи от Родопите, стари къщи и църкви, натюрморти. Каква е причината предимно тази тема да присъства на платната Ви?
Отговор: Дълги години работих в Смолян и бях очарован от всичко свързано с Родопите. Така се започна и до днес продължавам да изобразявам на платната си магията на Родопите и топлия уют на българските села. Родопите са моята слабост. Един живот не стига да нарисуваш тази планина, сърцето ти остава в нея. За мен е изключително важно българщината да не напуска платната ми. Това е мисията на поетите, писателите, художниците и представителите на изкуството - да описват с думи и да обличат в багри родното. Затова български сюжети - пейзажите от Родопите, старите къщи и църкви, натюрмортите са неразделна, вечна част от моето творчество. По този начин напомням на хората за красотата на родината ни и им помагам още повече да я обикнат.

Въпрос: Напоследък отделяте изключително голямо внимание в творбите си на петлите. Защо рисувате петли? Каква е символиката на петела в изобразителното изкуство?
Отговор: Да, така е. Наистина през изминалата година малко се пристрастих към петлите. Работата е там, че 2017-та беше годината на петела по Китайския календар, в края на 2016-та нарисувах 5-6 и ги споделих на стената си във фейсбук. Колегата Недев от галерия "Недев" от Стара Загора ми предложи да нарисувам 25-30 и да ги покажа в галерията. Съгласих се и нарисувах 43 петли. Изложихме ги в неговата галерия под мотото "По първи петли". А символиката е пределно ясна - какво по-хубаво сутрин рано да чуеш кукуригането на петела, значи си жив, значи животът е около теб и се събужда, значи е дошъл новият ден и ти си част от него.

Въпрос: Малцина знаят за Вашето невероятно хоби. Вие сте колекционер на ютии. Откъде дойде любовта към ютиите?
Отговор: През годините, когато творих в Смолян, видях една захвърлена старинна ютия на една стена и я прибрах. Заприлича ми на изоставена мома. Дожаля ми и я приютих. Оттогава ги събирам вече 40 години. Има много красота в тях. Старинните ютии сякаш носят в себе си информацията на онези времена. Много ги обичам, като чеда са ми. Почти няма две еднакви по форма. Всяка една ютия е облечена в своя индивидуален чар и носи своята уникална красота. Ръждивият им оттенък носи спокойствие, топлина и уют. Дръжките им са изключително красиви, а и фигурките, с които се затварят са абсолютно различни, напомнящи миниатюрни пластики. Ютиите са вече част от мен, от моето семейство. Всяка нова е едно ново попълнение в огромното семейство. Носи със себе си нова топлинка и допълва уюта.

Въпрос: Колко ютии наброява колекцията Ви? Откъде ги набавяте? Имате ли старинни експонати?
Отговор: Моите "ретро-красавици" са вече 71. Сами идват при мен. Просто ме намират. Най-различни са източниците, от които ги набавям за колекцията. Предимно от приятели, някои са от битака и от други селски базари и събори, някои съм ги купувал от антикварни магазини. Имам ютии дори и от Белгия. Какво значи старинни, всичко отпреди 50 години е старинно. Над половината експонати от колекцията ми са отпреди 50 години - чугунени и железни на жар.

Въпрос: Логично е да Ви задам въпроса - след като събирате ютии обичате ли да гладите?
Отговор: Да обичам. Това ме успокоява и релаксира. В процеса на гладене има специфична магия - изглаждаш нещо, което е смачкано и неугледно. Изглаждаш го и отново резултатът е красота и хармония, също като в рисуването. Определено гладенето ми доставя удоволствие и пълен релакс. Имам си съвременна ютия с пара, която много ме слуша и се разбираме.

Въпрос: Хрумвало ли Ви е да рисувате натюрморти с ютии?
Отговор: Засега обичам да ги гледам и да им се наслаждавам. Сигурно ще дойде и този момент, когато ще ги пресъздам на платната си. Така ще увелича колекцията си, не мислите ли?

Въпрос: Кое повече Ви успокоява и удовлетворява - рисуването или колекционирането на ютии?
Отговор: Е, аз имам и още няколко хобита, но когато правиш нещо с любов удоволствието е голямо. И двете.

Въпрос: Какви са мечтите Ви в личен и професионален план? И докъде смятате да стигнете с ютиите? Целите ли рекорд?
Отговор: В личен план си пожелавам да съм здрав, а за рекорда, да ги направя на първо време 100 броя.

Въпрос: Правил ли сте паралел между рисуването и уникалното Ви хоби? Имат ли допирна точка или са двата полюса в един творец?
Отговор: Не съм се замислял за паралел и къде е допирната точка. Паралелът и общото е в това, че и двете неща ги върша с огромна любов и съм доволен. Често по време на гладене ми идва муза за рисуване и гладенето преминава плавно в рисуване. Общото и в двете ми занимания е, че ги върша с огромна любов. За 70 години разбрах, че всичко трябва да се прави с любов.

Въпрос: Вашето пролетно пожелание?
Отговор: Всички да бъдат здрави, другото ще си го купят. И най-важното - правете всичко в този живот с любов. Всеки един човек е творец в своето дело, стига да го върши с любов. Само тогава нещата се получават с лекота и добре. Посредством любовта всеки един от нас може да е творец на красота. /АМ/