site.btaИзправена ли е босненската Република Сръбска пред политическа блокада без легитимен президент и правителство в оставка?

Премиерът на босненската Република Сръбска Радован Вишкович подаде оставка тази седмица, с което бе обявена реконструкция на правителството. Това решение предизвика множество въпроси - от това защо правителството на Република Сръбска има нужда от реконструкция преди редовните избори до това дали отстраненият от длъжност президент Милорад Додик ще вземе решенията за новото правителство и доколко легитимни ще бъдат те.

"Като управляваща коалиция и партия, ние последователно анализираме ситуацията. Западът води хибридна война срещу Република Сръбска вече 30 години", заяви Додик, цитиран от босненската редакция на регионалната телевизия Ен 1. "Смятаме, че трябва да превъзмогнем това с един по-широк консенсус".

Той подчерта, че решението е взето след консултации, включващи досегашния премиер Вишкович, който ще поеме нова функция - директор на държавната компания за автомагистралите на Република Сръбска. На следващите парламентарни избори той отново ще бъде предложен за важна позиция, подчерта Додик.

От края на междуетническата война 1992-1995 г. Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски мюсюлмани и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, както е определено от Дейтънското споразумение, сложило край на войната.

След обявяване на оставката на досегашния премиер на Република Сръбска, Додик заяви, че иска правителството да придобие нова легитимност. "Това правителство направи всичко за функционирането на икономическия живот на Република Сръбска в почти невъзможни условия", допълни той.

Тъй като не предстоят парламентарни избори в съставната част, се очаква новите правителствени назначения да бъдат уредени от президента. Върховенството на закона в Босна и Херцеговина обаче означава не само върховенство на законите, но и на окончателните присъди, отбелязва Ен 1. Съответно решенията на отстранения президент не би трябвало да се възприемат като легитимни, добавя телевизията.

Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина взе решение за прекратяване на мандата на Додик няколко дни след като в началото на август апелативен съд потвърди по-ранната присъда, с която проруският босненски сръбски лидер беше осъден на една година затвор и получи забрана да заема публични длъжности в Босна и Херцеговина за шест години заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната Кристиан Шмит. Додик подаде жалба срещу решението, но тя бе отхвърлена.

Вчера босненският външен министър Елмедин Конакович съобщи, че дипломатическият паспорт на Додик ще бъде отнет и той има 15 дни да го върне. В момента се очаква Централната избирателна комисия да свика предсрочни избори за президент на Република Сръбска, които трябва да се проведат в рамките на 90 дни. Мандатът на избрания президент ще продължи до общите избори, предвидени за октомври следващата година. От друга страна, нито Конституцията на Босна, нито тази на Република Сръбска предвиждат кой би трябвало да заеме поста на президент до предстоящите избори, отбелязва босненската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ). Евентуално решение би било назначаването на един от двамата вицепрезиденти на Додик за временен президент, но по закон това може да се случи, само ако Додик сам назначи заместника си.

Същевременно съдът и ЦИК не са представили отговор на въпроса на РСЕ относно това кой изпълнява присъдата на съда, с която се налага шестгодишната забрана за изпълняване на държавни функции на Додик.

Все пак отстраненият президент продължава да не признава нито присъдата срещу себе си, въпреки че подаде молба за изплащане на парична глоба вместо затвор, нито отстраняването му от длъжност, пише босненското издание "Кликс". При съобщаването на присъдата срещу него на първа инстанция той отрече юрисдикцията на босненските съд и прокуратура. В крайна сметка той се появи в съда, като го определи като "пристрастен", и свидетелства пред прокуратурата. В същия период парламентът на Република Сръбска прие закони за създаване на съд и прокуратура на съставната част, предвиждащи наказателно преследване на тези, които съдействат на общодържавните институции. Все пак към този момент не се е стигнало до този етап.

Междувременно Додик направи вчера обиколка на няколко града в Република Сръбска в ролята си на президент на съставната единица, отричайки по този начин решението на ЦИК за прекратяване на мандата му.

Съответно се заформя омагьосан кръг, в който Додик не зачита решенията на босненските институции, а те анулират решенията му, пише "Кликс". Същевременно отстраненият президент има почти пълна подкрепа от повечето институции на Република Сръбска, като полицията и службите за сигурност.

Според изданието Додик няма нищо против провеждането на предсрочни президентски избори в съставната единица, тъй като не очаква да има сериозна конкуренция. Планираните реконструкции в правителството обаче усложняват ситуацията в много по-голяма степен от едни евентуални предсрочни избори, били те за президент или парламент. След оставката на премиера Вишкович право да предложи нов премиер на Република Сръбска има само президентът. Съответно Додик няма това право, тъй като официално вече не заема тази длъжност.

Ако Додик все пак вземе решение за назначаване на нов премиер и парламентът го одобри, това би било противоконституционен акт, напомня Ен 1. При такова развитие на събитията босненският Конституционен съд ще може да задвижи процедура срещу решението на парламента, но остава под въпрос доколко ефективна ще бъде тя, ако Додик не я признае, както и предишните решения на съда и прокуратурата. Следователно от конституционна гледна точка Република Сръбска остава политически блокирана без легитимен президент и правителство в оставка.