site.btaЛидерът на босненските сърби Милорад Додик обяви, че е в Москва въпреки заповедта за неговия арест

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик, за когото съдът на Босна и Херцеговина издаде централна заповед за задържане, е пристигнал снощи в Москва, откъдето се обърна към обществеността чрез видеосъобщение в социалната мрежа Екс, предаде регионалната телевизия „Ен1“.

„Пристигнах в Москва. Започвам всеки свой престой тук с посещение на Паметника на незнайния воин, за да отдам почит на 28-те милиона руснаци, загинали във Втората световна война. Ще бъда тук отново на 9 май по покана на президента на Руската федерация Владимир Путин, за да отбележа 80-ата годишнина от победата над фашизма“, казва Додик във видеото в Екс.

На 26 февруари Милорад Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. На следващия ден в отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията ѝ. На 17 март съдът на Босна и Херцеговина изададе заповед за арест на Додик и още двама представители на парламента на Република Сръбска.  

Както припомня босненската редакция на „Ен1“, освен Додик, заповед за арест е издадена и за Ненад Стевандич, председател на Народното събрание на Република Сръбска, и Радован Вишкович, министър-председател на Република Сръбска, които са заподозрени, че атакуват конституционния ред на Босна и Херцеговина. Все още се чака решението на Интерпол за червената бюлетина за Додик и Стевандич, които влизаха и излизаха безпрепятствено от Босна в седмиците след заповедта за арест. Стевандич беше в Белград и след това се върна в Баня Лука, а Додик беше в Белград и Израел, преди да отпътува за Москва.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.