site.btaМедиите в Северна Македония за очакванията от посещението на Мицкоски в Брюксел по отношение на евроинтергационния път на страната

Медиите в Северна Македония за очакванията от посещението на Мицкоски в Брюксел по отношение на евроинтергационния път на страната
Медиите в Северна Македония за очакванията от посещението на Мицкоски в Брюксел по отношение на евроинтергационния път на страната
Снимка: Маринела Величкова/БТА

„Премиерът (на Република Северна Македония Християн Мицкоски) отива в Брюксел, за да обясни разочарованието, а може да се върне с по-голяма „болка”. Това извежда в заглавие сайтът Рацин.мк в публикация за очакванията от двудневното посещение на Християн Мицкоски в Брюксел.

Според обявената програма премиерът на Република Северна Македония ще присъства на работен обяд с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заедно с лидерите на страните от Западните Балкани. Освен това Мицкоски ще има срещи с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей и с генералния директор на Генерална дирекция за съседство и преговори за разширяване Герт Ян Компан.

Според анализа на Рацин.мк основната причина за визитата е призивът на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей държавите кандидатки да презентират как се справят с реформите и задълженията, поети в процеса на евроинтеграция. 

„От това ще стане ясно за кои от тях ще се организира междуправителствена конференция, която се свиква след всяка фаза на преговорите, когато това, което е "отметнато" като съобразено с преговорните рамки за всяка държава, влиза в договора за присъединяване като изпълнено и се набелязват ангажиментите, които следва да бъдат изпълнени в следващата фаза”, пише изданието, припомняйки, че в началото на септември еврокомисарят по разширяването обяви, че "през ​​октомври се очаква да се проведат междуправителствени конференции със Сърбия и Албания и, евентуално със Северна Македония".

Според анализа, с изказването си Вархей намеква, че поради блокирането на процедурата за конституционни промени в Северна Македония, като условие за насрочване на втората междуправителствена конференция на страната с ЕС, Албания ще продължи преговорите за членство извън пакета със Северна Македония.

Премиерът Мицкоски каза вчера, че ако процесът на европейска интеграция бъде обсъден на срещите в Брюксел, той ще защитава македонските национални интереси, както го е правил, когато беше в опозиция, и сега като премиер министър”, пише изданието, цитирайки думите на Християн Мицкоски преди да замине за Брюксел, че иска да предаде голямото разочарование на гражданите на Северна Македония, че преговорите все още не са започнали.

„Не можем да започнем преговорите не защото не спазваме критериите от Копенхаген, а защото има изкуствено наложени пречки, каквито нито една нация, нито една държава не е имала”, каза вчера Мицкоски.

„Разбира се, процесът на евроинтеграция ще бъде обсъден в Брюксел, но запознатите с тези процеси и членовете на нашето правителство ще се сблъскат с това, което комисар Вархей говори отдавна и за което се казва от столиците на страните членки, а то е, че ако Северна Македония не покаже напредък, то двойката (Северна Македония-Албания), която съществува до сега, трябва да бъде разделена, за да не стане Албания жертва”, пише изданието. 

„Без конституционни промени условията няма да бъдат изпълнени. Нататък няма възможност за свикване на (междуправителствена) конференцията, но и за напредък на Северна Македония в процеса (на евроинтеграция). Ако се вземе предвид, че други страни, в този случай Албания, са готови да продължат, ЕК очевидно счита, че няма нужда да чака добрата воля от новото правителство в Скопие“, казва за изданието Андрея Стойковски от Института „Преспа”.

„На тази линия е и Симонида Кацарска от Института за европейски политики, която казва, че "е много вероятно Албания да проведе втората междуправителствена конференция през есента и с това да се разделим (Северна Македония и Албания) формално в процеса на присъединяване", цитира изданието мнението й.

Според Кацарска презентираното от Християн Мицкоски и Тимчо Муцунски „френско предложение плюс“ е създадено с цел начало на преговори, „но няма много информация за концепцията на правителството”.

„Освен предлагането на някаква форма на отложено действие на конституционните промени, отново се поставя въпросът за гаранции по въпроси от двустранен характер. Въпреки че ЕС признава двустранните спорове като предизвикателство в процеса, в методологията от 2020 г. позволява на страните членки по-голяма роля в преговорите. Освен че със сигурност е добре нашето правителство да присъства в Брюксел, ми е трудно да видя сценария, при който България бързо отстъпва, за да може да се направи междуправителствена конференция и със Скопие“, посочва пред изданието Кацарска.

Според Андрея Стойковски условието за напредъка на Северна Македония се съдържа в преговорната рамка, приета с консенсус от Съвета на ЕС. 

„Промяната на преговорната рамка отново предполага консенсус. С други думи, за това ще е необходимо всички държави членки да са съгласни, както и да не изтъкват нови условия, които да станат част от рамката. Ние преговаряме с 27 държави, което усложнява процеса. Освен спора или проблема с България, правителството възроди и този с Гърция, който смятахме, че сме затворили с Преспанското споразумение. Последното изявление на председателя на Конституционния съд относно Закона за езиците може да отвори нов спор с Албания. Добросъседските отношения са ключови за по-нататъшния напредък и лесно могат да бъдат разпознати като ново условие, което не смятам, че ни е нужно“, предупреждава Стойковски, според когото е „абсурдно правителството да очаква страните членки да приемат промяна в преговорната рамка, а парламентът (в Скопие) все още не е приел необходимостта от промяна на конституцията”.

Дали "френското предложение плюс" на правителството на Северна Македония ще бъде прието анализира и сайтът Локално.мк, който цитира и бившия вицепремиер по европейската интеграция и бивш посланик на страната Васко Наумовски, според когото дали предложението ще бъде прието "ще зависи от ангажираността на страните членки към процеса на разширяване и от искреността на техните декларативни ангажименти да го подкрепят".

"Ако ЕС има съществена воля за интеграция на Западните Балкани, могат да се намерят подходящи методи за постигане на това. В противен случай ще продължим да чуваме само думи на подкрепа, без конкретни стъпки от страна на ЕС, които да дадат резултат", казва Наумовски пред изданието.

В отговорите си за Рацин.мк от Министерството по европейски въпроси в Северна Македония „оставят възможност за искрица надежда, която свързват с унгарското председателство на ЕС”, че „ако до декември, по време на унгарското председателство, има напредък, ще се създадат условия и за междуправителствена конференция“.

„Детски приказки са, че България и Гърция ще сменят позицията си, както и идеята, че когато стане време за гласуване лидерите на тези две държави ще отидат да пият кафе в бюфета на сградата на Европейската комисия.  Суровата реалност е, че на 19 септември на делегацията на правителството на Северна Македония ще бъде казано да се прибере и да си напише „домашното“ и в най-добрия случай до края на годината да се върне с приложени конституционни поправки. Междувременно нека гледат да не задълбочават различията със съседите си, особено с България и Гърция”, пише Рацин.мк.

/СГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:07 на 19.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация