site.btaМайсторът на шевици Ани Йовева пред БТА: Изкуството на шевиците датира почти откакто човекът е измислил облеклото

Изкуството на шевиците датира почти откакто човекът е измислил облеклото. Първобитните хора са татуирали телата си с фигури и орнаменти, в които са влагали скрит смисъл, вярвали са, че те ще ги предпазят от болести и зли сили, ще омилостивят боговете, ще им донесат плодородие и здраво поколение. В миналото в нашите шевици са използвани около 120 различни бода, докато сега познаваме около 30-40. Това разказва в интервю за БТА майсторът на шевици Ани Йовева.

С българските шевици започнах да се занимавам сравнително късно – преди около 15 години. Опитвам се да ги пресъздавам максимално близо до техния автентичен вид – като цветове, материали, техники. Шевицата трябва да остане такава, каквато е достигнала до нас, споделя още тя.

Шевици на Йовева бяха представени на съвместната българо-турска изложба на български и турски шевици и носии, открита на 30 май в националния пресклуб на БТА в Анкара. Проявата бе организирана по инициатива на посолството на България в Турция.

Следва пълният текст на интервюто с г-жа Ани Йовева: 

Какво можете да ни разкажете за изкуството на шевиците?

Изкуството на шевиците датира почти откакто човекът е измислил облеклото и вродената му естетика е наложила да го украси по някакъв начин. Първобитните хора са татуирали телата си с фигури и орнаменти, в които са влагали скрит смисъл, вярвали са, че те ще ги предпазят от болести и зли сили, ще омилостивят боговете, ще им донесат плодородие и здраво поколение. Когато започват да се обличат в дрехи, тези татуирани символи преминават от кожата върху дрехата, като значението им се запазва. Разбира се, с течение на времето везбата става по-сложна като техника, материалите – по-разнообразни и по този начин се създават истински произведения на изкуството. Българските шевици са изключително красиви и разнообразни за малката територия на страната ни. Всяка област, всяко селище си има собствени особености, цветове, композиции. Като всяка мома, стремейки се да е с най-красива дреха, са се появили много разнообразни шевици, като в същото време, обаче, са повтаряли и старите образци, така, както са ги видели от своите баби и майки. Именно така до наши дни достигат праисторическите символи в бродерията ни. Знанието за тях се е изгубило, можем само да предполагаме кое как се е тълкувало. Имената на шевиците са заменени с по-близки до бита на българката или пък са кръщавани на везбарката, от която са взети като модел. Техниката на бродерия също е изгубила своето многообразие. В миналото в нашите шевици са използвани около 120 различни бода, докато сега познаваме около 30-40. 

Каква е символиката на шевиците?

Както вече казах, различни символи, извезани по дрехите на българката са имали за цел да я предпазят от зли сили, да спомогнат тя да зачене и роди дете, да я предпазят от опасностите на бременността и раждането, на мъжа да дадат здраве и сила, да донесат плодородие на нивите. Един от най-разпространените символи е този на Богинята-майка. Наричана е с различни имена в различните култури, но значението й е еднакво. Във везбените мотиви тя присъства силно стилизирана, като често нейната фигура е преплетена и с Дървото на живота. Бродирана е върху сватбените ризи или върху ризите на омъжените жени. Друг символ е Дървото на живота. Той е символ на семейството, както и на връзката между двата свята – земния и небесния. Свастиката – древен соларен символ, също присъства в много от българските шевици. Слънцето е най-важният фактор за живота на Земята и е обожествявано от много народи. По нашите земи култът към Слънцето присъства още при древните траки. Все още някои от самоковските шевици носят име „Слънцето“, „Малото Слънце“. Птици и животни също са бродирани в българските шевици – петли, пауни, коне, лъвове, също и митични същества – змейове и хали.

Какво е най-характерното за шевиците, представени в националния пресклуб на БТА в Анкара?

Шевиците, представени в клуба на БТА, бяха предимно самоковски. Бяхме се постарали да онагледим символите, които описах по-горе и които присъстват в самоковската везба – Слънцето, Богинята майка, свастиката, петли и пауни.

Има ли общи елементи между българските и турските шевици?

Да, мога да кажа, че има доста общи неща между българските и турските шевици. Растителните орнаменти по кърпи и учкури са много близки. Съответно има и разлики – златната бродерия при нас е много по-слабо изявена. Сърмата се използва само за акценти в нашата везба. Също така българските сокаени шевици – писан сокай, се изработват по същия начин както в турската везба. Те са силно повлияни от нея.

Какво можете да ни споделите за уъркшоповете, които проведохте по време на посещението Ви в Турция? Имаше ли интерес към занаята за изработване на шевици сред младите хора в Турция?

Работилничките, които проведохме, бяха много зареждащи и стимулиращи. Много се надявам да са харесали на участничките от турска страна. Бях подготвила мини-комплектчета „Първи стъпки в самоковската шевица“ - един мъничък елемент от самоковска шевица, в който участват три от най-използваните и характерни бода. В указанията тези бодове са представени схематично и описани кой след кой се работи. Студентите от Колежа за мода в Бейпазаръ (окръг Анкара) не бяха много опитни във везбата, на някои им беше за първи път, но всички проявиха много старание. В института Олгунлашма аудиторията беше от по-възрастни жени, които вече имаха някакъв опит във везбеното изкуство. Там за краткото време, което имахме, успяха да избродират целия елемент. Най-голямо затруднение им създаде специфичният бод за пълнеж от самоковската везба, който не върви по ред на нишките на платното, а по диагонал. Диалектното му наименование е „пунежички“ бод – от „пунеж“- пълнеж. 

Много бях впечатлена от това как е организирано обучението на тези дами в Анкара. Това, че има място, в което се съхраняват и изучават старите везбени и ръкоделни техники и това място е "много добре обгрижвано" от държавата. При нас такова място не съществува, пазителите на народните занаяти са едни ентусиасти, които правят всичко сами и ако се налага с този занаят да си изкарват прехраната, са много затруднени. Ако пък някой иска да се научи било на везба или плетиво, трябва да се включи в платени курсове или да чака било музей, било читалище да спечели проект, финансиран по някоя програма, която да обезпечи заплащането на преподавателите. Никъде в училищата или университетите не се учи нищо подобно.

Планирате ли нови подобни прояви зад граница? Добива ли повече популярност това изкуство?

Този проект бе осъществен със съдействието на Снежана Йовева - директор на Държавен културен институт към министерство на външните работи, българското посолство в Анкара – в лицето на посланик г-н Ангел Чолаков, който ни изпрати покана да гостуваме с изложбата, г-жа Даниела Николова, първи секретар в посолството, която успя да ни намери точната публика и контакти, разбира се и Национален фонд Култура, който финансира нашето пътуване. Засега не планираме друга подобна изява, но ако получим покана, с удоволствие бихме направили всичко възможно за подобно събитие.

Откога се занимавате с това изкуство?

По образование съм художник-приложник. От ранна детска възраст обичам да правя нещо с ръцете си. На 12 години започнах да бродирам, а баба ми ме научи да плета на една кука. Освен плетенето ми показа и как се прави шита дантела. Затова се иска повече майсторство и най-вече точно око, защото не може да се разплете – стегне ли се възелчето, само с рязане се оправя.
Средното си образование завърших в София, ССХУ за Приложни изкуства. Там научих и тънкостите на калоферската дантела. 

С българските шевици започнах да се занимавам сравнително късно – преди около 15 години. Опитвам се да ги пресъздавам максимално близо до техния автентичен вид – като цветове, материали, техники. Много рядко си позволявам да видоизменям шевица. Тя трябва да остане така, както е достигнала до нас.

Какво Ви вдъхновява най-много?

Вдъхновение за творбите си намирам най-често в националните ни носии, в картини на художници, в музейни експонати.
Идеите за следващите ми произведения се раждат още преди да съм завършила предишните, често работя по няколко неща наведнъж… обичам да са разхвърляни около мен, да ги гледам. Доста непостоянна съм в хрумванията си. Всяко ново изделие, което излиза изпод пръстите ми, ме вдъхновява за следващото – по-красиво и по-различно от предишното. 

Има ли интерес сред младите хора в България към изкуството на шевиците?

Работила съм по много проекти за опазване на старите техники за везба и дантела. В Самоков се учихме да плетем калоферска дантела, да правим шита дантела, даже бяхме на седянка в Боровец. Преди три години музеят в град Дупница ме покани да обучавам млади жени по техния спечелен проект „Да везем като баба“. Това начинание се увенча с голям успех – участваха две групи по 15 жени, не само от Дупница, ами и от София и Перник. В резултат на което вече имаме изработени две пълни носии-възстановки, а създателките им вече мислят за следващи предизвикателства.

Правила съм и собствени обучения в София и Пловдив за начинаещи и напреднали. Имам разработени учебни помагала за използваните бодове в българската бродерия.

Малко са младите хора, които искат да се научат да изработват шевици. По-скоро има интерес към самите шевици от чисто потребителски характер – младежите харесват да носят облекла с шевици, било щампирани върху тениски или машинно избродирани, но не посягат към иглата, за да си ги направят сами. Разбира се, има и изключения и в тях ми е надеждата, че това изкуство няма да изчезне.