Приемането на резолюцията за Сребреница в Общото събрание на ООН ще застраши дълготрайния следвоенен процес на изцеление в Босна и Херцеговина и ще предизвика вътрешни конфликти, гласи доклад на правителството на Република Сръбска, цитиран от регионалната телевизия Ен 1.
През април в ООН бе предложена проекторезолюция, която призовава 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г., и която осъжда отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците. Босненските сърби, Сърбия и нейните съюзнически в ООН страни не признават геноцида и са против приемането на резолюцията. Насроченото за днес заседание на Общото събрание на ООН, на което се очакваше гласуване по предложената резолюция, бе отложено.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година, съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати.
„Приемането на резолюцията ще означава награждаване на един недисциплиниран посланик на Босна в ООН (Златко Лагумджия) за неуважение на Конституцията, фалшиво представяне на позицията на Босна и принос към по-нататъшното нарушаване на конституционния ред в Босна“, пише в доклад на правителството, изпратен до Съвета за сигурност на ООН.
В доклада се подчертава, че за Република Сръбска е крайно неприемливо задвижването на такава „антисръбска резолюция в Общото събрание на ООН, която има за цел да дестабилизира, делегитимира и вероятно премахне Република Сръбска“.
Отбелязва се, че Председателството на Босна не е дало позволение на никого да се застъпва за резолюцията за Сребреница, а Председателството е единственото тяло, отговарящо за външната политика на Босна.
Правителството на Република Сръбска посочва, че убийството на невъоръжени боеспособни мъже в Сребреница преди почти 29 години „несъмнено е ужасно военно престъпление и Република Сръбска винаги е подкрепяла енергично провеждането на съдебни дела и наказанието на отговорните за това престъпление“, но „голяма част от населението на Босна и много специалисти са установили, че престъплението в Сребреница не отговаря на дефиницията за геноцид“.
В доклада се подчертава, че резолюцията ще бъде „едностранен и подчертано антисръбски документ, който не признава, че всички държавотворни народи в Босна – сърби, хървати и бошняци – са претърпели ужасни страдания след военните престъпления“.
„Резолюцията е изготвена така, че да покаже, че жертвите бошняци в Сребреница са единствените жертви на войната, чиито животи имат значение. А престъплението в Сребреница през 1995 г. последва след етническа чистка на региона от мюсюлманските войници бошняци, в която стотици сръбски деца, жени и старци бяха умишлено измъчвани и убивани“, пише още в доклада на правителството на Република Сръбска.
На 11 юли 1995 г. мюсюлманският анклав Сребреница е превзет от босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Босненските сърби избиват 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, намиращи се в анклава, обявен за зона за сигурност от ООН. Масовото клане, обявено на 26 февруари 2007 г. от Международния съд в Хага за геноцид, е най-тежкото кръвопролитие в Европа след Втората световна война (1939-1945).
Очаква се на 9 май да се проведе заседание на Съвета за сигурност на ООН за резолюцията за Сребреница, а гласуването в Общото събрание ще бъде в седмицата между 11 и 16 май.
/ВН/
news.modal.text
