site.btaХърватските винопроизводители имат повод да почерпят въпреки климатичните предизвикателства

Бизнесът на хърватските винопроизводители върви добре, както става ясно от финансовите им резултати за миналата година, и макар че тази година рекордните горещини им създадоха главоболия, по традиция тази седмица те празнуваха.

В много градове и села в Хърватия се отбелязва празникът на младото вино. На 11 ноември католиците честват деня на св. Мартин, на когото хърватските винари благодарят за добрата реколта и празнуват превръщането на гроздовата мъст във вино.

В Загреб, Загорие, Славония, Далмация, Меджимурие, Истрия и други райони на страната през уикенда почетоха празника, отбелязва изданието „Кроейша уик“.

Качествата на хърватските вина са признати както в Бъкингамския дворец, така и в Белия дом.

За коронацията си през 2023 година крал Чарлз Трети избра сред вината, които да предложи на гостите си, бяло полусладко вино Траминац (Traminac) реколта 2019 г. от производителя „Илочки Подруми“ (Iločki podrumi) в Североизточна Хърватия – същото като на коронацията на Елизабет Втора.

На тържествата за официалното встъпване в длъжност на президента на САЩ Джо Байдън през януари 2021 година бе предложено червено хърватско вино на семейната винарна Бенмош (Benmosche) на полуостров Пелешац близо до Дубровник.

В Хърватия най-отглежданият винен сорт е Грашевина (бяло), който заема 32 процента от площите с лозя. След него се нарежда Малвазия Истрия (бяло), което се простира на 12 процента от площите, и Плавац мали църни (червено), заемащ 10 процента от площите.

Общо засетите с лозя площи са 19 826 хектара, произведени са 94 905 тона грозде и 612 000 хектолитра вино по данни на хърватската статистическа служба за миналата година.

Чистата печалба на винопроизводителите в Хърватия за миналата година възлиза на близо 6 милиона евро, което представлява растеж от 141,6 процента на годишна основа, съобщи тази седмица хърватската финансова агенция (Fina).

Според данните от обработените годишни финансови отчети в сектора на производство на вино за миналата година са работили 275 производители, чиито приходи са достигнали общо 141,9 милиона евро или с 12,9 на сто повече от предходната година, се посочва в съобщение на сайта на Fina.

Общо разходите на хърватските винопроизводители миналата година са се увеличили с 9,9 процента до 134,4 милиона евро.

Малко над 65 на сто от винените компании са били на печалба, а близо 35 са били на загуба. Средната заплата във винопроизводството е била 906 евро при средна заплата в страната около 1030 евро за миналата година.

Хърватските производители на грозде, които миналата година са били 116, отчитат чиста печалба от 3,3 милиона евро спрямо 4,5 милиона евро предходната година. Печеливши са били 69 процента от компаниите.

Консолидираните им приходи са се повишили с 3 процента на годишна основа до 48 милиона евро, а разходите им са нараснали с 5,9 на сто до 43,9 милиона евро. Средната нетна заплата в лозарския сектор миналата година е била 791 евро.

Винопроизводителят „Агролагуна“ (Agrolaguna) от Пореч отчита най-големи приход - 20 милиона евро. Малкото предприятие „Виноплод – Винария“ (Vinoplod-Vinarija) от Шибеник има най-висока печалба за периода - 1 милион евро.

Най-високи приходи за 2023 г. - 10,7 милиона евро - отчита компанията за отглеждане на грозде „Илочки Подруми“ (Iločki podrumi), а „Сейнтс Хилс“ (Saints hills) е с най-високата печалба - 891 000 евро.

Очакванията за тази година

Какви ще бъдат резултатите тази година е трудно да се прогнозира, тъй като рекордните горещини промениха драстично периода на гроздобера и лозарите трябваше да прибират реколтата по-рано от обикновено.

В края на август говорителката на “Илочки Подрум” Весна Щайнер оцени пред Ройтерс, че реколтата тази година може да е с около 30 на сто по-малко.

Докторът на науките и експерт по винения пазар Джуро Хорват каза пред хърватското издание на „Форбс“, че високите температури са принудили лозарите да оберат гроздето си 10-15 дни преди обичайния срок, което им е създало логистични проблеми.

Според него гроздето в някои части на страната може и да е по-малко, но резултатът може да бъде висококачествено вино.

„Всеки регион на Хърватия имаше специфични предизвикателства през 2024 г., но общият знаменател на всички региони е необходимостта от промени в логистиката и организацията на прибирането на реколтата“, казва Джуро Хорват, който бе първият председател на Асоциацията на лозарите и винарите.

Въпреки логистичните проблеми, трудностите с намирането на работна  ръка и повишаването на общите разходи, както и частично намаляване на количеството грозде, що се отнася до качеството на виното много винари може да запомнят 2024 година като много добра година, отбелязва „Форбс".

В допълнение винопроизводителите в Хърватия могат да разчитат и на винения туризъм.

Хърватска винарна например оглави през юли класацията за най-красивите винарни в Европа, изготвена от фериботната компания  DFDS. Винарната Ризман е разположена между Сплит и Дубровник и предлага невероятни гледки към Адриатическо море, моста Пелешац, органично отглеждани маслини и лозя.