site.btaЛечебен дъжд преобразява поколението на промяната в „Клас 90“

„Лечебен“ дъжд преобразява поколението на промяната в новия филм „Клас 90“. Финалът е един от най-красивите обрати в съвременното българско кино, а ролите са поверени на някои от най-добрите и обичани български актьори, коментираха за БТА зрители на една от първите предпремиерни прожекции. 

Комедийната драма на „Мирамар“ разказва какво може да се случи на дългоочаквана среща на класа. Съученици се събират за годишнина от завършването, но вместо парти в ретро стил, наяве излизат стари тайни и вражди, дълго стаявана злоба, желание за мъст и вендета, изгубени любови, неосъществени мечти, скрити бомби и... още нещо. В рамките на само една нощ, всеки от 12-те герои е поставен пред изпитание, което ще промени живота му завинаги.

„Общото между всички е, че са горе-долу на една и съща възраст, от един момент нататък са принудени да говорят откровено за себе си и за живота си, и споделят неща, които човек трудно споделя. Това беше моята идея и целта – да разкажем история, в която да усетим същността на тези хора“, казва пред БТА режисьорът Бойко Боянов.

Лентата е посветена на поколението, преживяло младостта си пред 80-те години на миналия век и според творческия екип прави своеобразен портрет на хората с активни години във времето на прехода.  

„Темата за насилието в училище е застъпена във филма, без да е фиксирана като основна, но за моята героиня е значима и важна. Това е едно момиче, което в миналото е било прилежно, отговорно, ученолюбиво, но остава извън групата на силните на класа – тези, които пушат, които бягат от часовете, които крият дневниците“, казва пред БТА Биляна Петринска. „Тази тема трябва да има много сериозен обществен отзвук, трябва да се разговаря. Има достатъчно организации, които се занимават с тези проблеми, защото насилието в училище съществува, винаги е съществувало и ще съществува. Трябва много да се работи с младите хора, за да могат да излязат от този порочен кръг. Ценностите в училището трябва да станат други. Лично за моята героиня, този тормоз я кара да се затваря в себе си и тридесет години тя трупа негативно отношение към ученето, към познанието и на срещата на класа идва, за да може да си отмъсти. Вече възрастна, тя все още трудно допуска, че човек може да бъде с нея – не заради парите ѝ, а заради самата нея и това е нейният още по-голям проблем. Той се наслагва към миналото, за да стане тя един самотен, затворен човек, много раним и много комплексиран“, допълва актрисата.

„За моята героиня, която е журналистка, съм се вдъхновявала, четейки и гледайки други политически журналистки. Аз съм човек, който изобщо не се интересува от политика и не иска да се занимава с политика. Затова ми е странно за тези дами, които непрекъснато са в потока на политическите промени и скандали“, разказва пред БТА Параскева Джукелова. Нейната героиня е амбициозна жена, която държи контрола през цялото време, но има един малък момент, в който и тя успява да се пречупи: „Изплюва камъчето и разбираме, че зад професионализма, увереността и контрола, има една ранима, самотна душа, която иска някой да я погали, да ѝ направи чай, да има своето семейство и топло място“.

Георги Златарев играе много успешен адвокат с политически амбиции. „Това, което много ми харесва в моя образ, е, че започва по един начин – нафукан и нахален, и завършва доста смирено. Специално заради тази роля не съм следил поведението на други адвокати и политици. Реших, че е по-добре да се концентрирам върху самия персонаж, неговите комплекси, страхове и неща, тръгнали още от детството, когато той е комсомолски секретар в училище, много деен, но мразен от съучениците си. Повече ме интересуваше този тип човек,  отколкото някой адвокат или конкретен политик“, обяснява актьорът.

„Имахме наистина дълъг период на обсъждане с режисьора и сценариста и, в крайна сметка, стигнахме до моя персонаж, който е малко събирателен, без конкретен прототип“, казва пред БТА Роберт Янакиев. „Политиката е част от живота ни, така че, при всички положения, ни е близка. Тя обуславя и начина ни на живот, и начина ни на работа, развитието на културата в България и всичко останало. Ние зависим от тези хора, но те са едни от нас, не трябва да ги възприемаме като някой, който идва отнякъде“, казва още той.

„Госпожа Рашева, или навремето другарката Рашева, е моята класна от Френската гимназия в Стара Загора. Преподаваше ни история и всички момчета бяха влюбени в нея, а за нас, момичетата, беше пример за подражание. Тя току-що беше завършила университета и започнала работа. Тя е моето вдъхновение за образа на класната – госпожа Великова, във филма. На всичкото отгоре се казва Стефка Рашева“, говори с усмивка пред БТА Стефка Янорова.

Нейната героиня в миналото има романс с ученик от класа. „Мен ме вълнува темата за любовта. Аз съм от друго поколение и в моята младост тези страшни неща не се коментираха толкова – че любовта може да бъде между този и онзи. Сега разбирам, че границите са все по-червени и по-червени. Аз гледам на тази любов като на любов, независимо дали е между учител и ученик. Когато е истинска, възрастта не би трябвало да бъде проблем“, казва Янорова.

„Тайната на успешната работа в киното е екипната работа. Ако сме се събрали хора, които не се уважаваме и нямаме взаимно доверие, заедно трудно бихме могли да постигнем нещо добро. Затова потърсих хора, чиято работа познавам. Представях си всеки един от актьорите в конкретна роля. Никой не ми отказа да играе от тези, които поканих. И работихме заедно доста успешно, освен това ни беше много приятно“, казва Бойко Боянов. По време на снимките, в епизодите, е имало много кахърни моменти, по думите на Роберт Янакиев: „Но през останалото време беше страхотно забавление. Защото ние се обичаме и сме много приятелски настроени помежду си. Наистина ни беше много забавно“.

Както писа БТА, на 24 януари е премиерата на „Клас 90“. Участват още Любомир Нейков, Юлиан Вергов, Людмила Митева Даскалова, Надя Конакчиева, Елена Атанасова, Стефан Денолюбов и германската актриса Катрин Йене. За първия си игрален филм, режисьорът Бойко Боянов пише сценария заедно с режисьора Станислав Тодоров-Роги. Оператор е Мартин Балкански, художник – Анна Фурнаджиева-Боянова, композитор – Румен Бояджиев-син.

Бойко Боянов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – какво свързва 12-те истории в „Клас 90“, носталгия по какво е този филм, защо той е личен за режисьора и как е подбрал екипа за него и как се спря на финала. 

Филмът разказва историите на 12 различни човеци. Коя е тънката червена линия, която ги свързва?

- Общото е, че са горе-долу на една и съща възраст. Другото е, че заради ситуацията, от един момент нататък, тези хора са принудени да говорят откровено за себе си и за живота си. Защото всичко започва весело – което е очаквано за такова събитие и все още не е ясно кой какво таи в себе си. Постепенно, стъпка по стъпка, тези хора започват да споделят неща, които човек, по принцип, трудно споделя. Това беше моята идея и целта – да разкажем история, в която да усетим същността на тези хора...

Привлича ме и тяхната възраст, тъй като това е и моята възраст – когато сякаш вече е ясно какво представлява твоят живот, с какво си се разминал, какво никога няма да ти се случи и как се справяш с това разочарование...

Носталгия по какво е този филм?

- Има известна носталгия по младостта. Но, когато човек погледне назад, не изпитва само носталгия. Съжалява за много неща, които не са му се случили, би искал промени, но няма как. Когато завършвахме, в онези години, имахме надеждата, че идва едно ново време, че ни чакат само хубави неща, а се оказа, че ни чака един труден живот, пълен с предизвикателства.

Много от това, което очаквахме да ни се случи, не ни се случи. Но това е животът, и то не е само у нас. Смятам, че това, което разказваме, макар и да е ситуация в България, в наши дни, може да се случи на много други места по света.

Бунтари ли са Вашите герои, или по-скоро тихи бунтари?

- Някои от тях може би в определени моменти от живота си са такива. Всеки се бори за щастието си и вярва, че ще бъде щастлив, ако постигне еди какво си. Но в нашия филм става дума, че някои хора са се борили цял живот за щастието си, а, в крайна сметка, са открили нещастието.

Има го моментът за това на каква цена постигаш целите си и колко струва това всъщност – дали няма да съжалиш, когато си постигнал мечтата си, защото може да се окаже, че не това е трябвало да направиш. Имаме такива герои...

Ако филмът трябваше да има друго заглавие, а не простичкото „Клас 90“, какво би било то?

- „Клас 90“ е малко символично. Намирам смисъл в това, че тогава хем завършваш гимназия и животът е пред теб, хем се промени тотално времето, в което живеем. От социализъм преминахме в нещо друго и очаквахме, че ще е много по-добре, а не да има трудности, препятствия и тежки сблъсъци с действителността.

От това, което казвате, разбирам, че филмът е личен за Вас...

- Да, без да сме ползвали конкретни човешки съдби или прототипи на героите.

Когато правите един личен филм, как подбирате екип?

- Разчитам на хора, които добре познавам. Тайната на успешната работа в киното е екипната работа. Ако сме се събрали хора, които не се уважаваме и нямаме взаимно доверие, заедно трудно бихме могли да постигнем нещо добро. Затова потърсих хора, чиято работа познавам. Представях си всеки един от актьорите в конкретна роля. Никой не ми отказа да играе от тези, които поканих. И работихме заедно доста успешно, освен това ни беше много приятно.

Събрал сте идеалният клас...

- Да. От тази гледна точка е така. Това, което мечтаех да видя на екрана, вече го виждам, и смятам, че и на зрителите ще им хареса.

Финалът на филма е доста атрактивен и запомнящ се. Сякаш целият филм върви към този финал...

- Когато човек пише сценарий, измисля епизоди и сцени, минава по трънлив път. Понякога е доста трудно. Имах пет-шест варианта за финали, някои от които бяха доста по-различни. В крайна сметка, дойде моментът, в който чисто философски стигнах до този финал – в който сякаш всичко изглежда много безнадеждно. Завалява и дъжд и това беше единственото нещо, което не им се беше случвало... За мен беше важно как тези хора намират сили да продължат да живеят и над какво зрителите ще се замислят, когато свърши филмът. Ако е направен наистина както трябва, финалът остава задълго в главата ти...

Колко дубъла имаше на финала?

- Нямаше възможност за много дубли. Дори имаше технически проблем и загубихме един от най-добрите дубли. Но, в крайна сметка, имах достатъчно материал...

Притеснявах се как актьорите ще издържат да ги вали толкова дълго време. Пуснах им музика и им казах да си спомнят какви са били като млади. Дадох им пълна свобода – оттам насетне, с камерата се опитвахме да уловим това, което се случва с всеки един от тях. Всъщност, такъв беше нашият подход за целия филм – не актьорите да се съобразяват с камерата, а обратното – ние да се опитваме да улавяме техните реакции.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева