site.btaКосоваПрес: Клането, което убеди света: Сърбия продължава да отрича геноцида, който е извършила в Речак

Преди 26 години светът научи за Речак, малко селце, за което малцина бяха чували. Там беше извършен геноцид от сръбската полиция и военни сили, които убиха 45 цивилни албанци, сред които деца, жени и стари хора. Всичко е документирано, но Сърбия все още отрича клането от 15 януари 1999 г., което бележи повратната точка в историята на Косово, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

Високопоставени сръбски представители, като се започне с президента Александър Вучич, упорито отричат ​​клането, наричайки го „инсценировка“ и „лъжа“. Това не е ново, тъй като политиците в Сърбия исторически са се опитвали да изопачат истината на Балканите.

Но за ужаса, който се случи в това село, има международни доклади и източници в архивите, казва професорът по история Селим Безерай.

„Пашич също, който беше лидер на Сърбия много преди него [Вучич], отрече престъпленията, извършени от сърбите в Косово. Имаме и отричане на престъпленията, извършени от сърбите в Косово по време на Втората световна война. Ранкович и Тито също ги отричат. И разбира се, последните са съучастници в престъпленията в Косово. Те бяха част от престъпното правителство на Милошевич преди 26 години и, разбира се, го отричат, но фактите са други, аргументите са други, защото те са тези, които извършиха всички тези престъпления и клането на 15 януари в Речак. В сръбската политика винаги е практика да се прикриват фактите с лъжи, с фалшификации“, казва Безерай.

Първият, който каза на света, че в село Щиме се извършва престъпление срещу човечеството, беше тогавашният ръководител на Контролната мисия на ОССЕ в Косово Уилям Уокър. Той посети Речак ден след клането и след като видя труповете на цивилни, каза, че „това е тежко престъпление срещу човечеството“.

Университетският преподавател казва, че случилото се в село Речак е извършено по план от Сърбия.

„Клането в Рачак е едно от най-страшните кланета, случили се при сръбския режим в Косово. Това клане беше извършено изцяло въз основа на плановете, които Сърбия винаги е имала срещу Косово и срещу албанците в Косово. Исторически е документирано, че престъпленията, извършени от Сърбия, са планирани, те не са извършени спонтанно, следователно клането в Рачак е едно от извършените от Сърбия... Добавете, че са замесени и интелектуалци, и религиозни фигури, защото благословията на тези престъпления е дадена от църквата, което е уникален случай в света, какъвто не се е случвал досега, защото те определят църквата като нещо национално”, заявява проф. Безерай.

Двадесет и шест години след това ужасяващо събитие няма пряко осъдени за престъпленията в Речак.

През 2003 г. трибуналът в Хага за военни престъпления на територията на бивша Югославия повдигна обвинения срещу няколко сръбски началници за престъпления, извършени срещу албанското население в Косово през 1999 г.

Директорът на Косовския институт за правосъдие Ехат Мифтарай казва, че онези, които са заповядали убийството на цивилни албанци, никога не са осъдени.

„Има присъда в Хага, която осъжда незначителни хора за клането в Речак. Но ние като Косовския институт за правосъдие многократно сме казвали, вярно е, че е много важно да се преследват извършителите на тези престъпни деяния, но и да имаме институционален подход, да имаме много по-цялостен подход. Всички знаем и специалната прокуратура също знае, че кланетата, които се случиха в Косово по време на войната, ясно се знае кой е бил командващият полицията, командващият военните сили, командващият  паравоенните сили, тоест паравоенните престъпни групи, извършили престъпленията в Косово. И ако имахме повече обвинения по веригата на командване отговорността на лицата, които са давали заповеди в тези кланета, щеше се повиши“, казва Мифтари.

Амер Алия от Центъра за хуманитарно право в Косово също казва, че все още няма правосъдие за жертвите на Речак.

„Има малко или никакво правосъдие за цивилните жертви, които бяха убити преди 26 години при клането в Речак. Разбира се, един от проблемите или предизвикателствата тук е липсата на сътрудничество между Косово и Сърбия, а хората, извършили тези престъпления, не са открити в Косово. Неотдавна Специалната прокуратура, с влизането в сила на Закона за задочно правораздаване, повдигна няколко обвинителни акта задочно и през декември миналата година имахме и първата задочна присъда за военни престъпления, извършени в община Щиме. Други обвинителни актове, свързани с клането в Речак, не са разглеждани в косовските съдилища“, казва Алия.

В ранната утрин на 15 януари 1999 г. бяха жестоко убити деца, възрастни и стари хора, сред които и възрастна жена, чието тяло все още не е открито.

Тежкият инцидент в Речак предизвика международна реакция, като НАТО реши да атакува сръбски военни и полицейски цели - бомбардировките продължиха 78 дни и приключиха на 10 юни 1999 г., когато беше приета Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

След това над 800 000 насилствено прогонени косовски албанци започнаха да се връщат по домовете си.

Според данните по време на войната 1998/99 г. от сръбските сили са убити над 13 000 цивилни и над 6 000 са изчезнали, 1600 от тях все още са в неизвестност.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)