Обзор

site.btaЩе понижи ли цените на жилищата данъчна промяна в Хърватия

Ще понижи ли цените на жилищата данъчна промяна в Хърватия
Ще понижи ли цените на жилищата данъчна промяна в Хърватия
Загреб, Снимка: БТА, Владимир Шоков

Хърватия планира промени в данъчното облагане на второто жилище, което често се отдава под наем за кратък период. Целта на мярката е да се спре растежът на цените на жилищата и наемите и да се повишат фискалните приходи.

Налогът не обхваща жилищата, в които се живее постоянно или са дадени под наем за най-малко десет месеца годишно.

Хърватия се превърна в една от водещите туристически дестинации в Европа, като почти една четвърт от семействата в страната с население 3,9 милиона души има втори дом или дори трети, които често се отдават под наем на туристи през сезона.

Както обясни през август министърът на финансите Марко Приморац, цитиран от хърватската версия на Форбс, досегашният данък за ваканционно жилище се разширява и обхваща недвижимите имоти, в които не се живее или не се дават дългосрочно под наем. Данъкът за вила досега е бил по желание, т.е. общините и градовете са можели да го въведат само ако са искали.

Наследство от социалистическото минало на страната е, че недвижимите имоти на практика не се облагат с данъци, отбелязва агенция Блумбърг.

Новият имотен данък ще се плаща от началото на идната година, след като бъде одобрен от парламента. Ще бъде на стойност от 0,6 евро до 8 евро на квадратен метър. Размерът ще се определя от общините и градовете в зависимост от различните данъчни зони. Решенията за размера на данъка трябва да бъдат взети до 28 февруари догодина, информират хърватските медии.

Приморац не даде точна оценка какви биха могли да бъдат приходите от новия данък, отбелязвайки на пресконференция миналия месец, че е “трудно да бъде прогнозирана сумата”.

Очаква се мярката да доведе до намаляване на краткосрочното отдаване под наем и по този начин да се преодолее проблемът с недостига на жилища и да се съживят продажбите на имоти в Хърватия на по-достъпни цени.

Сблъскваме се със силен растеж на цените на недвижимите имоти и наемите заради ниските данъци - не само на недвижимостите, но и на доходите от краткосрочни наеми. Сблъскваме се и с недостиг на работна ръка, каза при представянето на данъчната реформа в края на септември Марко Приморац, цитиран от хърватските медии.

Той посочи, че с реформата се цели повече да се облагат имотите вместо труда, което осигурява по-справедлива данъчна система, отбелязва хърватското издание „Дневник“.

Финансовият министър каза, че при сегашната ситуация хората предпочитат да инвестират в недвижими имоти вместо да влагат печалбата от бизнеса си в развитието му.

Какви са цените на жилищата в Хърватия

По данни на Евростат, публикувани този месец, Хърватия е сред страните в ЕС с най-голям растеж на цените на жилищата на годишна база през второто тримесечие – 10 на сто. За сравнение в България жилищата са поскъпнали с 15,1 на сто за същия период.

Според проучване, изготвено от сайта BestBrokers.com и цитирано от Евронюз, за да си купиш жилище от 100 квадратни метра в Хърватия ще са нужди 238 местни нетни заплати, а в България -199. 

Анализ на Икономическия институт на Загреб и Министерството на териториалното устройство, цитиран от телевизия Ен1, сочи, че в Хърватия цените на жилищата са най-високи в адриатически градове Дубровник и Сплит.

В Дубровник миналата година медиалната цена (половината жилища са били по-скъпи, другата половина – по-евтини от тази стойност) на квадратен метър е била 2940 евро, в Сплит – 2900 евро, а в Загреб – 2299 евро.

Най-ниска медиална цена е отчетена в източния хърватски град Вуковар – 235 евро.

Данъкът може да засегна около 800 000 имота. Почти всяко четвърто семейство в Хърватия притежава второ жилище, а някои имат и трето. Според преброяването през 2021 г.  231 000 къщи или апартаменти са описани като ваканционни домове, а други 600 000 жилищни имота са декларирани като празни или отдавани под наем краткосрочно, отбелязва Блумбърг.

Това означава, че планът за данъчни промени вероятно ще се натъкне на сериозна съпротива. Предишните правителства се провалиха в опитите си да го наложат, посочва агенцията.

Какъв ще бъде ефектът от промените 

Ако планът бъде реализиран, ще изгради една по-стабилна данъчна основа, а също така вероятно ще повиши цените в туризма, който допринася с около 20 на сто за брутния вътрешен продукт и е най-големият сектор в страната.

Ведрана Прибичевич, преподавател в частното учебно заведение “Загребското училище по икономика и мениджмънт”, коментира пред Блумбърг, че секторът на луксозния туризъм може да прехвърли тежестта от новия данък върху туристите. По думите й обаче в крайна сметка това „може да наложи преминаване към дългосрочно отдаване под наем или дори продажби, създавайки недостиг на пазара за наеми за туристи“.

В анализ на движението на цените на жилищата на икономистката от Райфайзенбанк ( Raiffeisenbank) Елизабета Саболек, цитиран от хърватското издание „Нови лист“, се посочва, че „ една от целите на данъчните промени от 1 януари 2025 година е повишаване на предлагането на недвижимости за живеене, което би трябвало да доведе до стабилизиране или евентуален спад на цените, като по този начин и цените на жилищата станат по-достъпни“.

От Райфайзенбанк отбелязват, че задлъжнялостта на домакинствата като дял от БВП в Хърватия е по-ниска в сравнение с подобни на хърватския пазари, което би могло да означава потенциал за растеж на жилищните покупки. Ръстът на цените и лихвите от 2023 г. и в началото на 2024 г. обаче ограничава възможностите за закупуване на недвижим имот чрез кредит.

От друга страна търсенето на имоти от чужбина вече е спаднало до нивата от 2019 г. миналата година и ще остане умерено през 2024 г. Това отчасти се дължи на факта, че цените в Хърватия се доближиха много до тези в чужбина, че повишените лихви и други форми на инвестициите предлагат вече атрактивна възвръщаемост, а също така е последица и от икономическата ситуация и перспективите на пазара, от който идват клиентите (ЕС). Ето защо прогнозираме, че динамиката на растежа ще остане значително над средната за ЕС и еврозоната, но с вероятно забавяне на растежа на цените, особено през 2025 г., заключава Саболек.

Според икономиста Марияна Иванов обаче данъчните промени няма до доведат до съществени разлики със сегашната ситуация, особено ако новият данък е замислен, като замяна на данъка за вилите, който сега е от 0,60 евро до 5 евро на квадратен метър.

Никой няма да продаде недвижим имот, ако вместо пет евро трябва да плаща осем евро, каза тя пред хърватската секция на телевизия Ен1.

Според нея данъчната тежест ще бъде прехвърлена върху наемите. Тя отбелязва, че имотният данът се въвежда не като данък върху богатството.

Може да имате къща от 300 квадратни метра и няма да плащате допълнителен данък, а някой, който има два апартамента по 50 квадрата, ще бъде обложен с данък, което показва, че налогът е несправедлив, казва Иванов.

/ВН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:16 на 11.10.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация