Няма риск Австрия да претендира, ако България, Румъния и Гърция решат да сключат тристранно споразумение за премахване на контрола по сухопътните граници между трите държави. Това заяви румънският евродепутат Еуджен Томак в интервю за БТА.
По думите му за подобен ход не е нужно и съгласието на Европейската комисия. “Тя трябва само да бъде уведомена”, обяснява Томак и допълва, че “това е естествено решение, към което нашите правителства могат да прибегнат предвид унижението, на което румънските и българските граждани са били подложени толкова години”.
В отговор на въпрос на БТА евродепутатът от Европейската народна партия изрази мнение, че правителствата на Румъния и България не са имали обща стратегия за Шенген до 2022 г. и комуникацията между Букурещ и София по този въпрос е била “повърхностна”.
Следва интервюто, което Еуджен Томак даде за БТА. То е второто от поредица интервюта с румънски евродепутати от различните политически групи в ЕП с фокус Шенген.
Господин Томак, реалистична ли е идеята за премахване на контрола по сухопътните граници между България, Гърция и Румъния или иначе казано за така наречения регионален, балкански Шенген? Идея, която колегата Ви Дачиан Чолош лансира преди седмица заедно с българския депутат Даниел Лорер, румънския евродепутат Влад Георге и гръцкия - Георгиос Кирцос.
Всъщност това изобщо не е нова идея. Предложението за премахването на границите между нашите държави беше направено веднага след решението на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през 2022 г., когато ни беше отказано влизане в Шенгенското пространство. Днес нашите държави вече са в Шенген, но частично. Като се има предвид, че Гърция няма пряка граница с никоя друга държава-членка на ЕС, освен с България, е необходимо само тристранно споразумение между участващите държави. Дори не е необходимо съгласието на Европейската комисия. Тя трябва само да бъде уведомена. Няма риск Австрия да претендира. Не смятам, че такова решение кара някого да се чувства неудобно. Това е естествено решение, към което нашите правителства могат да прибегнат предвид унижението, на което румънските и българските граждани са били подложени толкова години.
Какво могат и трябва да направят Румъния и България оттук нататък по отношение на Шенген?
На първо място трябва да се каже, че правителствата на Румъния и България нямаха обща стратегия за Шенген до 2022 г. и комуникацията между Букурещ и София по този въпрос беше повърхностна. Това е грешка, която трябва да се поправи. Разбира се, обща позиция, обща стратегия за действие може да доведе до по-добри резултати за по-кратко време.
По-добри резултати за по-крато време означава ли, че ще се присъединим към Шенгенското пространство и със сухопътните граници до края на годината?
Ако Съветът по правосъдие и вътрешни работи не вземе решение за сухопътното влизане на Румъния и България от 1 януари 2025 г., догодина няма да се случи абсолютно нищо. Особено след като Белгия, страната, която председателства Съвета на ЕС, има парламентарни избори в същия ден, в който са изборите за Европейски парламент - на 9 юни. Остава да видим дали тя ще реши да включи през март в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи влизането ни по суша.
На този фон фермерските протести в цяла Европа набират сила. Част от недоволните планират да блокират Брюксел по време на следващия Европейски съвет. Как могат да бъдат решени проблемите им, в частност тези на румънските фермери?
Кризата на фермерите се нуждае от европейски отговор. Войната в Украйна засегна земеделската икономика на всички държави, но Румъния и България са на първа линия. Трябва да се справим с безпрецедентни количества украински продукти, които навлизат на нашия пазар на много по-ниски цени. Тук има два големи проблема - по-скъпата енергия и нелоялната конкуренция. Комисията беше твърде мълчалива. Време е да действаме. Фермерите се нуждаят от по-високи субсидии, безплатна вода за напояване, премахване на акцизите върху дизела за селскостопанска техника. Решения има, нужна е само политическа воля.
Тази политическа воля включва ли и оставка на европейския комисар по земеделието Януш Войчеховски? Нещо, за което намекна румънският министър на земеделието и развитието на селските райони Флорин Барбу.
Блокирането идва от Комисията, сегашният комисар не е предприел нищо, затова е естествено да бъде санкциониран.
Навлизаме в година на избори. Какво очаквате от изборите за Европейски парламент?
На първо място се надявам да има масова избирателна активност във всички европейски държави. Надявам се на голямо участие на младите хора, тъй като те са тези, които вземат решенията на утрешния ден. Тези избори идват в много труден контекст и е очевидно, че усилията да се убедят европейските граждани във важността на тези избори са още по-големи. За това е от съществено значение да се борим с дезинформацията, да игнорираме посланията на екстремистките партии, да обясняваме, да говорим с хората, да имаме убедителни проекти и честно да преследваме целите си.
/ВН/
news.modal.text
