site.btaИнформационната и транспортната свързаност, добросъседските отношения и образованието бяха акцент на конференцията в Скопие по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще" на БТА
Информационната и транспортната свързаност, добросъседските отношения и образованието бяха акцент на Третата трансгранична конференция по проекта на БТА "Европа на Балканите: Общо бъдеще", която се проведе днес в Скопие, Република Северна Македония. Участниците в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил се включиха във форума малко по-късно.
Третата трансгранична конференция откри генералният директор на БТА Кирил Вълчев. В своето слово той заяви, че "БТА работи за общото бъдеще на информационната свързаност на Балканите".
"Балканските новини присъстват в БТА от първия ѝ ден - от шестте новини на 16 февруари 1898 г. по две са от Цариград и Атина. Самостоятелен отдел за балканските страни в агенцията има от 1951 г., а от 2021 г. "Балкани" е вече дирекция. От 1973 г. БТА обявява и "Спортист на Балканите" - класация, която прави с участието на спортните редакции на всички балкански новинарски агенции. През септември 2022 г. БТА стана седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ), в която участват 12 агенции. БТА поддържа обновената интернет страница на АБНА - ЮЕ, в която всеки ден има по една новина на английски език от всяка балканска агенция - член на асоциацията", припомни Кирил Вълчев.
Той бе категоричен, че информацията е в основата на всяко разбирателство и увери, че БТА прави големи усилия да осигурява повече знание за съседите на България.
Информацията свързва хората, но информацията знае как да разделя хората, каза генералният директор на държавната информационна агенция в Северна Македония - МИА, Драган Антоновски.
Агенциите са стълбовете за създаване на професионална, фактологично вярна информация, на тази комуникация, за да се доближим един до друг, да научим повече един за друг. Защото обикновено, когато не знаеш нещата, тогава имаш поле за дезинформация, каза още Антоновски.
Посланикът на страната ни в Република Северна Македония Ангел Ангелов посочи, че като държава членка на ЕС сме задължени да отделяме част от нашия бюджет за помощ за развитие. Има пет държави кандидатки за членство в Европейския съюз, на които помагаме с различни проекти и една от тях е Република Северна Македония, заяви той.
Като важни акценти той открои свързаността и сближаването, давайки за пример съвместния проект между статистическите институти на двете страни, както и партньорството между информационните агенции БТА и МИА.
"Това е една много малка част от това, което правим, от помощта за развитие. Основната част, през последните години, като че ли е свързана с подпомагане на децата и хората в неравностойно положение. Изградихме един дневен център за деца за аутизъм в Скопие, след това изградихме същия дневен център за деца с аутизъм в Охрид", разказа още българският посланик.
Дипломатът Елена Слатинска-Ованесова допълни и подкрепата за издаването на книги, сред които даде за пример "История на Охридската архиепископия" от Иван Снегаров и други.
По отношение на свързаността беше засегната и темата за транспортен коридор номер осем.
Изграждането на железопътната линия между Република Северна Македония, България и Албания не е лесна задача, каза Дритон Руси, помощник-директор на "Железопътна инфраструктура" в Република Северна Македония. За Република Северна Македония коридор 8 е цел за свързване с България и Албания, добави Руси.
Като гранична община за нас е изключително важно да има добросъседство и добра комуникация между България и Република Северна Македония, заяви кметът на Кюстендил Огнян Атанасов.
"От двете страни на границата – Крива Паланка и Кюстендил, са едва на 40 километра един от друг. Толкова е пътят от Кюстендил до втория по големина град в областта – Дупница. Ние сме редовни посетители на Крива Паланка, както и жителите на Крива Паланка са редовни посетители на Кюстендил", каза още Атанасов.
Програмите за трансгранично сътрудничество създадоха капацитет в общините за управление на проекти, финансирани по европейските фондове, но създадоха и много отношения между хората по границата, заяви заместник-кметът на Община Кюстендил Николай Дочев. Той припомни, че трансграничният регион от българска страна обхваща областите Благоевград и Кюстендил, а от страна на Република Северна Македония обхваща районите за планиране Североизточен, Източен и Югоизточен с центрове Куманово, Щип и Струмица.
Темата за образованието също не отсъства по време на конференцията. EDU Center насърчава устойчивото развитие на индивиди и групи по линия на културата, изкуството и образованието, чрез използването на иновативни, формални, неформални и креативни методи и решения, каза Стефана Маркович, координатор на проекти.
Тя даде пример с проекта "Култарт", който има за цел да укрепи творческите и предприемаческите умения на учениците и образователната общност, чрез създаване на вдъхновяващи работни пространства, организиране на образователни и социални събития и предоставяне на персонализирани услуги за стимулиране на техния растеж. Маркович посочи, че за реализацията на проекта са привлечени партньори от Естония, Португалия, Кипър, България, Гърция, Италия и Австрия. Това важно партньорство, освен растеж и обмен на опит и добри практики, представлява и кооперативна връзка, която е основната конвергентна сила на Европа и на европейското семейство, към което страната ни се стреми, каза Маркович.
Проектът "Европа на Балканите: Общо бъдеще" се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект "Европа в България: общо бъдеще". Сред целите на проекта са: по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, вкл. на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от ЕС чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението ѝ на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване. Това е пореден проект след "Европа в България: Общо бъдеще", осъществен от БТА.
Началото на поредицата от конференции по проекта бе дадено на 20 декември миналата година в София. Първата регионална конференция по проекта се проведе на 16 януари в Русе, където кметове и експерти обсъдиха новостите за периода 2021-2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014-2020 година. На следващия ден БТА бе домакин на първата трансгранична конференция Букурещ-Русе. Трансгранична конференция по проекта се проведе също в Одрин и Хасково.
До момента са осъществени и конференции в градовете Разград, Велико Търново, Силистра, Габрово, Бургас, Сливен, Ямбол, Казанлък, Благоевград, Стара Загора. В периода до август 2024 г. БТА ще организира дискусии в пресклубовете си във Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Самоков, Смолян, София, Търговище, Хасково и Шумен, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Солун.
/ВЙ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text