Срокът за получаване на необходимата според закона в Северна Македония гражданска подкрепа за участие в президентските избори изтича на 8 март, но вече е ясно, че в президентската надпревара ще участват поне 7 кандидати.
Само за часове вчера, след като огромни опашки се извиха пред офисите на Държавната избирателна комисия в Скопие, настоящият президент на страната Стево Пендаровски, подкрепен от СДСМ, и депутатът Гордана Силяновска - преподавател по конституционно право, която е издигната от ВМРО-ДПМНЕ, събраха необходимите минимум 10 000 подписа, за да потвърдят гражданската подкрепа за кандидатурите си. Пендаровски и Силяновска вече имат и подписите на поне 30 депутати от двете партии, което представлява другата законова възможност за издигане на кандидат за президент на Северна Македония.
Пендаровски и Силяновска се смятат за фаворитите в кампанията. Очаква се двамата да стигнат до балотаж на 8 май, което вече се е случвало на предишните президентски избори през 2019 г., спечелени от Пендаровски.
Вербалните атаки между двете партии се засилиха с двата конгреса, които ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ съответно, проведоха през уикенда. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски изрази надежда, че гражданите на Северна Македония ще помогнат на Пендаровски да напусне държавата след изборите, припомняйки изявление на настоящия президент, че хората си тръгват от Северна Македония и самият той би живял в чужбина, ако не е президент. Пендаровски пък обеща да стане член на ВМРО-ДПМНЕ, ако опозиционната партия, когато дойде на власт, убеди България да промени конституцията си, за да впише в нея "македонците, като национално малцинство".
Другата вече оформена надпревара е между двама лекари, издигнати от политически партии на етническите албанци в Северна Македония. Опозиционните албански партии издигнаха невролога Арбен Таравари, а най-голямата партия на етническите албанци - Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), издигна настоящия министър на външните работи Буяр Османи, който по професия е коремен хирург.
Издигането на кандидатурата на Таравари промени плановете на ДСИ за излъчване на консенсусен кандидат заедно със СДСМ, както бе на изборите през 2019 г., и така се стигна до кандидатурата на Буяр Османи. Той беше и първият кандидат за президент, който успя да събере необходимите 10 000 подписа още в края на четвъртия ден от началото на срока. Ден по-късно това направи и Арбен Таравари.
Идеята на Таравари - неговата партия „Алианс за албанците” да участва на предстоящите двойни избори заедно с албанските опозиционни партии, предизвика разцепление в нея. Две отделни заседания на Централния съвет и два отделни конгреса доведоха до това съдът в Тетово да решава дали той или бившият председател на партията Зиядин Села представлява "Алианс за албанците".
И от двата спектъра на албанските партии в Северна Македония обаче имат едно и също искане - президентът на страната да се избира не в преки избори, а от парламента, което може да стане само с промяна в конституцията. Общото и в двата блока на албанските партии е и настояването да бъдат гласувани промените в конституцията, с които българите да бъдат вписани в основния закон, което е условие за начало на преговори с ЕС.
Още трима кандидати успяха да съберат досега необходимия брой подписи за участие в президентските избори. Кметът на Куманово Максим Димитриевски беше издигнат от партията, която създаде през миналата година - ЗНАМ, но политическата му биография е свързана със СДСМ. Като неин представител той беше депутат и спечели кметското място в Куманово, но поради разногласия с ръководството на СДСМ, на последните местни избори се яви като независим.
Със СДСМ, но и с Либерално-демократическата партия (ЛДП) е свързана политическата кариера и на Стевчо Якимовски, който беше издигнат от партия ГРОМ. Якимовски е бил министър на икономиката и на труда и социалната политика, три пъти е избиран за кмет на община Карпош в Скопие - веднъж издигнат от ЛДП, веднъж от СДСМ, а на последните местни избори и като независим, подкрепен от ГРОМ. В интервютата, които даде след като се кандидатира, Якимовски заяви, че се е учил от „най-добрия политик - Йосип Броз Тито”.
Необходимите подписи, за да участва в президентската надпревара, събра и преподавателят по политически науки Биляна Ванковска, която за втори път прави опит да се кандидатира за президент, този път издигната от Левица. През 2014 г. тя не успя да събере необходимата гражданска подкрепа като независим кандидат. Програмата на Ванковска, по чиито думи "част от посолствата няма да харесат", е включено излизане на страната от НАТО. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски обвини кандидатката на Левица, че заедно със Стевчо Якимовски от ГРОМ, имат роля да бъдат "опозиция на опозицията", за да намалят потенциала на кандидата на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова.
В изявление вчера, след като даде подписа си в подкрепа на Гордана Силяновска-Давкова, Мицкоски попита Ванковска и Якимовски дали на втория тур на президентските избори ще дадат гласовете си за кандидата на СДСМ Стево Пендаровски.
"Ванковска е опозиция на всички - от първия до последния", написа във Фейсбук профила си кандидатката на Левица, а Якимовски, отново през социалните мрежи, отговори, че никога не е бил марионетка и не приема второстепенни роли.
Въпреки че избирателите могат да подкрепят с подписите си повече от един кандидат, подписките на останалите кандидати за участие в президентските избори, подали документи в Държавната избирателна комисия, все още не могат да се доближат до необходимия брой.
Без нито един подпис остана Томе Николоски, който, според представянето си в социалните мрежи, е бизнесмен и политик. Още в първия ден от кампанията той обяви, че ще я бойкотира, след като не е получил отговор от председателя на Държавната избирателна комисия Александър Дащевски на искане подписи да могат да се събират във всички общини в страната.
Според закона в Северна Македония гражданите трябва да отидат до един от 34-те офиса, разкрити от Държавната избирателна комисия, за да подкрепят с подписа си един или няколко кандидати за президент. Подкрепа може да бъде дадена и пред обявени от комисията нотариуси, по местоживеене.
Господин Попоски от Вевчани, строителен работник и земеделец, както се е представил на Фейсбук страницата си, до този момент е събрал 119 подписа. Той търси подкрепа за кандидатурата си с призиви през социалните мрежи. Вевчани е известен с карнавала си, иронизиращ процеси и политики, а на страницата във Фейсбук „Мое Вевчани” се появиха шеговити коментари, че „партиите си имат кандидати (за президент), а Вевчани - Господин”.
Сред кандидатите с не особено голяма подкрепа от гражданите - 204 подписа, според справката на Държавната избирателна комисия, е и Зорица Цветковска, представител на партията Десна, чийто доскорошен председател Люпчо Палевски е заподозрян за двойно убийство, което разтърси страната в края на ноември, и се чака екстрадирането му от Турция, където беше арестуван. В програмата на Цветковска е записано, че ако бъде избрана за президент, ще стартира инициатива за референдум за прекратяване на договорите с Гърция и България. Цветковска твърди също, че не би подписала указ, на който името на държавата е Северна Македония.
Първият кандидат за президент, който обяви кандидатурата си - Вело Марковски, също трудно ще достигне необходимия брой подписи. До вчера вечерта за него са се подписали 1466 избиратели. Марковски е член на ВМРО-ДПМНЕ и когато обяви кандидатурата си, изрази очакване, че ще бъде подкрепен от опозиционната партия, а в интервю в края на миналата седмица заяви, че е разочарован, че това не се е случило.
Със същия призив за подкрепа започна кампанията си и друг член на ВМРО-ДПМНЕ - Георги Манасков, който до вчера вечерта е събрал 429 подписа. На пресконференция в неделя Манасков настоя да бъде спряна цялата процедура по събиране на подписи заради нередности.
Кандидатурата на Босненския демократичен съюз - юриста и граждански активист Мерсиха Смайлович, е събрала до неделя вечерта 1596 подписа.
Срокът за събиране на гражданска подкрепа за кандидатите за президент на Република Северна Македония изтича в полунощ на 8 март.
/СГ/
news.modal.text
