site.btaРекорно ниска е избирателната активност в чужбина за втория тур на президентски избори в Хърватия

Едва 8,5 процента хървати са гласували вчера в чужбина на втория тур на президентските избори в Хърватия, което е рекордно ниска избирателна активност за  живеещите извън страната хърватски граждани, съобщава хърватският сайт "Тпортал".

Избирателната активност на балотажа бе  44,18 на сто.  

Вторият тур на президентските избори в Хърватия бе белязан и от друг рекорд, тъй като президентът Зоран Миланович спечели втори мандат с рекордно голяма разлика. 

Зоран Миланович, подкрепен от най-голямата опозиционна Социалдемократическа партия (СДП), получи 74,68 процента от гласовете на избирателите, а неговият опонент Драган Приморац, подкрепен от управляващата Хърватската демократична общност (ХДО), получи 25,32 процента при сто процента преброени гласове.

От 251 170 регистрирани в чужбина избиратели правото си на глас вчера са упражнили едва 21 353 души според данни на хърватската Държавна избирателна комисия. 

През 2010 г. с промени в конституцията бяха премахнати много избирателни секции извън Хърватия, като към момента може да се гласува само в сградите на дипломатическите представителства на страната в чужбина. Това означава, че голям брой хърватски граждани с местожителство в чужбина трябва да пътуват до съответното консулство или посолство, за да гласуват, а това може да отнеме немалко време. Съответно избирателната активност в чужбина е все по-ниска от 2014 г. насам, посочва хърватският сайт "Тпортал".

Избирателната активност в чужбина се понижава в последните десет години, но тази година тя рязко спадна. На последните президентски избори в Хърватия през 2019 г. са гласували 51 533 избиратели, което представлява с около 30 000 повече отколкото тази година.

Около 13 992 от общо над 30 000 хървати в чужбина са гласували за кандидата на ХДО Драган Приморац, което е и най-ниският резултат на десен кандидат на втори тур на президентски избори в чужбина досега. Резултатът не само вписва тези избори в историята с още един негативен рекорд, но също така е изненадващ с това, че обикновено хърватите в чужбина предпочитат десните кандидати, отбелязва порталът.

Хърватската диаспора е най-голяма в Босна и Херцеговина, но и там избирателната активност бе значително по-ниска на тези избори. От над 200 000 регистрирани в Босна хървати са гласували едва 16 127 души, което е с 35 процента по-малко отколкото на първия тур на президентските избори през 2019 г.