site.btaКНА: На конференция в Никозия се обсъждат ефектите от климатичната криза върху равенството между половете

Ефектите от климатичната и енергийната криза върху равенството между половете бяха обсъдени на днешната конференция в Никозия, организирана съвместно от офисите на комисарите по околната среда и равенството между половете, с участието на високопоставен представител на ООН, служители от министерства и организирани групи, полицията и други органи и институции, предаде за БТА кипърската агенция КНА.

Старши специалистът по въпросите на половете в Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия Салма Ал Нимс каза, че за да се справим наистина с климатичната криза, трябва да увеличим мъдростта на шампионите на терен и да подхраним техните решения със стабилно международно сътрудничество и финансиране. „Само като се вслушваме в тези на първа линия, можем да изградим устойчиво бъдеще за всички“, отбеляза тя в обръщението си към конференцията.

Ал Нимс отбеляза, че изменението на климата и кризите не са неутрални по отношение на пола и добави, че днес целият свят е свидетел как конфликтът се превръща в хуманитарна криза, тъй като хората в Газа са лишени от храна, вода и енергия, докато са подложени на непрекъснати бомбардировки.

„Фондът на ООН за населението  (UNFPA) изчислява, че в Газа има 50 000 бременни жени, 5 522 от които се очаква да родят през следващия месец; тези жени нямат достъп до службите за безопасно раждане, тъй като болниците са атакувани и здравната система се разпада, не стигат животоспасяващите лекарства, горивото и електричеството. Но въздействието на конфликта, изменението на климата и енергийната криза върху равенството между половете не е само въпрос на физическо оцеляване. Това също има дълбоки социални и икономически последици“, каза Ал Нимс.

Тя отбеляза, че войната в Украйна е имала опустошително въздействие върху жените и момичетата по света, разширявайки различията между половете и увеличавайки нивата на несигурност по прехраната, на недохранване и на енергийна бедност. Освен това Ал Нимс каза, че нашият отговор на изменението на климата и енергийната криза трябва да бъде приобщаващ, гарантиращ, че политиките и интервенциите са съобразени с пола и отчитат уникалните нужди и силни страни на жените.

„Трябва да инвестираме в образованието, здравеопазването и икономическото овластяване на жените като част от нашите действия в областта на климата. Трябва да гарантираме участието на жените във вземането на решения на всички нива – от местните общности до международните форуми”, каза тя.

В обръщението си към участниците комисарят по равнопоставеността на половете Джоузи Христодулу отбеляза, че за първи път в публичен дебат се обсъжда този конкретен въпрос и добави, че е необходимо всяка политика и мярка да са насочени както към мъжете, така и към жените. 

Тя се позова на новата Национална стратегия на Кипър за равенство между половете 2024-26, която включва проучване за интегрирането на измерението на пола в енергийните политики и създаването на финансови и дигитални образователни програми за жени в селските райони.

Христодулу каза също, че заедно с други държави Кипър е подписал Обещанието за партньорство за справедлив преход и действия в областта на климата, съобразени с пола, с цел насърчаване участието на жените в центровете за вземане на решения, тъй като по този начин действията и политиките може да бъдат съобразени с пола.

Мария Панайоту, комисар по въпросите на околната среда, каза, че равенството между половете и опазването на околната среда трябва да се прилагат хоризонтално във всеки аспект от нашето ежедневие.

Тя каза, че въздействието на климатичната и енергийната криза върху равенството между половете вече е измеримо и че ефектите се проявяват по различни начини от повишен риск за здравето поради свързани с климата заболявания до повишена икономическа уязвимост, особено в бедните или селските райони.

Тя добави, че жените в много общества имат ограничен достъп до ресурси и възможности, което може да има отрицателно въздействие върху способността им да участват в решения, които засягат околната среда. Освен това тя отбеляза, че неравенството в разпределението както на ресурсите, така и на ползите от устойчивото развитие често е проблематично.

Панайоту каза, че жените трябва да имат равно представителство там, където се вземат решения, където се изготвят политики и стратегии, така че техните възгледи, опит и знания да формират стратегиите, които се приемат. Освен това инвестирането в програми за образование и обучение за жени в зелени и сини професии е от решаващо значение, тъй като по този начин не само даваме права на жените, но в същото време укрепваме нашата работна сила в сектори, жизненоважни за устойчивото развитие.

От името на министъра на земеделието директорът на неговия кабинет Ефтихия Йоану каза, че жените и момичетата обикновено са по-уязвими от последиците от климатичната криза и са изправени пред допълнителни предизвикателства, тъй като поради необходимостта да мигрират или да се преместят заради кризата, те също стават по-уязвими за злоупотреби.

Понеже жените обикновено осигуряват прехраната и се грижат за децата си, особено в развиващите се и бедните страни, те отделят повече време за доставяне на вода, обработване на полета и грижи за семейството и така, когато тези ресурси са сведени до минимум, тежестта върху тях се засилва, отбеляза Йоану. Тя се позова на данни на ООН, според които 80% от разселените поради климатичната криза са жени и деца.

Тя спомена и неравенството в образованието и заетостта на жените поради последиците от климатичната криза.

Йоану каза, че жените за разлика от мъжете помагат за намаляване на въглеродните емисии, тъй като обикновено остават вкъщи, за да се грижат за децата и семейството си и затова използват по-малко обществен транспорт.

Д-р Ксения Лоизиду, президент на Борда на Центъра за изследвания и проучвания Акти, отбеляза, че когато прилагаме политики, трябва да имаме предвид нуждите на тези, на които искаме да помогнем.

В речта си тя отбеляза, че въпросът за равенството между половете и климатичната криза едва наскоро беше добавен в политическия дневен ред, и каза, че често не говорим за такива въпроси, защото може да мислим, че те не ни засягат и не ни касаят. Според Лоизиду често мислим, че климатът и полът са въпроси, които засягат само Африка или Азия, но реалността е различна.

Тя се посочи необходимостта от еднакво укрепване на обществото, икономиката и околната среда. Тя също така се позова на последиците от климатичната криза в Кипър, където сега има дълги сухи периоди от април до ноември, а това води до превръщане на земите в пустиня, чести бури и обилни валежи и прах.

Според Лоизиду не е правено проучване за покачването на морското равнище в Кипър, нито изследвания за праха от военните зони. Тя каза, че поради  земите губят способността си да произвеждат, че 60% от земите на Кипър са в условия на превръщане в пустиня, а на международно ниво този процент е 11,6%.

В словото си тя припомни още, че през 1990 г. 38% от лозята на Кипър са били изкоренени със социални и икономически последици. Тя спомена неотдавнашните горски пожари в селата Аракапас и Диерона, в резултат на които много семейства загубиха доходите си и трябваше да се преместят или в Никозия, или в Лимасол.

Президентът на Акти също подчерта необходимостта инженерите и учените да се включат в намирането на решения, както и необходимостта от насърчаване на иновациите. Лоизиду каза още, че разнообразието трябва да се отнася и за човешките системи.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)