site.btaАджерпрес: 17-годишен румънец пази традициите и поддържа музей на народните занаяти у дома си в окръг Бузъу

Мадалин Мариан Лица е 17-годишен десетокласник от село Балтени, окръг Бузъу, който не се вълнува от социалните мрежи, а от  традиционните занаяти, самият той тъче на стан и преде вълна и дори създава музей на народното изкуство в дома си,  предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.

Мадалин колекционира традиционни предмети от дете. От получените подаръци и покупките, направени с течение на времето, той успява да създаде малък музей на народните занаяти, който включва около 70-годишен стан за тъкане, на който се е научил да прави килими, черги и други тъкани.

„Аз съм пазител на нашите румънски традиции. Започнах да колекционирам старинни предмети преди 5 години, а преди 4 години създадох този мини музей. Имаме два стана за тъкане, чекрък, хурки, дараци за вълна, тъкани изделия, стара кирка, газени лампи от миналото, сандъци, всякакви неща, които съм събирал от старите хора от селото. Като дете прекарвах времето си вкъщи с баба си, гледах я как тъче на стана, как преде вълна и плете на една кука. Когато бях малък, тя ми даваше нещо, с което да се занимавам и да седя мирен и така се влюбих в тези неща. Мисля, че най-специалният предмет в колекцията е станът, сам съм тъкал вълнени черги, кувертюри, платове за традиционни блузи, занаятчийски изделия, торби. Мисля, че е на около 70 години. Бързо се научих да тъка“, казва Мадалин.

17-годишният младеж няма акаунт във Фейсбук или Инстграм и има само мобилен телефон, за да поддържа връзка със своите съученици и учители.

Той посвещава по-голямата част от свободното си време на домакинска работа и уроци, но има страст към тъкането, както и към събирането и интерпретирането на народни песни.

Учителката по румънски език Каталина Попа от техническата гимназия в Бузъу организира седянка в двора на Мадалин Мариан Лица, където заедно с младите бяха поканени и старите хора от селото. Това беше възможност старите хора да си спомнят какво са правили в  свободното си време преди десетилетия.

„На есенната седянка разчепквахме вълна или памук. Младежите не се притесняваха от работата, а после печаха царевични зърна, момчетата носеха вино, момичетата правеха пуканки на печката и после играехме хоро. Един свиреше на флейта, друг на кларинет, събираха се десетки млади хора, за да ронят царевица, а като свършим, се хващахме на хоро и танцувахме боси. Сега много малко млади хора се интересуват от това, всички са на телефоните си", каза Рада Строе, местна жена.

Седянката завърши с артистично изпълнение и хоро, на което се хванаха малки и големи, един истински мост между поколенията.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)