Освен в Хърватия хърватските избиратели ще могат да избират президент на републиката в още 38 държави в общо 105 избирателни секции, което е по-малко държави и избирателни секции, отколкото на изборите през 2019 г., съобщи хърватската телевизия ХРТ. Преди пет години гласуването се проведе в 47 държави в общо 124 избирателни секции.
Хърватия ще избира президент на 29 декември.
Извън страната най-много избирателни секции ще има в Босна и Херцеговина (42) и Германия (17), следвани от Австралия и САЩ (по четири), Сърбия и Италия (по три), Австрия, Черна гора, Канада, Швейцария и Унгария (по две). По една избирателна секция ще бъде открита в Словения, Ирландия, Великобритания, Русия, Китай, Косово, Турция и др. Живеещите в България хървати също ще имат на разположение една секция – в хърватското посолство в София.
В Босна и Херцеговина, където са мнозинството хърватски гласоподаватели, живеещи извън Хърватия, в изборната неделя на 29 декември ще бъдат отворени две избирателни секции по-малко, отколкото преди пет години – най-много ще са те в Мостар (20), следван от Витез (осем), Ливно и Ораше (по четири), Сараево (три), Тузла (две) и Баня Лука (една).
В сравнение с декември 2019 г. броят на избирателните секции в Сараево и Баня Лука е намалял наполовина, с две по-малко са те във Витез и с една по-малко в Тузла.
В Ораше, където през 2019 г. нямаше избирателни секции, сега ще има четири, а в Мостар ще бъде открита още една секция.
В Германия в сравнение с декември 2019 г., когато секциите бяха 17, тази година ще бъдат отворени с пет секции по-малко. По три ще бъдат открити в генералните консулства в Мюнхен и Щутгарт, по две в консулствата във Франкфурт и Дюселдорф и по една в консулството в Хамбург и в хърватското посолство в Берлин.
Гласоподавателите, живеещи в Хърватия, които ще бъдат в чужбина в изборната неделя, могат да гласуват там, ако се регистрират предварително до 18 декември.
От хърватската Държавна избирателна комисия съобщиха още, че – за разлика от 2019 г. – избирателни секции тази година няма да бъдат откривани в Албания, Алжир, Бразилия, Финландия, Индонезия, Израел, Япония, Южна Африка, Украйна и Афганистан.
Президентът на републиката се избира чрез мажоритарна система, изискваща победителят да спечели над 50 процента от всички подадени гласове.
Кандидатите за президент на Хърватия, събрали необходимите 10 000 подписа и допуснати до участие в изборите, са Миро Бул (партия „Мост“); Томислав Йонич (независим кандидат); Ивана Кекин (политическа платформа „Можем!“); Бранка Лозо (партия „Дом и национален сбор“); Зоран Миланович (настоящ президент, подкрепен от Социалдемократическата партия, Хърватската селска партия и от още осем ляво ориентирани политически партии); Драган Приморац (подкрепен от управляващата партия Хърватска демократическа общност и от още пет дясна ориентирани политически партии); Мария Селак Распудич (независим кандидат) и Нико Токич Картело (независим кандидат).
/ПК/
news.modal.text
