Разпокъсано Шенгенско пространство не е решение, Брюксел не би приел тристранен, балкански Шенген. Това каза в интервю за БТА румънският евродепутат Николае Щефануца.
“Не виждам как подобна мярка, при която шенгенска държава като Гърция има свой „мини Шенген“ с още две държави, които не са част от единното европейско пространство, може да бъде приета от Брюксел. Трудно би било и от практическа гледна точка”, коментира заместник-председателят на групата на Зелените в Европейския парламент.
Според него обаче Букурещ и София могат да постигнат споразумение за облекчаване на трафика по границите на двете страни и да тръгнат заедно да си търсят правата в Брюксел.
“Трябва да имаме повече общи външнополитически проекти. Да се синхронизираме и във външнополитическо отношение. И след като и двете страни влязат в Шенген, бих искал също да видя влак, свързващ Букурещ със София за по-малко от четири часа”, смята румънският евродепутат.
Според него Шенген не съществува наполовина. “Когато си с единия крак в автобуса, ще влезеш и с другия. И Австрия няма да може до безкрай да изтъква аргументи за миграцията. Трябва да продължим натиска”, убеден е той.
Следва интервюто, което Николае Щефануца даде за БТА.
Господин Щефануца, реалистична ли е идеята за премахване на контрола по сухопътните граници между България, Гърция и Румъния или иначе казано за така наречения регионален, балкански, тристранен Шенген? Идея, която колегата Ви Дачиан Чолош лансира наскоро заедно с българския депутат Даниел Лорер, румънския евродепутат Влад Георге и гръцкия - Георгиос Кирцос и която бе отхвърлена в началото на тази седмица от еврокомисаря по транспорта Адина Вълян.
Не знам доколко е реалистичен подобен подход. От моя гледна точка разпокъсано Шенгенско пространство определено не е решение. Не виждам и как подобна мярка, при която шенгенска държава като Гърция да има свой „мини Шенген“ с още две държави, които не са част от единното европейско пространство, може да бъде приета от Брюксел. Трудно би било и от практическа гледна точка.
А мини Шенген? Между България и Румъния?
И тук съм скептичен, че подобно решение може да бъде прието от Брюксел. Вярвам обаче, че може да се постигне споразумение между Букурещ и София за облекчаване на трафика по границите на двете страни. Мисля за часовете, които румънските туристи прекарват през лятото, когато чакат да влязат в България, било за транзитно преминаване, било за спокойна ваканция на българското крайбрежие. На практика започват ваканцията си с няколко часа закъснение. Да не говорим за шофьорите на камиони, които чакат дълго и упорито на Гюргево/Русе и Негру Вода, както и на другите фериботни пунктове. Отдавна трябваше да се мисли за решение в тази посока.
Какво могат и трябва да направят Румъния и България оттук нататък по отношение на Шенген?
Със сигурност трябва да имат по-силен глас в Брюксел. И да тръгнат заедно да си търсят правата. В края на миналата година в Букурещ се чуха гласове за отделяне на Румъния от България. Това би било голяма грешка. Първо, защото това би означавало някои ненужни допълнителни разходи по границата между Румъния и България, които, след като и двете страни влязат в Шенген, ще се превърнат в пари, хвърлени на вятъра. Второ, защото отделянето би означавало влошаване на двустранните отношения. И не на последно място, Европейският съюз ни гледа като пакет. Трето, подобно решение би се гледало с голям скептицизъм от нашите западни партньори.
Така че може би трябва да имаме повече общи външнополитически проекти. Виждам, че започнахме да задвижваме съвместни инфраструктурни проекти, което е много добре. Да се синхронизираме и във външнополитическо отношение. И след като и двете страни влязат в Шенген, бих искал също да видя влак, свързващ Букурещ със София за по-малко от четири часа.
Ще се присъединим ли към Шенгенското пространство и със сухопътните граници до края на годината?
Новината, че от март ще влезем в така наречения въздушен Шенген предизвика смут и голямо недоволство сред населението. Но мисля, че трябва да гледаме на тази новина с оптимизъм, защото Шенген не съществува наполовина. Когато си с единия крак в автобуса, ще влезеш и с другия. И Австрия няма да може до безкрай да изтъква аргументи за миграцията. Трябва да продължим натиска. Като заместник-председател на групата на Зелените в Европейския парламент предложих да изпратим много ясно послание, че се нуждаем от сухопътен Шенген сега. Всички тези камиони, които сега стоят на границите, произвеждат огромно замърсяване, не по-малко от 46 000 тона въглероден диоксид годишно.
На този фон фермерските протести в цяла Европа набират все по-голяма сила. Как могат да бъдат решени проблемите им, в частност тези на румънските фермери?
Напълно разбирам гневните фермери, на които ножът им е опрял до кокала. Всички сме засегнати от растящите цени. Става все по-малко изгодно да имаш бизнес в селското стопанство в контекста, в който инфлацията е излязла извън контрол в много краища на Европа. В същото време обаче не смятам, че забраната на украинското зърно е решение за проблемите на румънските и българските фермери.
Не съм съгласен и с това, което прави например румънският министър на земеделието, когато обвинява Европейския съюз за всички недостатъци. Не познавам точната ситуация в България, но Румъния прибира поне 2 милиарда евро годишно за фермерите от Европейския съюз. Без тези пари румънските фермери със сигурност щяха да фалират. Без ЕС ще бъде загубен голям пазар, както и отварянето към други световни пазари. Затова бих препоръчал на националните власти да се въздържат от прехвърляне на вината върху Брюксел.
Що се отнася до конкретните мерки, поисках като заместник-председател на групата на Зелените в ЕП да помогнем и на малките фермери, които имат малко земя, но полагат големи усилия и им е много по-трудно от големите корпорации в селското стопанство. В същото време те се занимават с устойчиво, чисто и екологично земеделие. Затова поискахме от Министерството на земеделието да увеличи субсидиите за тези стопани, които не използват пестициди. Силно вярвам, че трябва да подкрепяме онези европейски фермери, които обичат земята, а не само парите, които правят от нея.
Споменахте преди малко румънския министър на земеделието и развитието на селските райони Флорин Барбу. Казахте, че националните власти трябва да се въздържат от прехвърляне на вината върху Брюксел. Как ще коментирате тогава намека на Барбу, че европейския комисар по земеделието Януш Войчеховски трябва да подаде оставка.
Това е част от същата стратегия, за която ви споменах, Букурещ да прехвърля вината на някой друг, в случая на Брюксел. Не знам дали да се смея или да плача.
Интересно е, че в земеделието имаме комисар от “Право и справедливост”. Партията е част от европейското семейство на консерваторите и реформистите, както и националистическата партия „Алианс за единство на румънците“ (AUR). Само дето AUR, която обикновено е остър критик на Европа, не каза нищо за името на поляка.
Но такива са екстремистите, лицемери. Знаете ли, че в Брюксел поискаха премахване на земеделските субсидии, но гласуваха и против ограничаване на субсидиите за тези, които вземат над 100 хиляди евро? След това цялата партия AUR отива на протестите на фермерите и плаче на рамото им. И пак екстремистите са тези, които казват, че "Европа ни трови", но същите политици гласуваха за всякакви пестициди, които убиват пчелите и тровят и нас.
Що се отнася до искането на румънския министър на земеделието, то изглежда е само малка буря в чаша вода в контекста, в който наближават изборите за Европейски парламент и мандатът на Войчеховски е към своя край. А с Доналд Туск, който сега е на власт, дните на настоящия еврокомисар са повече от преброени.
Какво очаквате от изборите за Европейски парламент?
Очаквам хората да гласуват. Ще се кандидатирам самостоятелно на изборите за Европейски парламент в Румъния. Няма да ми е лесно, без да имам зад гърба си партия, освен тази на Европейските зелени. Но съм оптимист за шансовете си да получа още един мандат.
Силно вярвам, че и Румъния, и България, и цяла Източна Европа се нуждаят от зелени политики. Те трябва да останат в челните редици на тази нова индустриална революция. За тези 15 години нашите страни успяха доста да наваксат от пропастта със Запада. Мисля, че не е уместно отново да тръгнем срещу течението.
Също така силно вярвам, че Румъния се нуждае от чист въздух, ефективен обществен транспорт, възможности за младите хора и, може би най-важното, зачитане на човешките права за всеки гражданин.
С тази платформа реших да се кандидатирам за изборите за Европейски парламент на 9 юни и съм оптимист, че ще мога да прекрача прага като независим и да получа нов мандат.
/ВН/
news.modal.text
