site.btaГърция очаква Ердоган с надежда, опасения и сдържани очаквания

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще пристигне в четвъртък сутрин в гръцката столица Атина за заседание на Висшия съвет за сътрудничество между Гърция и Турция и за разговори с президента Катерина Сакеларопулу и премиера Кириакос Мицотакис. Посещението се очаква с голям интерес в контекста на общото относително затопляне на отношенията между двете страни, започнало след разрушителните земетресения в Турция през февруари, които станаха повод Гърция да предложи помощ на съседката си, а Турция да я приеме и това да върне в двустранните връзки известен дух на солидарност, поне на човешко равнище.

Това даде тласък и на т.нар. „позитивен дневен ред“ – редица теми от взаимен интерес извън общите геополитически различия, от които обаче се очаква, че могат да създадат благоприятна рамка и стимул за разрешаване и на по-дълбоките противоречия.

Самото изместване на срещата от Солун, където тя трябваше да бъде проведена според първоначалния замисъл, в Атина, също говори за усилия фокусът ѝ да бъде по-далеч от чувствителните теми. Вероятната причина за това е, че гръцкото правителство желае да предотврати или най-малкото да усложни евентуално посещение на турския президент в районите, където живее мюсюлманското малцинство в Гърция, а именно Западна Тракия. Това е една от точките на напрежение между двете страни, като Турция редовно критикува Гърция, че не се придържа стриктно към разпоредбите на Лозанския договор от 1923 г., а неколкократно Ердоган определи малцинството като „турско“, макар че то не е хомогенно и е определено от договора по религиозен признак. 

Въпреки това в гръцките медии преобладава схващането, че е доста вероятно след разговорите си в Атина Ердоган да посети и Западна Тракия, доколкото той го е правил и при предишните си визити си в Гърция през 2004 и 2017 г. Както пише „Катимерини“, мюсюлманското малцинство очаква турския лидер най-вероятно в Комотини на 8 декември, петък, който е празничен ден за мюсюлманите. 

„Параполитика“ уточнява, че засега подобно искане за посещение на Ердоган в Западна Тракия не е отправяно към гръцкото правителство, но ако такова бъде осъществено, то турският президент ще бъде придружаван там от гръцкия външен министър Йоргос Герапетритис.

Независимо дали ще посети Западна Тракия или не, плановете на Ердоган в Атина включват много по-широк кръг от теми. Според турски медии, цитирани от телевизия Скай, той ще иска да обсъди споразумение за миграцията, пътна карта за разграничаване на изключителната икономическа зона и континенталния шелф, както и енергийни въпроси. Конкретно за миграцията еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей каза миналата седмица, че ЕС може да удължи споразумението с Турция от 2016 г., което предвижда Анкара да приема обратно нелегалните мигранти, като ЕС ще предвиди за това 4 млрд. евро за периода 2024-2027 г.

Поне според Скай гръцките очаквания от срещата изглеждат по-консервативни. Атина се стреми да закрепи спокойствието в двустранните връзки и да насърчи позитивния дневен ред като бъдеща основа за разрешаване и на сериозните противоречия. Гръцката страна желае да бъдат финализирани и двустранните споразумение, подготвяни в рамките на позитивния дневен ред. 

Не е изключено обаче да се реализират и очакванията за подписването на „меморандум за разбирателство“ в областта на миграцията, който да даде нови инструменти за контрол на нелегалния трафик на хора през Егейско море и река Марица. Самият гръцки министър на миграцията и убежището Димитрис Керидис потвърди пред държавната телевизия ЕРТ, че взаимодействието на гръцките и турските власти по въпроса за контрола на миграцията се е подобрило изключително в последните месеци.

Той обясни промяната в позицията на Турция към миграцията с това, че Анкара през 2020 г. падна в собствения си капан, като насърчи миграцията през територията си към Гърция, за да я използва за политически натиск върху съседката си и ЕС. Успешната реакция на гръцките власти обаче, която не позволи масово нахлуване на мигранти през река Марица, остави Анкара с близо 5 милиона мигранти на територията си, което е предизвикало недоволството и на турското обществено мнение. Затова Турция се е ориентирала към ограничаване на миграционните потоци през територията си, част от което е и по-строгия контрол на възможностите за продължаване на пътя им на запад. В този смисъл може да се каже, че по отношение на миграцията интересите на Атина и Анкара далеч не са толкова противоположни, колкото преди три години.

За смекчаването на турската позиция значение има и желанието на Анкара да закупи американски изтребители F-16, които са жизненоважни за модернизацията на турските военновъздушни сили след отпадането на страната от програмата за изтребителите F-35 след покупката на руските противовъздушни комплекси С-400. Това обаче преминава през одобрение от американския Конгрес, което ще бъде значително улеснено, ако отпаднат гръцките възражения към въоръжаването на Анкара.

От друга страна дори в кръговете на управляващата гръцка партия Нова демокрация има и скептични гласове към посещението на Ердоган. Пред „Катимерини“ бившият премиер Андонис Самарас заяви, че срещата в Атина „не е добра идея“ и изрази несъгласие и с подготвяния меморандум за миграцията. „Можем ли ние днес да се договорим с този, с когото всичките ни съюзници и партньори са несъгласни? С този, когото всички смятат за „черна овца“? С този, който обслужва политически, икономически и оперативно антизападната ос?“, попита реторично Самарас и допълни: „Докато продължава да се държи като пират, няма никакъв позитивен дневен ред.“