site.btaНай-бързият карикатурист в света пред БТА: Аз съм единственият на планетата, който е направил портрети на всички папи

“Светът, в който живеем е карикатура”. С тези думи ме посреща в Тимишоара най-бързият карикатурист в света - румънецът Щефан Попа. Разговаряме в музея, който е открил през 2017 г. и който е като негова визитна картичка. Стари документи, снимки и картини, грижливо подредени по стени и във витражи, ми разказват за живота му. 

Щефан Попа е роден на 11 юни 1955 г. в Карансебеш в Румъния. Започва да рисува на 5-годишна възраст, още преди да се е научил да пише. На 7 е, когато първата му карикатура е публикувана в местен вестник. През 1969 г. публикува в единственото хумористично списание, издавано при режима на Николае Чаушеску - „Urzica“. Тогава започва да участва в национални и международни изложения и преминава границите на Балканите, а и на Желязната завеса. 

На 19-годишна възраст е открит от президента на фестивала “Confolens”. Пътуванията му във Франция ще го накарат да обикне универсалната карикатура, с което започва и професионалната му кариера. През 1980 г., когато завършва Политехническия университет в Тимишоара, става официален карикатурист на фестивала “Confolens”, а след това и на други международни фестивали. Междувременно завършва и Академията за визуални изкуства в Поатие, Франция.

През 1990 г. печели стипендия на ЮНЕСКО и издава първия си албум със сатирична графика. От този период нататък започва да работи в тясно сътрудничество с известни художници и карикатуристи като Салвадор Дали и Джери Робинсън (създател на Супермен и Батман). 

През 1995 г., на Международния фестивал на карикатурите в пресата в Сент-Естев, Франция, поставя световен рекорд по издръжливост - 1527 цветни портрета за десет дни и десет нощи. На 17 октомври същата година успява да надмине световния рекорд за скорост за един час, който принадлежи на белгиеца Емил Робин (106 карикатури за час), като прави 131 карикатури за час и е обявен от Рекордите на Гинес за най-бързия карикатурист в света. На същия фестивал успява да счупи собствения си рекорд, като рисува 2772 цветни карикатури за десет дни и десет нощи. 

През 2009 г. в Асизи (наричан Градът на мира, мястото, където е роден св. Франциск, основателят на Францисканския орден), Попа е обявен за рицар Пазител на мира (Cavaliere Guardiano di Pace) - титла, давана на престижни личности от Международната конфедерация на рицарите кръстоносци. Удостоен е и със званието Рицар на честта за културни заслуги, като почетен гражданин на 26 града в Румъния. В родината си основава и Академията за карикатура. Той е и културен посланик на Тимишоара - градът, в който живее от 45 години и който е Европейска столица на културата. 

Попа е направил портрети на повече от 200 държавни глави. Рисувал е Борис Елцин, Жак Ширак, Бил Клинтън, Хелмут Кол, Едуар Баладур, Бил Клинтън, Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж У. Буш, Владимир Путин, Франсоа Митеран, Тони Блеър, Вацлав Хавел, Силвио Берлускони, Барак Обама и много други.

,,Обичам да стигам направо до сърцето на хората чрез изражението на очите им. Ако видя някой да се усмихва или да избухва в смях, може да го/я нарисувам по-тъжен, отколкото е в действителност. Бих уловил за секунда неговата меланхолия, добре прикрита от усмивката му. Освен това човек, който изглежда зает единствено със себе си, може всъщност да е щедър по душа и аз ще го усетя и предам”, споделя Попа. За това, че е тънък познавач на хората и има подход към тях, говорят и фактите. Румънецът е единственият карикатурист в света, допускан на срещи на върха на НАТО.

“Бил съм рамо до рамо с най-големите държавни мъже. Допускали са ме в най-охраняваните зони за сигурност, там, където пресата няма достъп, там, където е забранено да правиш снимки. Дължа това на Рей Хено - председател на военния комитет на НАТО през 2004 г. Дойде при мен и ме помоли да му направя карикатура в профил. Направих му и в профил, и в анфас. И той ми каза “Идваш с мен”. Така започна всичко. И оттогава нататък влизах на срещите на върха на НАТО без да минавам проверки за сигурност”, спомня си Попа.

Той е и единственият на планетата, който е направил портрети на всички папи. Затова често го наричат и карикатуриста на Ватикана.

Сред най-близките му приятели са първият директор на Балшой театър Игор Моисеев и редакторът на “Шарли Ебдо” Стефан Шарбоние, който е убит при нападението срещу редакцията на сатиричния вестник на 7 януари 2015 г.

Попа има верни другари и от другата страна на Дунав. “Бил съм в България. Мисля, че Стефан Деспотов се казваше най-добрият ви карикатурист. Правил съм карикатури на вашия цар Симеон Сакскобурготски”, казва гордо румънецът и ми показва диплома от Съюза на българските художници - секция “Карикатура” от 23 декември 2022 г. Подписана е от неговия добър колега и приятел Валери Александров и е за ценен принос в развитието и популяризирането на румънската, европейската и световната карикатура и за уважението му към труда на художниците.

Следва интервюто, което Щефан Попа даде специално за БТА.

Господин Попа, как станахте най-бързият карикатурист в света?

Трябваше да работя един час. Готвих се много. Докато рисувах, седях на въртящ се стол. Рисувах, въртях се, а хората около мен се сменяха. Така спечелих време. Регламентът е много строг. Не е работа за всеки. Помня, че цяла година преди това водих кореспонденция с “Рекордите на Гинес”. Международното жури се състоеше от двама възрастни и две деца. Ако някой от тях каже, че карикатурата не прилича на човека, тя моментално се анулира.

За какво си мислите, докато рисувате?

На моята възраст вече не е нужно да мисля. Правил съм го преди 50 години (смее се).

Какво ви вдъхновява? 

Всичко. Мога да нарисувам всичко. Виждам нещо и ако е отрицателно и ако е срещу народа, ще съм ядосан на този, който го е предизвикал. Например ако премиерът е ощетил хората със заплатите и пенсиите. Кой му дава право да реже от това, което човекът си е изработил и го е работил цял живот. 

Затова ли рисувате основно политици?

Да, защото те правят най-големите глупости. Ролята на карикатуриста, на журналиста е да показва истинските неща, истинските лица.

Не Ви ли се е искало да избягате от Румъния? 

Още по времето на Николае Чаушеску бягах. Секуритате уби баща ми. Той пишеше и работеше за радио “Свободна Европа”. Но мястото на един румънец е в Румъния. Хората, които държат на родината си, казват така. И го вярват. И вие, българите, и ние, румънците трябва да правим повече като народ.