site.btaРумъния през 2024 г.: пълно присъединяване към Шенген, пълна гама избори и дупка в бюджета

Отиващата си 2024 г. се оказа изключително бурна за Румъния във вътрешнополитически, външнополитически и икономически план. Ето и подробностите:

ИСТОРИЧЕСКО РЕШЕНИЕ ЗА ШЕНГЕН

След 13 години чакане пред вратата на Шенгенското пространство, на 12 декември Румъния (заедно с България) най-накрая чу заветното „да“ за пълното си присъединяване към европейското пространство за свободно движение. 

Още през 2011 г. Европейската комисия бе обявила, че Румъния и България са изпълнили техническите условия за присъединяване към Шенген, но резерви и допълнителни изисквания, както и правото на вето, упражнено през последните години от Нидерландия и Австрия, държаха двете страни пред „вратата“. След пробива, постигнат през декември миналата година, когато бе взето решение за присъединяване с морските и въздушните граници от 31 март 2024 г., този декември Съветът на ЕС гласува единодушно за премахване на контрола и по сухопътните граници.

Румънски политици и медии определиха решението като „историческо“, „заслужено“, „дългоочаквано“ и „победа за румънците“.

Според оценки в Румъния пълното присъединяване към Шенген може да увеличи Брутния вътрешен продукт с до 2 процента, като даде съществен тласък на износа, транспорта и туризма.

Граничните проверки по румънско-българската граница обаче ще останат за още шест месеца, считано от 1 януари 2025 г., по силата на четиристранна декларация между Австрия, България, Унгария и Румъния, договорена на 22 ноември т.г. в Будапеща, както и в съответствие с решението на Съвета на ЕС за определяне на датата за премахване на проверките по вътрешните сухопътни граници. Министерството на вътрешните работи на Румъния уточни, че по границите с България и Унгария ще се правят само случайни проверки след 1 януари.

ИЗБОРИ, ИЗБОРИ, ИЗБОРИ..., НО КОЙ ПЛАЩА СМЕТКАТА?

Пълна гама избори се проведоха в Румъния през 2024 г. – през юни румънците гласуваха за местна власт и за представители в Европейския парламент, а през ноември и декември – за президент и парламент. Президентските избори поставиха Румъния в безпрецедентна ситуация и бяха отменени от Конституционния съд, който постанови, че заради външна намеса и манипулации целият изборен процес трябва да започне отначало догодина.

Резултатите от местните и европейските избори през юни затвърдиха възхода на националистическите формации, който се наблюдава в страната през последните години. Партията Алианс за обединение на румънците (AUR – на румънски език „злато“) се превърна във втора политическа сила, а новата евроскептична и суверенистка формация „SOS Румъния“ на противоречивата сенаторка Диана Шошоака (бивш член на AUR) за първи път прехвърли прага от 5 процента подкрепа, за да излъчи свои представители в Европейския парламент.

Румъния за първи път изпрати в Брюксел партии от крайната десница, а резултатите от изборите превърнаха популистките и суверенистки партии във втори по значение политически блок в страната.

Тази тенденция се затвърди окончателно на парламентарните избори на 1 декември, когато три ултранационалистически и крайнодесни партии спечелиха около една трета от местата. Към AUR и „SOS Румъния“ се присъедини друга формация, произлязла от AUR – Партия на младите хора (РОТ – съкращение на румънски). Тотално неизвестната РОТ влезе в новия румънски парламент благодарение на подкрепата си за друг изненадващ кандидат от крайната десница – бившия член на AUR Калин Джорджеску.

Почти неизвестният на широката общественост Джорджеску спечели изненадващо първия тур на президентските избори на 24 ноември, след като социологическите анкети едва засичаха присъствието му в надпреварата, котирайки го с около 1-2 процента подкрепа. С мощна предизборна кампания в социалните мрежи, главно в ТикТок, за която той твърди, че не е похарчил и една лея, Джорджеску получи близо 23 процента от гласовете (2 119 020 гласа). На второ място с 19,18 процента (1 772 503 гласа) се класира кандидатката на дясноцентристката партия Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони, която изпревари премиера Марчел Чолаку – сочен за фаворит, с около 3000 гласа. 

Едва в нощта на първия тур на президентските избори румънските медии започнаха да разбулват мистерията зад този неочакван развой на събитията, за да се стигне до информацията, че Калин Джорджеску, който е критик на НАТО и ЕС, почитател на румънското легионерско движение от периода между двете световни войни и на извършителя на Холокост в Румъния маршал Йон Антонеску, се е възползвал от масирана координирана кампания в ТикТок с неясен произход.

Румънските институции се мобилизираха, президентът Клаус Йоханис свика Върховния съвет за национална отбрана, а разузнавателните служби представиха доклади, показващи наличие на "агресивни руски хибридни атаки", целящи да повлияят на коректността на изборния процес. 

Върховният съвет за национална отбрана обяви, че в настоящия контекст на регионална сигурност и най-вече на електоралната обстановка, "Румъния заедно с други страни от Източния фланг на НАТО, е станала приоритет за враждебните действия на държавни и недържавни фактори, по-специално Руската федерация“.

Русия отхвърли обвиненията, че се е намесила в изборите в Румъния, а кандидатът Калин Джорджеску, който се обявява за спиране на военната помощ за Украйна, увери, че „не е човек на Москва“. Официални руски представители обвиниха на свой ред САЩ, че се месят в изборния процес в северната ни съседка.

Разсекретените документи на разузнаването и няколко жалби до Конституционния съд на Румъния доведоха до безпрецедентното решение от 6 декември за анулиране на първия тур на президентските избори, при положение че гласуването на втори тур в избирателните секции зад граница вече бе започнало, а на 8 декември предстоеше гласуването и в Румъния. Калин Джорджеску и други представители на крайната десница определиха решението на Конституционния съд като държавен преврат, а съперничката на Джорджеску – Елена Ласкони, каза, че Конституционният съд е потъпкал демокрацията, защото независимо от резултатите, не би трябвало да отнема правото на румънците да гласуват. 

Конституционният съд постанови целият изборен процес да започне отначало следващата година, като новите президентските избори могат да се състоят най-рано през март. Президентът Клаус Йоханис, чийто втори и последен мандат изтече на 21 декември, обяви, че ще остане на поста до избора на нов държавен глава.

Развоят на събитията около президентските избори в Румъния повдигна много въпроси, които до момента остават без отговор. Провокирана от ситуацията в Румъния, Европейската комисия започна официално производство срещу ТикТок заради заплахи за изборите в ЕС. На местно равнище румънските власти започнаха разследване на предизборната кампания на Калин Джорджеску, който твърдо настоява, че не е похарчил и една лея в кампанията. Докладите на разузнаването и на групи, занимаващи се с цифрови заплахи, разкриха, че най-малкото в ТикТок и във Фейсбук от месеци са били развивани координирани кампании за рекламиране на крайнодесни фигури и в частност на Калин Джорджеску. Председателят на Конфедерацията на работодателите в Румъния Дан Шуку изчисли, че кампания, като тази на Джорджеску в социалните мрежи, би струвала над 50 милиона евро.

Повече подробности за развоя на събитията около изборите в Румъния може да прочетете тук.

Извън темата за това доколко изборите в Румъния са били манипулирани и дали е имало външна намеса в процеса, едно нещо стана напълно ясно: румънското общество направи рязък завой от мейнстрийм партиите, или както са наричани още партии на статуквото, към по-популистки и антисистемни формации, чиито гласове намират плодотворна почва на фона на високата инфлация, намаляващия жизнен стандарт и мудната икономика.

ИКОНОМИКАТА: СЪЩИЯТ ПРЕМИЕР - СЪЩИТЕ СТАРИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА 

Румъния ще влезе в 2025 г. с ново правителство, оглавено от "стария" премиер Марчел Чолаку, което ще бъде гласувано по-късно днес. Редица анализатори предупреждават, че новият кабинет на Чолаку, в който този път влизат и етническите унгарци, ще бъде изправен пред сериозни икономически и бюджетни предизвикателства. Подобен сигнал дойде преди дни и от международната рейтингова агенция Фич, която промени от "стабилна" на "негативна" перспективата на кредитния рейтинг на Румъния, запазвайки равнището му на "BBB-". В аргументацията си Фич споменава политическата нестабилност след отменените президентски избори, както и фискалните отклонения и неустойчивите разходи. Това ниво е само една степен над равнището "junk", при което не се препоръчват инвестиции, отбелязва икономическият анализатор Адриан Негреску, цитиран от Аджерпрес.

Освен политическата нестабилност, рейтинговата агенция обръща внимание и на растящия бюджетен дефицит, който остава най-високият в Европейския съюз. Фич прогнозира, че той ще нарасне на 8,2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) до края на 2024 г., превишавайки прогнозираните през август 2024 г. 7,2 процента, както и миналогодишната стойност от 6,5 процента.

Румъния е в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г. и се ангажира да представи на Европейската комисия многогодишен план за намаляването му под прага от 3 на сто от БВП. Комисията се съгласи да не задейства процедура за спиране на еврофондовете за Букурещ въпреки прекомерния дефицит срещу обещание от страна на властите в Букурещ да изготвят план за намаляването му в близките години. Според премиера Марчел Чолаку този процес ще отнеме около седем години, тоест до 2031 г.

В началото на декември изданието СпотМедия съобщи, позовавайки се на официален документ на финансовото министерство, че дефицитът се очаква да достигне 8,6 процента от БВП в края на тази година. Изданието напомни, че правителството повиши целта за дефицит на 6,9 процента от БВП при актуализацията на бюджета в края на септември. В първоначалната си форма бюджетът за 2024 г. предвиждаше дефицит от 5 на сто.

Перспективите за икономическия растеж също не изглеждат обещаващи, отбелязват експертите. През ноември Европейската комисия понижи съществено прогнозата си за икономическия растеж на Румъния за 2024 г. - от първоначално очакваните 3,3 процента на 1,4 процента, съобщи изданието Економика. ЕК намали прогнозата си за растежа и през следващата година - от 3,1 на 2,5 процента. Агенция Фич отбелязва, че макар страната да е имала солиден растеж преди пандемията, очакваният ръст на БВП за 2024 г. е едва 1,5 процента (спрямо средно 3,3 процента за страните с рейтинг BBB"), а прогнозите за 2025 и 2026 г. са съответно за 1,4 процента и 2,2 процента.

Що се отнася до перспективите на Румъния за присъединяване към еврозоната, докладът на Европейската централна банка за конвергенцията от юни 2024 г. посочва, че Румъния все още не е изпълнила редица критерии, като отбелязва по-специално нивото на инфлацията и бюджетния дефицит. Данните от доклада сочат, че инфлацията в Румъния през последните 12 месеца е била 7,6 процента, много над референтния праг от 3,3 процента. Последните данни за инфлацията сочат, че през ноември тази година тя е достигнала 5,11 процента на годишна база, отчитайки растеж спрямо октомври, когато е била 4,67 процента. Данни на Евростат за ноември пък показват, че Румъния е била за девети пореден месец страната с най-висока инфлация в ЕС, съобщи в. "Адевърул".

"Румъния трябва да избира между влизането в еврозоната и прилагането на инвестиционните проекти. Можем да влезем в еврозоната, когато бюджетният дефицит спадне под 3 процента", коментира през август министърът на финансите Марчел Болош за телевизия Диджи 24. Румъния има ангажимент за намаляване на дефицита в рамките на седем години, отбеляза той. Болош посочи, че 2025 г., 2026 г. и 2027 г. са "особено тежки години" за Румъния, защото имат бюджет за инвестиции, възлизащ на до 8 процента от БВП.

Пред новото, почти "старо" правителство ще стои и критично важната задача да насрочи и организира президентски избори, които да върнат доверието в институциите и процеса. Трите партии от новата управляваща коалиция се споразумяха да издигнат общ кандидат за президент в опит да попречат на представител на радикалната десница да спечели. За единен кандидат, подкрепен от трите партии в коалиционното правителство, днес беше издигнат Крин Антонеску, който е бивш лидер на НЛП.