site.btaАФП: Да се върне на подателя: блокирани в морето отпадъци предизвикват токсичен спор

АФП: Да се върне на подателя: блокирани в морето отпадъци предизвикват токсичен спор
АФП: Да се върне на подателя: блокирани в морето отпадъци предизвикват токсичен спор
Снимка: AP Photo / Michael Probst. Снимката е илюстративна.

В началото на юли, под парещата жега на пристанище Дуръс в Албания, 102 контейнера отплаваха към Тайланд, предизвиквайки драма в открито море, която показва опасностите, свързани с глобалната търговия с отпадъци. 

Според официални документи, прегледани от АФП, контейнерите са били пълни с отпадъчен материал, който е трябвало да бъде преработен и унищожен далеч от бреговете на Европа. Седмици по-късно обаче контейнерите все още са оставени на произвола на съдбата в Средиземно море, след дълги месеци колебания за това какво точно се изпраща и дали всичко е законно.

Огромно количество отпадъци редовно се изпраща в развиващите се страни – част от световен бизнес, при който западни държави възлагат управлението на своите отпадъци на Азия или Африка.

Тази практика отдавна се осъжда от екологични организации.

Въпреки критиките, търговията с управлението на отпадъци продължава да бъде на стойност милиарди долари. Само справянето с незаконен материал генерира между 9 и 11 милиарда годишно според Работната група за финансово действие (FATF) - водещ наблюдател, проследяващ незаконната търговия.

Световната банка изчислява, че около два милиарда тона отпадъци се произвеждат годишно по целия свят – очаква се да достигнат 3,4 милиарда тона до 2050 г.

От тези планини от отпадъци определена част се смята за опасна от регулаторите. Става дума за вещества, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве или околната среда поради тяхната химическа реактивност или нива на токсичност.

За да се регулира по-добре индустрията, Базелската конвенция – подписана през 1989 г. от 53 страни – забранява на членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да изпращат отпадъци в държави, които не са членки.

Но Албания, която не е член на ОИСР, може свободно да превозва отпадъци в чужбина.

                                           Индустриална одисея

Според съобщения в албанските медии материалът, събран в 102-та контейнера, идва от притежавания от Турция завод за стомана „Курум интернешънъл“ (Kurum International) в Елбасан, Централна Албания. 

Отпадъците първо бяха закупени от албанската компания „Соколяй“ (Sokolaj), която след това продаде материала на своята дъщерна фирма в Хърватия, „Джи Ес Минералс“ (GS Minerals), като товарът трябваше да бъде разтоварен в Тайланд за обработка.

Според документи, които са били видени от АФП, „Соколяй“ е етикетирал отпадъците като "железен оксид" – вещество, което не е забранено за превоз или считано за опасно.

Според „Соколяй“ анализ на веществото в контейнерите е извършен от лаборатория в Загреб.

Когато АФП се свърза с лабораторията, от там отказаха коментар, като заявиха, че „информацията може да бъде предоставена само на клиенти“.

Самата компания „Соколяй“ не е отговорила на въпроси какво има в контейнерите. И компанията, и хърватското ѝ дъщерно дружество отказаха исканията на АФП за коментар.

След това контейнерите отпътуваха за италианското пристанище Триест, където бяха качени на два товарни кораба, управлявани от световния корабен гигант "Мерск" (Maersk) – „Камптън“ (Campton) и „Кандор“ (Candor).

Докато корабите пътуваха по крайбрежието на Африка, Базелската мрежа за действие (Basel Action Network/BAN) - организация, специализирана в проследяването на токсични отпадъци, се свърза с „Мерск“. Информатор се е обадил на горещата линия на организацията, за да съобщи, че контейнерите превозват не само железен оксид, но и токсични отпадъци.

Според президента на организацията Джим Пъкет, от Базелската мрежа за действие са поискали „Мерск“ да спре корабите, когато те са били близо до южноафриканския бряг.

Корабите не са реагирали и са изключили своите транспондери, като са отплавали за Сингапур, твърдят от Базелската мрежа за действие.

След това организацията е сигнализирала на тайландските власти, които са отказали да позволят влизането на контейнерите.

„Правителството отказа да внесе повече от 800 тона прах от електродъгови пещи (EAFD) от Албания“, се казва в изявление на тайландския департамент за индустриални дейности.

EAFD е опасен страничен продукт, получаващ се по време на производството на стомана.

Пенчоме Саетанг, екоактивист, работещ с тайландското правителство, каза, че тази информацията е довела до отказа на властите.

„След като получи информация от неправителствени организации, правителството заподозря, че може да става въпрос за EAFD“, каза Саетанг пред АФП.

След известието от тайландското правителство, от „Мерск“ заявиха пред АФП, че са предали контейнерите на корабната компания „Ем Ес Си“ (MSC) в Сингапур, за да върне контейнерите в Албания.

„Мерск Камптън и Мерск Кандор превозват тези съмнителни контейнери от името на друга корабна компания. За нито един от тези контейнери не е декларирано, че съдържа опасни отпадъци“, казаха от „Мерск“ пред АФП. „Ако беше съобщено, че контейнерите съдържат опасни отпадъци, „Мерск“ щеше да откаже да ги превози“.

Потърсени от АФП, от „Ем Ес Си“ отказаха коментар.

                                                    Обратно към Европа

В края на август 102-та контейнера отплаваха обратно към Европа на борда на два кораба.

Албанският премиер Еди Рама защити пратките и се нахвърли срещу критиците, но отказа да позволи на контейнерите да се върнат в пристанищата на страната.

„Няма никакви доказателства, че тези отпадъци са токсични“, каза той на неотдавнашно парламентарно заседание.

„Дори и да са били опасни продукти, техният транспорт не е забранен нито в Албания, нито по света“, добави Рама, като каза, че обвиненията се основават на „злонамерени подозрения“.

От Базелската мрежа за действие отвърнаха на удара в отворено писмо до албанското правителство, като заявиха, че контейнери, превозващи опасни материали, не могат да бъдат изпращани без писменото съгласие на износителя, транзитните страни и властите на крайната дестинация.

„Нито една от тези държави не е дала съгласието си и следователно, ако се окаже, че контейнерите съдържат опасни отпадъци, пратките ще представляват „незаконен трафик“ съгласно член 9 от Базелската конвенция“, поясниха от Базелската мрежа за действие.

В Албания прокурори са започнали разследване на инцидента в сътрудничество с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и с международни партньори, се казва в официално изявление.

Към четвъртък сутринта 102-та контейнера все още са в морето, като товарът е разделен между един кораб край бреговете на Италия и друг, близо до Египет.

„Има шанс и да грешим“, каза относно материала Пъкет от Базелската мрежа за действие. „Но се съмнявам“.

 

Превод от английски: Магдалена Димитрова, Цветозар Цаков

/СГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:15 на 27.09.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация