site.btaСолунският университет активно участва в проекти в Черноморския басейн

Макар че Гърция не е черноморска страна, тя е част от програмата INTERREG за Черноморския басейн. От една страна това се дължи на опита ѝ като морска страна, който я прави ценен партньор по редица теми като морското пространствено планиране, картирането, борбата със замърсяването. Гърция също така има по-дълъг опит в европейските програми в сравнение с останалите страни от региона – предимство, което беше особено силно в началото на историята на европейските програми за териториално сътрудничество.

Интензивни отношения с Черноморския регион поддържа Солунският университет „Аристотел“. Това не е случайно – Солун е географски и исторически свързан не само с близки страни като България и Румъния, но и поради различни миграционни движения през последния век – и с басейна на Черно море.

Един от проектите, в които участва университетът, носи името MARMAPS. За неговото съдържание ни разказа проф. Антониос Мазарис от Департамента по биология.

„Това е един проект, който се финансира от черноморската програма INTERREG. В него участваме четири партньорски организации. Това са Солунският университет „Аристотел“, сътрудници от Украинската служба по околната среда, една неправителствена организация от Румъния. А водещ партньор и координатор е клонът на регионалната мрежа Black Sea NGO Network във Варна, България, с които си сътрудничим от много години“, разказва проф. Мазарис. 

Проектът има за цел да разработи отворено портфолио с информационни ресурси, което то да бъде в подкрепа на пространственото планиране в Черно море. 

„Много голям брой страни по света, общо 197, сме подписали Конвенцията за защита на биоразнообразието. В нея има конкретни цели и сега имаме целите за 2030 г. Сред тях е целта да защитим 30 процента от сухоземните, крайбрежните и морските пространства на страните си. Същевременно съществува стратегия на Европейския съюз, която казва точно същото. До 2030 г. страните членки трябва да са определили защитени зони за 30 процента от повърхността си в морето и на сушата, 10 процента от които трябва да са със строга защита“, обяснява ученият.

Целта на проекта е да бъде изработено пространствено планиране на черноморския басейн с използването на най-съвременните научни инструменти, за да бъдат определени районите, които трябва да бъдат поставени в режим на защита, като същевременно се постигне максимален ефект от защитата им и се минимизира конфликтът ѝ с различните форми на използване на морските ресурси.

„Същевременно този проект се опитва да въвлече подходящи потребители и заинтересовани организации и да предостави редица инструменти като наръчници за мониторинг, указания как можем да прилагаме програми за наука на гражданите, за да събираме бързо и лесно ценна информация, като въвличаме местните общности, и същевременно да имаме улеснението да имаме общи протоколи за мониторинг, които следват международни образци и служат на нуждите на директивите на ЕС, за да съществува един структуриран начин, по който събираме данни и ги анализираме“, каза проф. Мазарис.

Очаква се проектът MARMAPS да завърши до края на годината.

Друг черноморски проект, който също е в развитие, Response, този път с водещ партньор Солунския университет „Аристотел“, обединява партньори от Гърция, България, Румъния, Украйна и Грузия.

Проф. Мазарис обяснява, че целта на проекта е да намери отговор на морското замърсяване с конкретен акцент върху замърсяването, породено от въоръжени конфликти, като се има предвид настоящата ситуация, създадена в резултат на войната в Украйна.

„Един от основните резултати от този проект ще бъде инструмент, който ще позволява на множество различни потребители в дадена служба, министерство, дори в университет или училище, със сравнителна лекота да могат да подготвят образователна програма, която се отнася до много конкретни теми, свързани със замърсяването на морската среда“, казва Мазарис.

Една от основните цели на проекта Response е да предостави адаптирани към нуждите им обучителни схеми на ключови служби и организации, които ще бъдат осъвременявани редовно за продължителен период от време.

„Това, което се опитва да направи проектът, е първо да разберем къде се намираме в Черно море по отношение на обучението и знанието, което достига до отговорните за замърсяването служби. Второто е да видим какви затруднения имат различните институции в информацията, която предоставят на служителите си. Третото е да видим точно къде трябва да се фокусира тази информация – дали върху химическите замърсители, дали върху пластмасите, дали върху петролните петна – имаме много различни видове замърсители“, обясни специалистът.

На въпрос за устойчивостта на проекта след края на финансирането му проф. Мазарис каза, че в рамките на проекта е извършено картиране на всички заинтересовани институции в региона, организирани са срещи между тях на различни равнища, в резултат на което са установени действителните им потребности. „Устойчивостта се осигурява от това, че не направихме проекта като някаква научна игра или експеримент, а като инструмент, от който има действителна нужда и възможност за употреба от конкретни потребители“, каза в заключение той.